Импуцита
Импуцита или Владичен, по-рядко Ъмпуцита (на украински: Владичень; на румънски: Împuţita) (от 1812 до 1944 г. Импуци́та, по-рядко Импуцыта) е село в Болградски район, Одеска област, Украйна. Землището на селото е 2.4 км2.
| Импуцита Владичень | |
| — село — | |
  | |
 | |
  Импуцита  Импуцита | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Болградски |
| Площ | 2,4 km² |
| Надм. височина | 19 m |
| Население | 1263 души (2001) |
| Основаване | 1804 |
| Пощенски код | 68741 |
| Телефонен код | +380 4846 |
| МПС код | BH, НН / 16 |
| Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
| Импуцита в Общомедия | |
География
редактиранеСелото се намира в историческата област Буджак (Южна бесарабия). Разположено е край западния бряг на езерото Ялпух, южно от Болград.
История
редактиранеНа територията на селото са намерени останки от медната епоха (Гумелницка култура) от 4 хилядолетие пр.н.е.[1]
През XVII век територията на днешното село е незаселена местност. Молдованското население на района нарича местността Импуцита, което в превод означава „блато“. Постепенно на територията на днешното село се заселват главно българи, прииждащи от българските земи след руско-турските войни от началото на XIX век. След Руско-турската война от 1806-1812 година в селото се заселват 134 български семейства от Македония.[1][2] В 1814 година в селото е изградена църква - „Свети Николай“.[3]
В Указа на руския император Александър I от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Инпуцита е посочено като селище в Кагулски окръг.[4] През 1835 година в Импуцита са регистрирани 114 семейства с 610 жители (317 мъже и 293 жени). 36 от семействата (195 души) са нови колонисти, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г.[5] В 1852 година селото, което е част от Кагуло-Прутски окръг, има 983 жители.[6]
Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Импуцита попада в Княжество Молдова, а впоследствие - в новообразуваната Румъния. През 1861 година част от жителите на Импуцита се преселват в Таврия, а на тяхно място се заселват българи от бесарабските села Анадол, Джурджулещ и Карагач. В Таврия бившите жители на Импуцита основават селата Манойловка и Зеленовка.[7] Според Михаил Греков броят на изселилите се от Импуцита семейства е 234.[8] През 1863/1864 година учител в селото е Йон Франзов. Местното училище е изцяло поддържано от общината. Според статистика, изготвена от румънските просветни власти, през 1869 година Ъмпуцита има 75 семейства, едно училище с 15 ученици - момчета.[9] През учебната 1872/1873 година броят на учениците в Импуцита е 17 - 13 момчета и 4 момичета.[10]
През 1878 година Импуцита отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 1154 жители, притежаващи 3770 десетини земя.[11]
През 1918-1940 и 1941-1944 година Импуцита е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 1.892 души, от които 1444 българи, 409 румънци, 27 руснаци, 3 евреи и 9 гагаузи.[12]
От края на юни 1940 до юни 1941 година и от 1944 до 1991 година Импуцита е в състава на Съветския съюз. През 1967 година е взривена църквата „Свети Никола“ в селото.[13]
От 1991 година Импуцита е в пределите на независима Украйна.
Население
редактиранеНаселението на селото възлиза на 1263 души(2001). Гъстотата е 526,25 души/км2.
Демографско развитие:
- 1835 – 610
- 1852 – 983 души
- 1930 – 1892 души
- 1940 – 2109 души
- 2001 – 1263 души
Езици
редактиранеЧисленост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[14]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 1263 | 100.00 |
| Български | 940 | 74.42 |
| Руски | 150 | 11.87 |
| Гагаузки | 67 | 5.30 |
| Украински | 60 | 4.75 |
| Молдовски | 40 | 3.16 |
| Арменски | 1 | 0.07 |
| Беларуски | 1 | 0.07 |
| Румънски | 1 | 0.07 |
| Други | 3 | 0.23 |
Културни забележителности
редактиране- Обелсик в чест на съветските воини-освободители (скулптор А. Копиев[15])
Родени в Импуцита
редактиране- Александър Телалим, български художник от Украйна
Галерия
редактиране-
Главната улица -
Културният дом -
Плаж на езерото Ялпуг -
Брегът на Ялпуг
Бележки
редактиране- ↑ а б Владычень, - в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, с. 384-385.
- ↑ Скальковский, А.А., Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае. Статистический очерк, Одесса 1848, с. 66.
- ↑ Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 274.
- ↑ Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 518.
- ↑ Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 267.
- ↑ Новаков, С. З., пос. съч., с. 529.
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 33-34.
- ↑ Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 245.
- ↑ Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХIХ век 1858 - 1877. Документи, София, 1999, с. 157, 327.
- ↑ Жечев, Николай. Два документа за учебното дело в Южна Бесарабия от 60-70-те години на ХІХ век, Известия на научния архив на БАН, книга IV, 1968, с. 99.
- ↑ Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
- ↑ Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 4., архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305182238/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Ismail_1930.pdf, посетен на 1 януари 2011
- ↑ Одескі вісті, На дальней станции, Номер 154 (2972) - 18.08.2004[неработеща препратка]
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 април 2018. (на украински)
- ↑ Одескі вісті, Ювілей „Он павятник воздвиг…“, Номер 97 (3412) - 01.06.2006.[неработеща препратка]
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно село Импуцита, Одеска област
