Костурски революционен район
Костурският революционен район от Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Костурската кааза в Османската империя с главен град Костур. Районът е един от най-добре организираните за революционни действия и активно участва в подготовката и реализацията на Илинденско-Преображенското въстание, заради което силно пострадва при потушаването на въстанието. За време на активната дейност на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в периода 1904 – 1908 година Костурско е основно бойно поле на съперничещите си български и гръцки чети. Главен ръководител на гръцкия комитет е костурският митрополит Герман Каравангелис, а войводата Васил Чекаларов е най-изявеният войвода от ВМОРО в района. След Балканската война от 1912 година територията на района попада в Кралство Гърция, но въоръжената съпротива срещу окупацията продължава и след това.
| Костурски революционен район | |
 Карта на Костурско съставена от Лазар Поптрайков, Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Николов | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | революционна организация |
| Мото | „Свобода или смърт“ |
| Основана | 1898 г. |
| Закрита | 1934 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Цел/фокус | Автономия за Македония и Одринско |
| Част от | Битолски революционен окръг |
| Езици | български |
Костурски революционен район редактиране
Костурският революционен район е създаден и ръководен от Павел Христов между 1898 – 1901, подпомогнат от Кузо Стефов, Лазар Поптрайков и Михаил Николов. Заедно с Лазар Поптрайков, с длъжност главнен районен агитатор, привличат харамийския войвода Коте Христов към организацията през 1899 година. Района получава голяма помощ с пристигането на първата агитационна чета на ВМОРО в Леринско на Марко Лерински. През 1900 година започват редовни доставки на оръжие към Костурско от Гърция, канал организиран от Лазар Киселинчев и Васил Чекаларов. През 1901 година в района избухват Нурединовата и Иванчовата афера, при която са арестувани редица дейци на организацията и са заловени много оръжия.
През 1900 година в град Костур пристига новият гръцки митрополит Германос Каравангелис, който създава шпионски мрежи в костурските села и затруднява работата на ВМОРО. Със засилването на гъркоманската пропаганда до 1902 година Коте Христов, Павле Киров, Вангел Георгиев и Геле Търсиянски преминават срещу заплата на страната на митрополита. Васил Чекаларов организира чета, с която преследва и изтребва сподвижниците на Германос Каравангелис. В началото на 1903 година започва подготовката по изпращането на първите дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в Костурско.
Илинденско-Преображенско въстание редактиране
Подготовка редактиране
На Смилевския конгрес участват и представители на Костурския революционен район. В първия ден на конгреса на 2 май в Смилево присъстват 24 войводи, от които двама четници. Отсъстват само Лазар Поптрайков и Иван Попов. За делегати са избрани Васил Чекаларов и Пандо Кляшев.
При преразпределението на районите в битолския окръг за въстанието Костурско запазва името и географските си граници, като се създават 5 подрайона, а 2 от тях са разделени на отделни центрове. В тях трябва да действат районни чети, които да се управляват от горски началства. В отделните села действат и селски чети от по 30 – 50 души четници, а в селата Смърдеш и Косинец се организират по 2 селски чети. Общата им численост за района е 672 четници.
Пандо Кляшев обобщава, че районът разполага с над 1500 разновидни пушки, главно „Гра“ (до 95%) и Манлихери с по 200 патрона. Според него местната организация не разполага с хранителни запаси за време на въстанието, но потвърждава, че ще набавят преди започването му. Фелдфебел Иван Попов е определен за инструктор в курсовете по военно обучение в Костурско.
| Хронология на революционните събития в района 1899 – 1908 | |
|---|---|
| Дата | |
| Убийство на видния български деец в Хрупища Георги Бабулев от платен агент на Костурската митрополия | май 1899 |
| Убийство на гъркоманите от Загоричани, дейци на гръцката пропаганда и агенти на властта Христо Цуцулев (учител) и Козма Клянков от Лазар Поптрайков | юли 1899 |
| Убийство на българския деец Христо Стамчето от Косинец от Сефедин ага от Света Неделя, член на бандитското семейство Меровци | есен 1899 |
| Убийство от ВМОРО на Незер, золумджия и убиец на Алексо Новачков от Поздивища | 10 ноември 1899 |
| Убийство от ВМОРО на Касъм ага от Капещица, золумджия и прекупвач на десятък | април 1900 |
| Убийство от войводата на ВМОРО Атанас Петров на Нуредин ефенди от Света Неделя, золумджия и прекупвач на десятък, причинило Нурединовата афера | 6 май 1900 |
| Убийство от ВМОРО на Абедин бей от Костур, едър земевладелец и изедник | 1900 |
| Убийство от ВМОРО на Трайко Мельов от Косинец като предател и агент на властта | 1900 |
| Убийство от ВМОРО на Сотир от Въмбел като предател и агент на властта | 1900 |
| Залавяне на пощата Битоля – Корча от четата на Митре Влаха, при което загиват двама стражари | май 1900 |
| Убийство на Накето Гершан, виден българин от Косинец, в местността Вир между Смърдеш и Косинец от Меровци | 1901 |
| Убийство от ВМОРО на Цильо Стойков от Лобаница като предател и изедник | 1901 |
| Иванчова афера | юли 1901 |
| Убийство в Костур на явния предател Трайко от Руля от четника Христо Леринчанчето, който се самоубива, за да не бъде заловен. Край на Трайковата афера | януари 1902 |
| Убийство от ВМОРО на Лазо Колев като предател и спомагач на изедниците | |
| Убийство от ВМОРО на Тефик ефенди от Албания в Поздивища като убиец и изедник | ноември 1901 |
| Убийство от ВМОРО на Зулфо от Шак в Косинец като народен изедник | 1902 |
| Сражение на четите на Атанас Петров и Кузо Стефов с аскер в Шестеово след предателство на гъркоманите Апостолови от Жупанища, в което загива Стефов и Малкото Наке | 24 февруари 1902 |
| Убийство на българския свещеник Васил Димитров от Желин от подкупени от владиката Герман Каравангелис турци | 8 юни 1902 |
| Убийство от ВМОРО на Васил Джамбов и Стерьо Иванов Джамбов от Желин като укриватели на убийците на отец Димитров и агенти на властта | септември 1902 |
Източници редактиране
- Илинденското въстание в Костурско – Спомени на Манол Кочов и Наум Масалинков.
- Македонските бежанци в България – участници в нейния политически и културен живот, Камен Станев
- Един морален завет от Илинденското въстание, МНИ, Петър Кепов
- Евгени Чекаларов: Костурско с Васил Чекаларов е давано за пример в подготовката на въстанието от 1903 г. – Интервю за Агения Фокус
- Най-трагичният български край, Проф. Михаил Огнянов, „Детонация“ Архив на оригинала от 2007-11-09 в Wayback Machine.
- Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 131 – 143, 159 – 176, 301 – 307, 384 – 408.
- Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК, Христофор Тзавелла, Македония Прес, 2003 година[неработеща препратка]
- Илинденско-Преображенското въстание 1903 г., Николай Янакиев, Тодор Петров, Светлозар Елдъров
- Смилевскиот конгрес на Битолскиот револуционерен округ
- „Дневник на Васил Чекаларов“, Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1968, Йордан Анастасов
Бележки редактиране