Габровница (област Монтана)

село в община Монтана, обл. Монтана
Вижте пояснителната страница за други значения на Габровница.

Тази статия е за селото в Област Монтана. За другото българско село с това име вижте Габровница (Софийска област). За футболния отбор вижте ФК Габровница (Горно Сахране).

Габро̀вница е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, област Монтана, на 13 километра от областния център.

Габровница
България
43.5345° с. ш. 23.2646° и. д.
Габровница
Област Монтана
43.5345° с. ш. 23.2646° и. д.
Габровница
Общи данни
Население1164 души[1] (15 март 2024 г.)
30,3 души/km²
Землище38,426 km²
Надм. височина161 m
Пощ. код3453
Тел. код09545
МПС кодМ
ЕКАТТЕ14180
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Монтана
Златко Живков
(СДС, ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД, ЗНС; 1999)
Кметство
   кмет
Габровница
Борис Цветков
(БСП)

География

редактиране

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[2]

Селото е заселено отново в края на 17 век. По сведения на стари хора първоначалното му местонахождение е било в местността „Сухи дол“, където имало кладенец за вода и гъста габърова гора. / Пак от старите хора на Спасковци – Селото е било в долния край на местността Сухия дол, от запад на тогавашното село има място наричано още „латинското гробище“. Създаването на сегашното му място е заради липсата на достатъчно изворна вода на старото място. Когато се появила нуждата от нея, хората изпаднали в затруднение, помогнали им домашните свине на една от селските фамилии. Хората забелязали че вечер свинете се прибират винаги кални, проследили ги и открили извора на сегашната чешма наречена Долна която се намира на селския стадион. Затова и къщите на хората от Фамилия Шошовци, са непосредствено до чешмата. Хората взели решение и така се образувало новото село само на три километра от старото си място на склон с южно изложение и много вода. Стария център на селото е бил на мястото на сегашната градинка над стадиона пак в близост до тази чешма и селото е съществувало в тази си част която сега се нарича долния му край, впоследствие и след освобождението от османско владичество се разраства./ От там селото носи името си – Габровница. По-късно, поради разрастването на селото, то било преместено на сегашното му място. В историята на селото ярка диря оставя подвига на много родолюбци, които поставят начало на учебното дело в селото. Сведение за първото появяване на училището в Габровница е дал старецът Йончо Петров, който е роден около 1850 г. в с. Охрид и живял в Габровница. По негови спомени, годината на създаване на училището била 1866 г. Първите учители, с чието име е свързано откриването на училището е Тудър Първанов – Кадията. [3]

По време на Балканската война в 1912 година един човек от Габровница се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Културни и природни забележителности

редактиране

Едно от първите читалища в областта с библиотека е открито в село Габровница от учителя Асен Йосифов, чието име носи.

Храмът в Габровница е посветен на Свети Димитър Солунски, който е и покровител на селото[5].

Редовни събития

редактиране
  • Съборът на село Габровница е всяка година в последната неделя на месец май.

До селото минава жп линията Мездра – Видин. Под линията е самото село, а над линията се намира военно летище, което е изоставено, разграбено и в руини. Повечето улици на селото са асфалтирани именно заради военните, това става през 1980-те (по няколко улици всяка година). Летището има една-единствена писта. Докато е било функциониращо, на летището са били базирани самолети МиГ-21 и МиГ-23, както и учебно-тренировъчни изтребители (УТИ). Те са отговаряли за въздушната отбрана на цяла Северозападна България. Много български военни пилоти (някои по-късно преминават в гражданската авиация) са започнали кариерата си именно на летище „Габровница“. Ядреното гориво за АЕЦ Козлодуй също е било доставяно от СССР с транспортен самолет на това летище, след което е било извозвано с наземен конвой до Козлодуй.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Чолов, Петър. Чипровското въстание 1688 г. София, Тангра ТанНакРа, 2008. ISBN 978-954-378-041-9. с. 116. Архив на оригинала от 2018-03-04 в Wayback Machine.
  3. ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  5. Видинска света митрополия. Свети Димитър – покровител на с. Габровница // Сайт на БПЦ-БП. 2011-10-26. Посетен на 2024-03-03.