Северна Италия
Северна Италия (на италиански: Italia settentrionale; Alta Italia, Norditalia; Nord) е северната част на Материкова Италия.
Големият регион се смята за сърце на италианската икономика.
Географски граници редактиране
Северна Италия обхваща италианската Алпийска територия, долината на река По и северните Апенини до границите с Тоскана и Марке.
От статистична гледна точка територията се дели често на маркрегионите:
- Северозападна Италия (Italia nord-occidentale, Nord-Ovest): Вале д'Аоста, Пиемонт, Ломбардия, Лигурия
- Североизточна Италия (Italia nord-orientale, Nord-Est): Фриули-Венеция Джулия, Венето, Трентино-Южен Тирол, Емилия-Романя
Гранични държави редактиране
На запад Франция, на северозапад и север Швейцария, на север и североизток Австрия и на изток Словения, на юг Сан Марино.
Древни българи в Северна Италия редактиране
През Ранното Средновековие (от 476 г.) в Северна Италия се заселват групи от древни българи, вероятно имигранти. Там някои градове носят името „българи“ като древния град Бургария (Burgària o Burgarìa) в Ломбардия, провинция Милано, също и град Булгарограсо в провинция Комо.
Намерени са три дипломи „Comitatus Burgarensis“ от 877, 890 и 919 г. [1] Някои групи българи се заселелили и около Равена в Североизточна Италия. Други българи (с княз Алцек) се заселват през 662 г. в Молизе, Южна Италия.
Източници редактиране
- ↑ Vincenzo d'Amico, "I BULGARI STANZIATI NELLE TERRE D'ITALIA NELL'ALTO MEDIO EVO"