Върбица (Вич)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.
Върбица (на гръцки: Κρόνος, Τσουλίνα, Βέρμπιστα[1] ) е връх с височина 1677 m[1] и дял от планината Вич, Костурско, Егейска Македония, Гърция.[2]
| Върбица Κρόνος | |
 Поглед към Клисура от хълма Свети Илия с изглед към Шубрец и Връбица (Вербиста) зад него вляво | |
  Местоположение на картата на Костурско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Надм. височина | 1677 m |
Описание
редактиранеВърбица се намира в югоизточната част на Вич (Нередската планина). От останалата част на масива на север е отделена от долината на Стара река (Палиорема). На изток Леховската река, приток на Стара река, я отделя от планината Алеодз (Трилофо). На юг клисурският проход Дауло с долините на Котури и Роимба я отделя от Мурик, а на запад Върбица граничи с Пополето.[2]
Хребетът е разположен в посока север - юг. Върховете му от север са Мнима Яни (1461 m), Слива (Коромилия, 1434 m), Върбица (Кронос, 1677 m) и Шубрец (Дукас, 1620 m) и Саргоница (1382 m).[2][1]
В 1896 година Гьорче Петров пише в „Материали по изучаванието на Македония“: „Единъ часъ надъ с. Прѣкопана, веригата почва постепенно да се възвишава до върхътъ Върбица, който се издига на с.-искотъ от с. Загорчани. На билото си той е плосъкъ и голъ, а странитѣ му сѫ покрити съ кическа гора отъ буки и „шума“ (дрѣбни дѫбове), с изключение на ю.-западната, която е гола и скалиста.[3]“
История
редактиранеПо време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година на Върбица се установява Горското началство на Костурския революционен район. На 14 август след серия кървави сражения османците успяват да овладеят Върбица и изгарят околните български села.[4][5][6]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 380. (на гръцки)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 127.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 384.
- ↑ Биолчевъ, Ил. Коста Василевъ // Илюстрация Илиндень VIII (8 (78). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1936. с. 14.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 30.