Галенит
Галенитът е естествен минерал, форма на оловния сулфид – PbS. Това е най-често използваната руда за добив на олово. Галенитът е широко разпространен и може да бъде открит в големи количества. Кристализира в кубични или октаедрични форми. Често се среща в находища, в асоциация с други минерали като сфалерит, калцит, флуорит и реалагар. Името си носи от латинската дума galena, означаваща оловна руда или шлака от разтопено олово [1]. Твърдост:2,5–2,75. Галенитът се е използвал в миналото като полупроводников кристал за детекторни радиоприемници.
| Галенит | |
|---|---|
 | |
| Общи | |
| Формула (повтаряща се единица) | PbS |
| Класификация на Щрунц | 2.CD.10 |
| Класификация на Дана | 2.8.1.1 |
| Характеристики | |
| Цвят | оловно-сив |
| Цепителност | октаедрична |
| Блясък | метален |
| Прозрачност | непрозрачно |
| Плътност | 7,4-7,6 g/cm³ |
| Галенит в Общомедия | |
ЗалежиРедактиране
Залежите от галенит, често съдържат сравнително големи количества сребро под формата на сребърно-сулфидни минерали или като твърди разтвори в структурата на самия галенит. Тези сребърни примеси, представляват важен източник на руда за добив на сребро в миньорното дело. Освен това в находищата на галенит могат да бъдат открити и примеси на цинк, кадмий, антимон, арсен и бисмут. В зоната на изветрянето и окислението, галенита се превръща в минералите англезит (оловен сулфат) или церузит (оловен карбонат).
Залежи на галенит са открити в Австрия, Австралия, Англия, Белгия, България, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Мексико, Румъния, Уелс, Франция, Шотландия и Съединените американски щати.
В България, находища на галенит има в мините около Мадан, Маджарово, Лъки, Давидково, Осогово и други [2].
Най-големият документиран единичен кристал от галенит е с размери 25 cm x 25 cm x 25 cm, открит на остров Ман [3].
ИзточнициРедактиране
- ↑ Handbook of Mineralogy
- ↑ Костов, Р. „Основи на минералогията“, Pensoft, 2000, ISBN 954-642-091-3
- ↑ P. C. Rickwood. The largest crystals. // American Mineralogist 66. 1981. с. 885 – 907.