Вранища
Тази статия е за селото в Северна Македония. За горанското село в Косово вижте Вранище (община Краковища).
Вранища (на македонска литературна норма: Враништа; на албански: Vranishti) е село в Северна Македония, в община Струга.
|
Вранища Враништа |
|
|---|---|
| — село — | |
 „Света Петка“ във Вранища |
|
  Вранища |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 684 m |
| Население | 1517 души (2002) |
| Пощенски код | 6334 |
| Вранища в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в централната част на Стружкото поле на левия бряг на Черни Дрин.
ИсторияРедактиране
Църквата „Света Богородица Пречиста“ е средновековна, а „Свети Никола“ е от началото на XIX век.[1]
В XIX век Вранища е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вранишча (Vranistcha) е посочено като село с 95 домакинства, като жителите му са 16 мюсюлмани и 230 българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Вранища има 60 християнски къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вранища има 526 жители българи християни и 6 българи мохамедани.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Вранища има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
По време на Балканската война в 1912 година 3 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 1517 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1506 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 4 |
| сърби | 4 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
На 17 декември 2000 година е поставен темелния камък на третата църква в селото „Света Петка“. Църквата е осветена от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски на 16 септември 2007 година. В селото има и три параклиса – „Свети Атанасий Велики“, изграден в 1973 година, „Свети Козма и Дамян“, изграден в 1985 година и „Свети архангел Михаил“, изграден в 1992 година.[1]
В 2014 година формата на името на селото е върната от Вранище (Враниште) към историческата Вранища (Враништа).[8]
ЛичностиРедактиране
- Родени във Вранища
Дуко Наумов, български революционер от ВМОРО, четник на Евстатий Шкорнов[9]- Лазар Цириов, български революционер
- Милош Апостолов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Юруков[10]
- Свързани с Вранища
- Коста Писинов, български учител в селото между 1867 – 1868 година[11]
БележкиРедактиране
- ↑ а б Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-20
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија. // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.533.