Отваря главното меню
Костурски революционни ръководители, картичка с портретите на Пандо Кляшев, Васил Чакаларов и Лазар Поптрайков, надписана от Кляшев на Георги Ковачев, 16 ноември 1904 г.

Костурският революционен район от битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Костурската кааза в Османската империя с главен град Костур. Районът е един от най-добре организираните за революционни действия и активно участва в подготовката и реализацията на Илинденско-Преображенското въстание, заради което силно пострадва при потушаването на въстанието. За време на активната дейност на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в периода 1904 – 1908 година Костурско е основно бойно поле на съперничещите си български и гръцки чети. Главен ръководител на гръцкия комитет е костурският митрополит Германос Каравангелис, а войводата Васил Чекаларов е най-изявеният войвода от ВМОРО в района. След Балканската война от 1912 година територията на района попада в Кралство Гърция, но въоръжената съпротива срещу окупацията продължава и след това.

Съдържание

Костурски революционен районРедактиране

Костурският революционен район е създаден и ръководен от Павел Христов между 1898 – 1901, подпомогнат от Кузо Стефов, Лазар Поптрайков и Михаил Николов. Заедно с Лазар Поптрайков, с длъжност главнен районен агитатор, привличат харамийския войвода Коте Христов към организацията през 1899 година. Района получава голяма помощ с пристигането на първата агитационна чета на ВМОРО в Леринско на Марко Лерински. През 1900 година започват редовни доставки на оръжие към Костурско от Гърция, канал организиран от Лазар Киселинчев и Васил Чекаларов. През 1901 година в района избухват Нурединовата и Иванчовата афера, при която са арестувани редица дейци на организацията и са заловени много оръжия.

През 1900 година в град Костур пристига новият гръцки митрополит Германос Каравангелис, който създава шпионски мрежи в костурските села и затруднява работата на ВМОРО. Със засилването на гъркоманската пропаганда до 1902 година Коте Христов, Павле Киров, Вангел Георгиев и Геле Търсиянски преминават срещу заплата на страната на митрополита. Васил Чекаларов организира чета, с която преследва и изтребва сподвижниците на Германос Каравангелис. В началото на 1903 година започва подготовката по изпращането на първите дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония във Костурско.

Илинденско-Преображенско въстаниеРедактиране

 
Ръководителите на Костурския район по време на Илинденско-Преображенското въстание.

ПодготовкаРедактиране

На Смилевския конгрес участват и представители на Костурския революционен район. В първият ден на конгреса на 2 май в Смилево присъстват 24 войводи, от които двама четници. Отсъстват само Лазар Поптрайков и Иван Попов. За делегати са избрани Васил Чекаларов и Пандо Кляшев.

При преразпределението на районите в битолския окръг за въстанието Костурско запазва името и географските си граници, като се създават 5 подрайона, а 2 от тях са разделени на отделни центрове. В тях трябва да действат районни чети, които да се управляват от горски началства. В отделните села действат и селски чети от по 30 – 50 души четници, а в селата Смърдеш и Косинец се организират по 2 селски чети. Общата им численост за района е 672 четници.

Пандо Кляшев обобщава, че районът разполага с над 1500 разновидни пушки, главно „Гра“ (до 95%) и Манлихери с по 200 патрона. Според него местната организация не разполага с хранителни запаси за време на въстанието, но потвърждава, че ще набавят преди започването му. Фелдфебел Иван Попов е определен за инструктор в курсовете по военно обучение в Костурско.

РъководителиРедактиране

По време на войните за национално обединениеРедактиране

ИзточнициРедактиране

Неизползвана литератураРедактиране