Уикипедия

Импуцита

селище в Украйна
(пренасочване от Владичен)

Импуцита или Владичен, по-рядко Ъмпуцита (на украински: Владичень; на румънски: Împuţita) (от 1812 до 1944 г. Импуци́та, по-рядко Импуцыта) е село в Болградски район, Одеска област, Украйна. Землището на селото е 2.4 км2.

Импуцита
Владичень
— село —
Знаме
      
Герб
Украйна
45.5656° с. ш. 28.6039° и. д.
Импуцита
Одеска област
45.5656° с. ш. 28.6039° и. д.
Импуцита
Страна Украйна
ОбластОдеска област
РайонБолградски
Площ2,4 km²
Надм. височина19 m
Население1263 души (2001)
Основаване1804
Пощенски код68741
Телефонен код+380 4846
МПС кодBH, НН / 16
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3)
Импуцита в Общомедия

География редактиране

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна бесарабия). Разположено е край западния бряг на езерото Ялпух, южно от Болград.

История редактиране

На територията на селото са намерени останки от медната епоха (Гумелницка култура) от 4 хилядолетие пр.н.е.[1]

През XVII век територията на днешното село е незаселена местност. Молдованското население на района нарича местността Импуцита, което в превод означава „блато“. Постепенно на територията на днешното село се заселват главно българи, прииждащи от българските земи след руско-турските войни от началото на XIX век. След Руско-турската война от 1806-1812 година в селото се заселват 134 български семейства от Македония.[1][2] В 1814 година в селото е изградена църква - „Свети Николай“.[3]

В Указа на руския император Александър I от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Инпуцита е посочено като селище в Кагулски окръг.[4] През 1835 година в Импуцита са регистрирани 114 семейства с 610 жители (317 мъже и 293 жени). 36 от семействата (195 души) са нови колонисти, установили се в селото след Руско-турската война от 1828-1829 г.[5] В 1852 година селото, което е част от Кагуло-Прутски окръг, има 983 жители.[6]

Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Импуцита попада в Княжество Молдова, а впоследствие - в новообразуваната Румъния. През 1861 година част от жителите на Импуцита се преселват в Таврия, а на тяхно място се заселват българи от бесарабските села Анадол, Джурджулещ и Карагач. В Таврия бившите жители на Импуцита основават селата Манойловка и Зеленовка.[7] Според Михаил Греков броят на изселилите се от Импуцита семейства е 234.[8] През 1863/1864 година учител в селото е Йон Франзов. Местното училище е изцяло поддържано от общината. Според статистика, изготвена от румънските просветни власти, през 1869 година Ъмпуцита има 75 семейства, едно училище с 15 ученици - момчета.[9] През учебната 1872/1873 година броят на учениците в Импуцита е 17 - 13 момчета и 4 момичета.[10]

През 1878 година Импуцита отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 1154 жители, притежаващи 3770 десетини земя.[11]

През 1918-1940 и 1941-1944 година Импуцита е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 1.892 души, от които 1444 българи, 409 румънци, 27 руснаци, 3 евреи и 9 гагаузи.[12]

От края на юни 1940 до юни 1941 година и от 1944 до 1991 година Импуцита е в състава на Съветския съюз. През 1967 година е взривена църквата „Свети Никола“ в селото.[13]

От 1991 година Импуцита е в пределите на независима Украйна.

Население редактиране

Населението на селото възлиза на 1263 души(2001). Гъстотата е 526,25 души/км2.

Демографско развитие:

  • 1835 – 610
  • 1852 – 983 души
  • 1930 – 1892 души
  • 1940 – 2109 души
  • 2001 – 1263 души

Езици редактиране

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[14]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 1263 100.00
Български 940 74.42
Руски 150 11.87
Гагаузки 67 5.30
Украински 60 4.75
Молдовски 40 3.16
Арменски 1 0.07
Беларуски 1 0.07
Румънски 1 0.07
Други 3 0.23

Културни забележителности редактиране

  • Обелсик в чест на съветските воини-освободители (скулптор А. Копиев[15])

Родени в Импуцита редактиране

Галерия редактиране

  •  
    Главната улица
  •  
    Културният дом
  •  
    Плаж на езерото Ялпуг
  •  
    Брегът на Ялпуг

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Владычень, - в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, с. 384-385.
  2. ↑ Скальковский, А.А., Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае. Статистический очерк, Одесса 1848, с. 66.
  3. ↑ Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 274.
  4. ↑ Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 518.
  5. ↑ Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774–1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 267.
  6. ↑ Новаков, С. З., пос. съч., с. 529.
  7. ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 33-34.
  8. ↑ Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 245.
  9. ↑ Сюпюр, Елена. Българските училища в Румъния през ХIХ век 1858 - 1877. Документи, София, 1999, с. 157, 327.
  10. ↑ Жечев, Николай. Два документа за учебното дело в Южна Бесарабия от 60-70-те години на ХІХ век, Известия на научния архив на БАН, книга IV, 1968, с. 99.
  11. ↑ Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
  12. ↑ Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р. 4., архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305182238/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Ismail_1930.pdf, посетен на 1 януари 2011 
  13. ↑ Одескі вісті, На дальней станции, Номер 154 (2972) - 18.08.2004[неработеща препратка]
  14. ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 април 2018. (на украински)
  15. ↑ Одескі вісті, Ювілей „Он павятник воздвиг…“, Номер 97 (3412) - 01.06.2006.[неработеща препратка]

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Импуцита&oldid=11623782“.