Отваря главното меню

ИсторияРедактиране

Плочата е открита във Воден в 1991 г. от работници при ремонтни работи в старата българска митрополия на града – храма „Успение на Света Богородица“ (гр.: Ναός Κοιμήσεως Θεοτόκου – Παλιά Μητρόπολη Έδεσσα)[1]. От тях е откупена от местния активист Николаос Стоидис. През 1997 г. той представя плочата за експертиза и откупуване от Националния исторически музей първо на неговия директор Божидар Димитров, който изследва плочата и публикува надписа.

Cлед като в 1997 г. НИМ не проявява желание да откупи плочата, откривателят ѝ я предлага на Скопие, но и от там няма ясно решение и тя е върната във Воден, където през септември 1997 г. е конфискувана от гръцките власти и, според непотвърдена информация, е оставена на съхранение в склад за византийски старини в Бер[2].

ОписаниеРедактиране

Надписът е врязан със специфична калиграфия върху мраморна плоча с размери ширина 65 см, височина 56 см, дебелина от 4 до 7 см и тегло 42 кг. Буквите са високи, широки и дълбоки съответно 32 мм, 25 мм и 1 мм[3]. Нейната датировка и автентичност е обект на силно оспорвана научна дискусия.

АнализРедактиране

Определян е като разминаващ се с характерните за времето на цар Самуил езикови и калиграфски особености, смислово близка до смятания във възрожденската историография за основател на Самуиловата династия и споменаванат като такъв в надписа „Шишман от Търново“[4] и пр.

Божидар Димитров го определя като възрожденски надпис от времето на борбите на македонските българи от Воден за независима българска църква през XIX век[5]. Пламен Павлов също го смята за възрожденска работа на воденските българи[6]. Анчо Калоянов го определя, че е късен препис на документ от времето на Самуил, допълнен в началото на ХІІІ век и в 30-те години на ХІV век когато окончателно е фиксиран върху камък[7].

Други, изхождайки от свързването на Константинопол, центърът на официалната византийска църковна власт, със Сатаната, го свързват не с политически антагонизъм, а с влияние на последователите на поп Богомил и сина му Иеремия (това име се споменава в надписа) – богомилите[8], чиито многобройни характерни надгробия с форма на келтски кръст са запазени и днес в с. Въмбел, с. Постол, с. Илиджиево и на други места в Леринско, Ениджевардарско и Солунско [9].

Йордан Табов в студията си „Обреченная на забвение эра в Воденской надписи царя Самуила“[10] и в още 3 други свои публикации [11][12][13] отстоява автентичността на надписа и допуска възможни богомилски влияния. Видният учен Иван Добрев в монографията си „Два Царсамуилови надписа“ също изследва, публикува и приема автентичността на надписа[14]. Освен това в 2007 г. Воденският надпис на цар Самуил е включен и представен в „История на българската средновековна литература“[15].

ТекстРедактиране

Текстът е написан на 9 реда и гласи:

В самодържавния град Воден Аз Самуил, верен в Христа

Цар на Българите и Ромеите, от бога изпратен самодържец
на всички страни от Рашка до Македония, Тесалия
и Гърця, внук на стария Шишман, който беше Хан на
жителите на Търново, построих този молитвен дом, за да съществува във вечността. Основите бяха положени в епохата на Иеремия, който беше пръв християнин от Мелник.
Построен бе за греховете и спасението на българите
от проклетия Сатана, който произхожда от Константинопол.
Този храм бе завършен през 14-тата година от царуването ми с помощта на свещенника Гаврил, който е духовен пастир на жителите на Мъглен.
Написано през година 6497 от създаването на света (989 г.) 5-ти Индиктион.[16]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Aπήγαγαν..επιγραφή, Επιστολι, 30 Αυγούστου 2011
  2. Aπήγαγαν..επιγραφή, Επιστολι, 30 Αυγούστου 2011
  3. Йордан Табов, Обреченная на забвение эра в Воденской надписи царя Самуила, Сборник Памет и забрава във Византия, Военно издателство, София 2011, ISBN 978-954-509-454-5
  4. За „Грамотите на Пинцо инеговият син Плезо“ в Пл. Павлов, Залезът на Първото Българско царство, София, 1999, стр.9
  5. „защото дори и фалшификациите, които е правило местното воденско население в битките за кварталните църкви, са в полза на българската нация“ – Божидар Димитров, в-к „Македония“, 05.07.2000 г., стр. 8
  6. Пл. Павлов, Залезът на Първото Българско царство, София, 1999, Бележки, стр. 18 – 19
  7. Анчо Калоянов, сп. LiterNet, 04.06.2004, № 6 (55)
  8. "Από ότι φαίνεται από το σλαβωνικό κείμενο της επιγραφής η εκκλησία των „βογόμιλων“ ήταν αφιερωμένη στην απολύτρωση του λαού απο την Ρωμαική εξουσία, ενώ η Κωνσταντινούπολη χαρακτηρίζεται κατοικία του σατανά, και ο πατριάρχης διαβολικός." Aπήγαγαν..επιγραφή, Επιστολι, 30 Αυγούστου 2011
  9. Кαι νεκρους τους διώκουν, Ελευθεροτυπία, 25/5/2002
  10. Йордан Табов, Обреченная на забвение эра в Воденской надписи царя Самуила, Сборник Памет и забрава във Византия, Военно издателство, София 2011, ISBN 978-954-509-454-5
  11. Й. Табов, Закат старой Болгарии, Москва, 1999, стр. 126 – 130
  12. Й. Табов, Антична България, София, 2000, стр. 80 – 89
  13. Й. Табов, Когда крестилась Киевская Русь?, Санкт-Петербург, 2003, стр. 139 – 144
  14. Иван Добрев, Два Царсамуилови надписа, Linz, Slavia Verlag, 2007. 523 с.
  15. Съст. А. Милтенова, История на българската средновековна литература, София, 2008, с. 70
  16. Божидар Димитров, Надпис за „Самуил, цар на българи и ромеи“ открит във Воден, в-к Континент, 2.10.1997 г., стр. 7