Диводороден пероксид

химично съединение
(пренасочване от Водороден пероксид)

Водороден пероксид (прекис, H2O2), познат още под названието перхидрол и кислородна вода, е химично съединение, най-простият от пероксидите. За първи път е изолиран през 1848 година от Луи Жак Тенар.

Структура

Физични свойства

редактиране

H2O2 е бистра течност без цвят, при големи концентрации до бледо син, с остра миризма. Податлив е на смесване с вода във всичките си състояния. Концентрираните водни разтвори са взривоопасни. Температурата му на топене е -0,432 °C (272,72 K), а температурата на кипене 150,2 °C (423,35 K).

Химични свойства

редактиране

Кислородните атоми в молекулата са свързани, което отличава пероксидите от оксидите. Кислородният атом в съединението е в отрицателна първа степен на окисление. Той е много силен окислител и участва в редица окислителни реакции. В практиката 30% разтвор е известен под името перхидрол и се използва за изрусяване на коса, а 3% – като кислородна вода.

Разлага се на кислород и вода при нагряване, под въздействието на ултравиолетови лъчи, а също така в присъствието на йони на преходните метали. Силен окислител е. Получава се при взаимодействие на кислород и атомен водород.

При взаимодействие със сребро се разлага с бурна екзотермична реакция и се отделя пара. Преди 25 години в САЩ е използван този метод за направата на първата ракетна раница.

Употреба

редактиране

Използва се като избелител на вълнени и памучни тъкани, на кожи, слама, пожълтели пластмасови компоненти, при производството на хартия; в медицината като дезинфектант; за изрусяване на коси. В последното десетилетие се използва и като водещо вещество при производството на избелващи зъбите продукти в САЩ.

Под името T-stoff е ползван за окислител в ракетния двигател на Месершмит 163, единственият боен ракетоплан, влязъл в серийно производство някога.

Медицинска употреба

редактиране

Течност от 3% водороден прекис (кислородна вода) се използва за дезинфекция на рани и леки порязвания.

Източници

редактиране
  1. hydrogen peroxide // PubChem. Посетен на 18 ноември 2016 г. (на английски)
  2. www.cdc.gov
  3. chem.libretexts.org // Посетен на 25 януари 2019 г.