Воденски надпис
Воденският надпис е кирилски текст на български език от Воден (Едеса), Гърция.
| Воденски надпис | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Воденски надпис Местоположение в Гърция | |
| Страна |  Гърция |
| изложен в | Берски византийски музей, Бер |
| Археология | |
| Вид | стела |
| Период | XVII век |
| Епоха | Средновековие |
История редактиране
Плочата е открита във Воден в 1991 г. от работници при ремонтни работи в старата българска митрополия на града – храма „Успение на Света Богородица“ (гр.: Ναός Κοιμήσεως Θεοτόκου – Παλιά Μητρόπολη Έδεσσα)[1]. От тях е откупена от местния активист Николаос Стоидис. През 1997 г. той представя плочата за експертиза и откупуване от Националния исторически музей първо на неговия директор Божидар Димитров, който изследва плочата и публикува надписа.
Cлед като в 1997 г. НИМ не проявява желание да откупи плочата, откривателят ѝ я предлага на Скопие, но и от там няма ясно решение и тя е върната във Воден, където през септември 1997 г. е конфискувана от гръцките власти и, според непотвърдена информация, е оставена на съхранение в склад за византийски старини в Бер[2].
Описание редактиране
Надписът е врязан със специфична калиграфия върху мраморна плоча с размери ширина 65 см, височина 56 см, дебелина от 4 до 7 см и тегло 42 кг. Буквите са високи, широки и дълбоки съответно 32 мм, 25 мм и 1 мм. Нейните датировка и достоверност са обект на силно оспорвана научна дискусия.
Анализ редактиране
Определян е като разминаващ се с характерните за времето на цар Самуил езикови и калиграфски особености, смислово близък до смятания във възрожденската историография за основател на Самуиловата династия и споменаванан като такъв в надписа „Шишман от Търново“[3] и пр.
Божидар Димитров го определя като възрожденски надпис от времето на борбите на македонските българи от Воден за независима българска църква през XIX век[4]. Пламен Павлов също го смята за възрожденска работа на воденските българи[5]. Анчо Калоянов определя, че е късен препис на документ от времето на Самуил, допълнен в началото на ХІІІ век и в 30-те години на ХІV век когато окончателно е фиксиран върху камък[6].
Други, изхождайки от свързването на Константинопол, центърът на официалната византийска църковна власт, със Сатаната, го свързват не с политически антагонизъм, а с влияние на последователите на поп Богомил и сина му Иеремия (това име се споменава в надписа) – богомилите[7], чиито многобройни характерни надгробия с форма на келтски кръст са запазени и днес в с. Въмбел, с. Постол, с. Илиджиево и на други места в Леринско, Ениджевардарско и Солунско[8].
Славистът Иван Добрев в монографията си „Два Царсамуилови надписа“ също изследва, публикува и приема автентичността на надписа[9]. Воденският надпис на цар Самуил е включен и представен в „История на българската средновековна литература“, издадена през 2008 г.[10].
Според анализ на Елена Костич и Γеоргиос Веленис става дума за надпис, който е създаден шест века по-късно от изписаната дата, и по-точно в десетилетията на преход между XVI и XVII в. Това е бурен период от балканската история, през който някои изтъкнати епископски катедри като тези на Охрид, Печ и Велико Търново започват да инициират действия срещу ислямския свят.
Текст редактиране
Текстът е написан на 9 реда и гласи:
| „ | В самодържавния град Воден Аз Самуил, верен в Христа Цар на Българите и Ромеите, от бога изпратен самодържец |
“ |
Външни препратки редактиране
- Снимка на плочата и текста във Воден в ръцете на откривателя ѝ
- Kostić Elena, Velenis Georgios. The Issue of the Pre-Dated Inscriptions in Contrary with the Falsified. The Cyrillic Inscription from Edessa // Текстове. Надписи. Образи. Изкуствоведски четения 2016. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2017. p. 113-128.
Бележки редактиране
- ↑ Aπήγαγαν..επιγραφή, Επιστολι, 30 Αυγούστου 2011
- ↑ Aπήγαγαν..επιγραφή, Επιστολι, 30 Αυγούστου 2011
- ↑ За „Грамотите на Пинцо и неговият син Плезо“ в Пл. Павлов, Залезът на Първото Българско царство, София, 1999, стр.9, архив на оригинала от 12 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131112101112/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Pl_Pavlov_Zalez_I_BG_carstvo.pdf, посетен на 11 май 2013
- ↑ „защото дори и фалшификациите, които е правило местното воденско население в битките за кварталните църкви, са в полза на българската нация“ – Божидар Димитров, в-к „Македония“, 05.07.2000 г., стр. 8
- ↑ Пл. Павлов, Залезът на Първото Българско царство, София, 1999, Бележки, стр. 18 – 19, архив на оригинала от 12 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131112101112/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Pl_Pavlov_Zalez_I_BG_carstvo.pdf, посетен на 11 май 2013
- ↑ Анчо Калоянов, сп. LiterNet, 04.06.2004, № 6 (55)
- ↑ "Από ότι φαίνεται από το σλαβωνικό κείμενο της επιγραφής η εκκλησία των „βογόμιλων“ ήταν αφιερωμένη στην απολύτρωση του λαού απο την Ρωμαική εξουσία, ενώ η Κωνσταντινούπολη χαρακτηρίζεται κατοικία του σατανά, και ο πατριάρχης διαβολικός." Aπήγαγαν..επιγραφή, Επιστολι, 30 Αυγούστου 2011
- ↑ Кαι νεκρους τους διώκουν, Ελευθεροτυπία, 25/5/2002
- ↑ Иван Добрев, Два Царсамуилови надписа, Linz, Slavia Verlag, 2007. 523 с.
- ↑ Съст. А. Милтенова, История на българската средновековна литература, София, 2008, с. 70
- ↑ Божидар Димитров, Надпис за „Самуил, цар на българи и ромеи“ открит във Воден, в-к Континент, 2.10.1997 г., стр. 7