Влад II Дракул (на румънски: Vlad al II-lea Dracul) (ок. 1393/1397 – 7 декември 1447) е владетел на Влашко в периода 1436 – 1442 и 1443 – 1447. Баща е на Мирчо II, Влад Цепеш, Раду III и Влад IV Монах, всичките владетели на Влашко.

Влад II Дракул
Vlad al II-lea Dracul
Войвода на Влашко
Vlad Dracul.jpg
Управление 1436 – 1442, 1443 – 1447
Наследил Александру I Алдя
Наследник Влад Цепеш
Лични данни
Роден
Починал
Пълно име Vlad al II-lea Dracul
Семейство
Династия Басараб
Дракулещи
Баща Мирчо Стари
Брак Василиса Молдовска
Потомци Мирчо II
Влад Цепеш
Раду III Красивия
Влад IV Монах
Герб House of Draculesti Arms.svg
Влад II Дракул
Vlad al II-lea Dracul
в Общомедия

Ранни годиниРедактиране

Влад Дракул произхожда от знатния род Басараб, като е незаконен син на Мирчо Стари[1] и негова държанка на име Мариа Толмай. В детството си е изпратен като заложник в двора на унгарския крал Сигизмунд[2]. Самият Сигизмунд споменава, че Влад получава добро образование в унгарския двор и прекарва младостта си из градовете Буда, Нюрнберг и др.[3]

Междувременно баща му, Мирчо Стари, умира през 1418 г. и е наследен от единствения си законнороден син Михаил I[4]. Две години по-късно Михаил загива в битка с братовчед си Дан II[5] и през следващото десетилетие Дан и друг от синовете на Мирчо Стари, Раду II Празнаглава, воюват за влашкия престол[6].

В началото на 1423 г. Влад Дракул напуска Буда в опит да замине за Полша без позволението на крал Сигизмунд, но е заловен преди да стигне границата[7]. Скоро след това Сигизмунд посочва Дан II за законен владетел на Влашко[8].

Румънският историк Раду Флореску отбелязва, че Сигизмунд изпраща Влад да посрещне византийския император Йоан VIII Палеолог при неговото идване във Венеция през 1423 г. с цел да сформира коалиция срещу османците. Влад придружава императора при неговото завръщане в Константинопол и остава там до 1429 г.[9] Византийският историк Дука отбелязва, че Влад става офицер от армията на император Йоан VIII Палеолог и че има достъп до императорския дворец[10]. Разбирайки обаче, че Йоан Палеолог няма да му помогне да вземе властта във Влашко, Влад се връща в двора на Сигизмунд[11][12].

Император Сигизмунд около 1430 му поставя задачата да охранява южната граница на Трансилвания от турските набези. На 8 февруари 1431 г. го посвещава в Ордена на Дракона[13], а през същата година на церемония в Нюрнберг го коронова като господар на Влашко[14]. Но през лятото неговият полубрат Александру I Алдя нахлува във Влашко с молдовска подкрепа и сваля от трона Дан II[15].

УправлениеРедактиране

Влад заема престола чак през 1436, след смъртта на брат си Александру I Алдя, който изпълнявал васални задължения спрямо османския султан. Проосманската политика на Александру става причина за силно брожение сред влашките боляри. Сериозно болен, той умира през есента на 1436 г. и с помощта на трансилвански войски Влад овладява престола. Той не преподписва сключения от Александру договор с османците, което ги предизвиква да нападнат страната през ноември[16].

През декемри 1437 г. император Сигизмунд умира и това събитие, както и въстанието на трансилванските селяни, отслабват Унгария. Влад се принуждава да потърси помирение със султана затова заминава за Одрин, където се заклева във вярност пред Мурад II[17]. Помирението включва изплащане на ежегоден данък и задължението да участва във военните кампании на Османската империя.

Влад управлява до смъртта си през 1447, с кратко прекъсване през 1442, когато Мурад, подозирайки го в измяна, го вика в Одрин да се увери в неговата лоялност. Преди за замине, Влад слага на трона най-големия си син Мирчо II. В Одрин по заповед на султана е арестуван и държан в плен в Галиполи[18].

