Уикипедия

Ветрен (град)

град в България
(пренасочване от Вихър (Ветрен))
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.

Вѐтрен (изписване до 1945: Вѣтренъ) е град в Южна България, Пазарджишка област, община Септември. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2862 души по настоящ адрес и 2983 души по постоянен адрес.[2]

Ветрен
Сградатата на кметството във Ветрен
Сградатата на кметството във Ветрен
България
42.2803° с. ш. 24.0472° и. д.
Ветрен
Област Пазарджик
42.2803° с. ш. 24.0472° и. д.
Ветрен
Общи данни
Население2844 души[1] (15 март 2024 г.)
44,1 души/km²
Землище64,545 km²
Надм. височина360 m
Пощ. код4480
Тел. код03584
МПС кодРА
ЕКАТТЕPAZ29-04
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   – кмет		Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Уебсайтvetrenforever.alle.bg
Ветрен в Общомедия

География редактиране

Ветрен се намира между височините на изток от рида Ветрен[3]. Градът е разположен край Паланката – на изхода на прохода Траянови врата, в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 m) – 4,5 km западно от Ветрен. Той е по върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина Голуша (568 m) – продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 m) – продължение на Голашкия рид.

Ветрен е красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух.

История редактиране

 
Оброчна плочка на бог Митра, експонат на РИМ – Пазарджик
 
Бронзова апликация от колесница, експонат на РИМ – Пазарджик

В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 г. е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на Мария Терезия. Само преди няколко години при разкопки отново е открита старинна делва, пълна със сребърни монети. Известни са останки от късноантична църква със следи от стенописи.[4]

Ветрен е създаден през 1403 г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разраства и през 1946 г. населението му наброява 6556 жители. Поради кризата в лозарството (поминъкът на ветренци и до днес са лозарството и земеделието), изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 1950-те години и индустриализацията на страната, голяма част от хората във Ветрен се пръскат по разни краища на България. Там се заселват и така други села приемат името Ветрен – в Бургаско и Силистренско.

По разказ на немски пътешественик от 16 век на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски“, както съобщава сам, заедно с австрийско пратеничество до Цариград, по пътя на връщане „...от Пловдив към 4 часа стигнахме, като из пътя не спирахме да се храним, до едно село, наречено Ветрен по български, а иначе Хисарджик. Това е голямо българско село. Имат 2 попа, няма и следа от мюсюлманин. Народът е хубав и силен, в много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце.“.

Жените и особено момите сплитат по цялата си глава много плитки една през друга, като мрежа; носят висулки на ушите, около врата си носят верижки и шнурове, на които висят разни милички, сини стъклени мъниста, месингови парички; някои носят шапки от бели миди…". К. Ст.

При избухването на Балканската война през 1912 г. двама ветренци са доброволци в Македоно-одринското опълчение[5].

Селището се споменава в криминална хроника от 7 март 1923 г.[6]

На 29 април 2003 г. Ветрен е обявен за град с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. (обн., ДВ. бр. 40 от 29 април 2003).

Религии редактиране

Жителите на град Ветрен са православни християни.

Обществени институции редактиране

  • ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – през 2010 г. тържествено отбеляза 170 години от създаване си. Телефон за контакт 034 901 871
  • Читалище „Христо Смирненски“;
  • Спортен клуб „Вихър“ – футбол;
  • Спортен клуб „Вихър-Ветрен“ – джудо и самбо;
  • Самодеен състав „Златен грозд“ за народни песни към пенсионерския клуб с ръководител Митко Дишков;
  • Самодеен състав за народни танци.

Култура редактиране

 
Църквата „Свети Николай“

През 2005 г. е сформирана самодейна театрална трупа, която представя пиесата „Женско царство“ под режисурата на Иван Джамбазов. Пиесата е представена 2 пъти на сцената на читалище „Христо Смирненски“ във Ветрен, на сцената на читалище „Васил Левски“ във Велинград, 2 пъти на сцената на младежкия дом в Септември и в село Сестримо. Трупата е била на турне и в Италия. Публиката приема с огромен ентусиазъм изпълнението на самодейните артисти.

Редовни събития редактиране

Един от най-тачените празници във Ветрен е Гергьовден и Трифон Зарезан и в дните около празника се провежда събор. Пекат се агнета в старите пещи, децата се люлеят на въжени люлки, всички празнуват.

Друго интересно събитие е традиционният събор, който се провеждаше на всеки 4 години, а сега е ежегоден. Той трае 2 дни и голяма част от хората остават и през нощта да празнуват, като спят на палатки. Съборът се провежда в първите дни на август в местността „Паланката“ – на няколко километра от Ветренския язовир. Често гости и спонсори на събора са италианци, идващи във Ветрен заради Дома за медико-социални грижи за деца „Св. Стилиян“, в който са настанени около 80 деца до 3-годишна възраст.

