Волуяк
- Вижте пояснителната страница за други значения на Волуяк.
Волу̀як е село в Западна България, част от област София и Столична община. Населението му е около 2600 души (2020).
| Волуяк | |
|---|---|
 Сграда на кметството | |
  Волуяк  Волуяк | |
| Общи данни | |
| Население | 2659 души[1] (15 септември 2022 г.) |
| Надм. височина | 535 m |
| Пощ. код | 1346 |
| Тел. код | 02 |
| МПС код | С, СА, СВ |
| ЕКАТТЕ | 12084 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Столична Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Волуяк Кръстан Александров (ГЕРБ) |
| Волуяк в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 535 метра надморска височина в централната част на Софийското поле, на 15 километра северозападно от центъра на София и на 2 километра извън Околовръстния път по Ломското шосе.[2] Площта на землището му е 18,155 km², като то граничи със землищата на Костинброд на север, Мрамор на североизток, София на югоизток, и Гурмазово и Пролеша на запад.
ИсторияРедактиране
Историческите корени на днешното село са от началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.), известен като велик строител, е прокарал отклонението от главния военен римски път за Пауталия (Кюстендил). Пътят е бил 8 – 10 м широк, а пътна каменна колона с надпис е показвала мястото на това отклонение. Интересен е надписът на колоната: „На добър час! За здравето, спасението и победата на нашия господар Марк Антоний Гордиан… градът Пауталия постави тази милиарна колона с най-добро чувство“.
По стария римски път минават 2 от най-големите кръстоносни походи – първият (през 1096 г.) и третият – от 1189 – 1191 г. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път.
Известна е и ниската разлята могила в местността Селище, за която се вярва, че който копае и взема камъни от това място, ще го постигне нещастие. Съществува щастлив случай, при който Валентин Стоянов Борисов от Волуяк попада на бронзова монета от времето на императора Марк Аврелий (161 – 180 г.)
Името на Волуяк се среща в османски документи – кадийския регистър на Софийския кадия от 1550 г., във връзка с частни правни спорове. Допуска се, че е съществувало като селище още преди падането на тези земи под турско владичество.
В с. Волуяк е роден (2 април 1854) единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, човек с изключително интересна съдба. Осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата „Под руския орел“. След това се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в битката при Стара Загора и в боевете на Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 г. на 9 май 1942 г.
Във войните 1912 – 1918 г. са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.
Допреди около 5 години на 7 февруари се е провеждало традиционно интересно събитие – събор, който се нарича „Джамала“. И до днес на 6 май се провежда събор, който се празнува с курбан, песни и танци от младите самодейци от народно читалище „Изгрев“ по случай Гергьовден.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
УправлениеРедактиране
ИкономикаРедактиране
ИнфраструктураРедактиране
Селото се обслужва от 1 автобусна линия: 150.
Днешното 146 основно училище „Св. патриарх Евтимий“ в с. Волуяк е открито през 1964 г. Понастоящем се обучават 9 паралелки със 168 ученици. Персоналът е от 18 души, от които 13 педагози. Между бившите ученици на училището има златни медалисти от събора в Копривщица и от В. Търново. Празникът на училището е на 20 януари.
Първото училище в селото е открито от родолюбиви българи през 1880 г. в биволарника на Рашо Боцин с 25 ученика и първи учител Вито Голяновски. На 28 октомври 1901 г. от енорийския свещеник в присъствието на кметския наместник Веле Митов и училищните настоятели Цветан Митов и Стоичко Митрев е осветена нова училищна сграда, състояща се от стая и канцелария, за училището с вече 40 – 50 ученици в 4 отделения. Учители са Никола Пешев и Райна Илиева, която работи там до 1915 г. През 1914 г. се дострояват още 2 класни стаи. Разходите по построяването възлизат на 32 500 лв., от които 2000 лв. дава държавата, а останалите – местното население. През учебната 1931/1932 г. се открива I прогимназиален клас.
Най-старият учител е Михаил Василев Младенов – „Мичо Даскало“, местен жител, учителствал между 1922 и 1958 г. и награден през 1972 г. с орден „Кирил и Методий“ II степен. През 1962 г. този учител прави и първата копка на новата сграда на училището. Съпругата му Цветанка Василева е 30 г. учителка в същото училище. Друг дългогодишен учител (с 33 г. стаж) е Теменужка Рангелова.
Целодневна детска градина 76 е открита през 1974 г. в с. Волуяк като филиал на ЦДГ № 27 от кв. Обеля. От 16 декември 1985 г. е самостоятелна. Капацитетът ѝ е от 2 групи с 37 деца. За тях се грижат 7 души, в т.ч. 3 души помощен персонал. Адрес: с. Волуяк, ул. Зорница, № 42. През 2012 г. е построена нова сграда на детската градина.
Читалище „Изгрев“ (ул. „Зорница“ № 59) има библиотека с 14 223 тома. Художествени колективи: постоянни – детска певческа група „Изворче“, юношеска певческа група, женска певческа група; временни – група за църковна музика. Други форми: школа по модерен балет, кръжок по приложно и изобразително изкуство, занималня; курсове за подготовка по математика и обучение по английски език.
КултураРедактиране
Съборите на село Волуяк са на 27 октомври и 6 май.
Известни личностиРедактиране
- Кръстан Кръстанов (1915/или до 1920 г. – 2013/2014 г.! ?), български партизанин, генерал, автор на книга „Ще ви обичам и след смъртта“ по повод освободените руски пленници на гара Волуяк 1942 – 1944 г. от негова група.
- Йордан Йорданов – кмет на селото от 2015 г.
ДругиРедактиране
Скали Волуяк край остров Гринуич, Южни Шетландски острови в Антарктика са наименувани в чест на село Волуяк.[5]
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Wikimapia – Let's describe the whole world!. // wikimapia.org. Посетен на 23 ноември 2021.
- ↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
- ↑ „Bulgarian cities population“. // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Voluyak Rocks