Гай Ливий Салинатор
Гай Ливий Салинатор (на латински: Gaius Livius Salinator; * 234 пр.н.е.; † 170 пр.н.е.) e политик на Римската република през края на 3 и началото на 2 век пр.н.е.
| Гай Ливий Салинатор | |
|---|---|
| римски политик и адмирал | |
| Роден |
234 г. пр.н.е.
|
| Починал | 170 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Ливии |
| Баща | Марк Ливий Салинатор[1][2] |
Биография редактиране
Син е на Марк Ливий Салинатор (консул 219 и 207 пр.н.е.).
През 204 пр.н.е. Ливий става едил. Като претор през 202 пр.н.е. командва два легиона в Брутиум. През Втората македонска война Ливий ръководи като легат 199/198 пр.н.е. флотски операции. През 193 пр.н.е. е началник на конницата в битката при Мутина против боиите.
Въпреки военните си успехи той не е избран за консул през 192 пр.н.е. и става през 191 пр.н.е. за втори път претор. Като такъв и пропретор следващата година той е главнокомандващ на морските сили на Рим и съюзниците му по време на Римско-сирийската война против Антиох III Велики.[3] Ливий постига важна победа над наварха Поликсенид в морско сражение край Корикус.[4] В края на 190 пр.н.е. е посланик и привлича цар Прусий I на Витиния в римската коалиция.
През 188 пр.н.е. той е избран за консул с колега Марк Валерий Месала. Той отговаря за Цизалпийска Галия (Горна Италия), където основава на него наречения град Forum Livii (днес Форли).
Ливий е от 211 пр.н.е. до смъртта си през 170 пр.н.е. в колегията на понтифексите.
Литература редактиране
- Hans Georg Gundel: Livius I. 14., Der Kleine Pauly. Bd. 3 (1969), Sp. 690 – 691.