През август 1442 г. султанът изпраща войска да анексира Влашко, но тя е разбита от Янош Хуняди, който поставя за кратко на трона Басараб II. Още на следващата година Влад Дракул си връща трона, подкрепен от войските на Мурад. В замяна освен ежегодния данък е принуден да изпрати двама от синовете си (Влад Цепеш и Раду III) като заложници при османците[19].

След военните успехи на Янош Хуняди срещу турците и подписания мир между тях през 1444, Влад решава да промени външната си политика и отново става васал на унгарците. Когато полският и унгарски крал Владислав III започва своя кръстоносен поход срещу турците през 1444, Влад изпраща на помощ 4000 конници под командването на най-големия си син Мирчо. След голямото поражение в битката при Варна и смъртта на краля, Влад пленява Янош Хуняди при изтеглянето му през Влашко. Причината вероятно са грабежите на унгарските войски, както и това че Влад и синът му Мирчо смятат Янош за главен виновник за поражението. Хуняди е освободен срещу голям откуп, но това само подхранва враждата между двамата владетели. През 1445 Влад Дракул заедно със синът си Мирчо участва в кръстоносна кампания на папско-бургундския флот по река Дунав, в хода на която влашките и бургундските войски превземат крепостите Тутракан, Гюргево и Русе и обсаждат неуспешно Никопол.През 1446 или 1447 Влад отново сключва мир с турците, съгласявайки се да върне в Османската империя българските бежанци във Влашко[20][21].През декември 1447 влашките боляри, подтиквани от Хуняди, въстават срещу Влад и го убиват в блатата край Илфов. Най-големият му син Мирчо е ослепен и погребан жив в Търговище.

СемействоРедактиране

Прието е да се смята, че първата съпруга на Влад II Дракул - Василиса е дъщеря на молдовския войвода Александър Добрия, която му ражда синовете Мирчо II, Влад Цепеш и Раду III Красивия. Втората му съпруга според някои мнения се казва Еупраксия[22]. Румънският историк Флореску пише, че Влад има и дъщеря Александра, омъжена за влашкия болярин Винтила Флореску[23]. Влад IV Монах е незаконнороден син на Влад Дракул.

ИзточнициРедактиране

  1. Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times. Back Bay Books, р.36. ISBN 978-0-316-28656-5
  2. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.39. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  3. Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times. Back Bay Books, р.36. ISBN 978-0-316-28656-5
  4. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.36. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
  5. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.31, рр.37 – 38. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
  6. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.38. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
  7. Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.37. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  8. Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.38. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  9. Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.38. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  10. Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.38. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  11. Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.39. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  12. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.39. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3.
  13. Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.40. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  14. Florescu, Radu R.; McNally, Raymond T. (1989). Dracula, Prince of Many Faces: His Life and his Times, р.41. Back Bay Books. ISBN 978-0-316-28656-5
  15. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.41. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  16. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.43. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  17. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.44. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  18. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.47. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  19. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.47. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  20. Treptow, Kurt W. (2000). Vlad III Dracula: The Life and Times of the Historical Dracula, р.52. The Center of Romanian Studies. ISBN 973-98392-2-3
  21. Mureşanu, Camil (2001). John Hunyadi: Defender of Christendom, р.140. The Center for Romanian Studies. ISBN 973-9432-18-2.
  22. Cazacu, Matei (1991). „The reign of Dracula in 1448“. In Treptow, Kurt W. Dracula: Essays on the Life and Times of Vlad Țepeș, р.55. East European Monographs, Distributed by Columbia University Press. pp. 53 – 61. ISBN 0-88033-220-4
  23. Florescu, Radu R. (1991). „A genealogy of the family of Vlad Țepeș“. In Treptow, Kurt W. Dracula: Essays on the Life and Times of Vlad Țepeș, р.250. East European Monographs, Distributed by Columbia University Press. pp. 249 – 252. ISBN 0-88033-220-4.