Басараб

Басараб или още срещано и Басараба (рум. Basarabilor) е управляваща Влахия династия, положила началото на късносредновековното княжество Влахия, просъществувало на територията на историческата област като самостоятелно формирование от края на XIV век/началото на XV век до средата на XVII век, де юре под османски сюзеренитет, а де факто почти самостоятелно. Името на династията произлиза от родоначалника ѝ – Басараб I (чийто произход не е изяснен от историците и е спорен, като водещата хипотеза е за кумански произход).

През XV век династията Басараб се разделя на две съперничещи си клонки – по-старата носи името Данещи (от основателя ѝ – Дан I), а по-младата – Дракулещи (по името на Влад II Дракул, който е неин родоначалник).

Престолонаследието е в голяма степен хаотично и под въздействието на външнополитически фактори – изпърво Втората българска държава и Кралство Унгария, а по-сетне – Османската империя. Властта по правило се предава от баща на син, като се легитимира със санкцията на болярски съвет (макар и само формално).

В 1592 г. пада монополът на династията върху влашкия престол, след като начело на страната застава Александру III Злия – представител на династията Мушати, традиционно държаща властта в княжество Молдова. В началото на XVII век на няколко пъти влашкият престол е заеман и от представители на друг династичен род – Могила, както и от такива на династията Крайовеску, които се смятали за правоприемници на прекъснатата династична линия на Басараба-Данещи. Впоследствие Крайовеску са наследени и заменени от родствените им Брънковяну. Последният пряк потомък на Басараб I на влашкия престол бил Михня III (в 1659 г.).

Името Басараб(а) се закрепя донякъде парадоксално върху територията на историческа Бесарабия, която е влизала през средновековието в състава на Молдова и била управлявана от династията Мушати.