Личности редактиране

Литература и интересни факти редактиране

 
Паметна плоча на Алфонс дьо Ламартин
  • В разказа на Иван Вазов „Иде ли?“* се говори точно за Ветрен. Действието е по реални исторически факти. Вазов научава историята, отседнал във ветренска странноприемница.
  • Захари Стоянов пише за Ветрен в „Записки по българските въстания“.
  • Александър Стамболийски е работил като учител във Ветрен в училището „Св. св. Кирил и Методий“, а гробът му се намира между гр. Ветрен и гр. Септември.
  • Ветрен е посещаван от много известни пътешественици – Бенедето Ламберти (1534), Вранчич през 1553 г. превежда Ветрен на латински Ventosus (което означава „Ветърний“), Герлах през 1578 г. го превежда на немски in der Luft (във въздуха).
  • Алфонс дьо Ламартин (виден френски поет, дипломат и държавник), прекарва 20 дни във Ветрен през 1832 г. поради настигналата го малария. Ветренци го излекували по необикновен начин. Ламартин бил очарован от гостоприемството и жертвоготовността на ветренци да помогнат на ближния, изпаднал в беда. Сега във Ветрен има плоча „Вечна признателност към Ламартин“ и в читалище „Христо Смирненски“ Ветрен се пази урна с пръст от гроба на Ламартин.
  • През 1941 г. германският фелдмаршал Вилхелм Лист посещава Ветрен.

Наименование редактиране

Има две различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те – „вет дрен“! (На диалект „ве'т“, т.е. вехт, стар, а „дрен“ е дрян). И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до „ветия дрен“. И така постепенно от ве(х)тия дрен се родило и името Ветрен.

По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.), Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име).

Кухня редактиране

Ветренци са големи кулинари. Типично ветренско ястие е тепси кебап.

Тепси кебап е ястие, което се приготвя при клане на прасе. Продукти: свинско месо – по-мазно, от корема на прасето (висменка) и по-сухичко (крехтина), черен дроб, праз лук – ситно нарязан, кисело зеле – нарязано и сварено, ориз – сварен, червен пипер, черен пипер, смлени семена от копър (може и кимион). Нарязаното месо и дробът се запържват в тепсия, докато се поначервят. Добавя се празът. Пържи се. Добавят се подправките, зелето – заедно с малко зелев сок (пресоловица), и оризът. Разбърква се добре и се пече във фурна до готовност на месото. Може да се приготви и без дроб.

Спорт редактиране

ФК Вихър (Ветрен) е отбор играещ в пазарджишката 4-та дивизия. Клубът основан през 1957 година под името Петър Зарчев. През 1987 година на полусезонът клубът спира участието поради липса на средства. 11 години по-късно, през 1998 година, отборът е пресъздаден под името „ФК Вихър – Ветрен“. Тимът започва от последната 5 дивизия на България – „Б“ ОФГ Пазарджик. Още същата година успява да стане първи след сезон без загуба.

Бележки редактиране

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ www.grao.bg
  3. ↑ До 1989 г.– Еледжик
  4. ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 85.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  6. ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 7, 07 март 1923 г., стр. 1
  7. ↑ Документи за Илия Пенев Йовков: 1. НМШБс, инв. №1067 2. НБКМ-БИА, кол.47-I, п.д. 391. 3. ЦДИА, ф. 166, оп. 1, а.е. 1057, л. 12. 4. МВНОБ-Пловдив, инв. № II-414.
    Литература за Илия Пенев Йовков: 1. Руменин, Р. Българското опълчение 1877 – 1878. Личен състав, С., 1978, № 6971 2. Списък на пенсионери …, стр. 24, 25. 3. Стефанова, Мария-Тоска. Документи за опълченци от Габрово – ГМСБ, Т. 4, Варна, 1978, стр.175, № 26 4. Риндова, Б. Участници от Пазарджик в Българското националноосвободително движение и борбите на другите балкански народи (1820 – 1878). ИМЮБ, т. 14, стр. 177 – 178.
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19

Библиография редактиране

  • Селимски, Л. Стари записи и тълкувания на селищното название Ветрен. – В: Toponimia i oronimia. Red. A. Cieślikowa i B. Czopek-Kopciuch. Kraków, 2001, 97 – 99.

Външни препратки редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Ветрен (град).
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ветрен_(град)&oldid=12161215#Спорт“.