Георги Димитров (ескадрен миноносец)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Димитров.

„Георги Димитров“ е боен кораб, ескадрен миноносец (според новата терминология – разрушител) от българските Военноморски сили, служил в състава на Българския военноморски флот в периода 1950 – 1960 г.

„Георги Димитров“ (бивш „Озорной“)
Ozornoy1939-1950.jpg
Ескадрен миноносец „Озорной“, 1948 г.
Флаг Naval Ensign of the Soviet Union (1950–1991).svg Flag of Bulgaria (1946-1948).svg
Клас и тип разрушител (ескадрен миноносец)
Живот
Заложен 20 ноември 1939 г.
Спуснат на вода 1949 г.
Изведен от
експлоатация
1963 г.
Характеристика
Тонаж 2125 т, пълно 2860 т
Дължина 117 м
Ширина 11 м
Газене 4.32 м
Задвижване 2 парни турбини ТВ-6 с мощност 30 000 к. с. всяка
Скорост 37.5 възла
Екипаж 252 души
Далечина на
плаване
3510 морски мили
Радиолокационна
станция (РЛС)
РЛС „Риф-1“, РЛС „Гюйс-1В“
Въоръжение
Артилерия 6 х 37-мм зенитни оръдия 70-К
Торпеда 2x3 ТТА-533-30 за торпеда 53-30К
Други 2x2 130-мм артилерийски установки Б2-ЛМ
1 х 85-мм сдвоена зенитна артилерийска установка 92-К
2 бомбомета БМБ-1 с 2 стелажа за 36 дълбочинни бомби
52 мини тип КБ-КРАБ или 60 мини тип М-60, два параваноохранителя
„Георги Димитров“ (бивш „Озорной“) в Общомедия

Той е бившият съветски ескадрен миноносец „Озорно̀й“ от проект 30К, построен през 1940 г. и предаден на българските въоръжени сили през 1949 – 1950 г., в замяна на ескадрения миноносец „Анатолий Железняков“.

„Озорной“Редактиране

Корабът „Озорной“ е заложен на стапел на 20 ноември 1939 г. в корабостроителния завод № 200 в гр. Николаев със заводски номер 1087. На 25 септември 1940 г. той е зачислен в списъка на корабите от ВМС на СССР.

На 25 декември 1940 г. „Озорной“ е спуснат на вода, но началото на Втората световна война попречва на дострояването му. На 8 август 1941 г. корабът е изведен от Николаев в Севастопол, а оттам в Поти, където е законсервиран и работите по него са напълно преустановени. На 29 април 1944 г. „Озорной“ е върнат в Севастопол и е достроен, като на 9 януари 1949 г. встъпва в строя и на 25 февруари 1949 г. влиза в състава на Червенознаменния черноморски флот.

„Георги Димитров“Редактиране

Още през 1949 г., след проведените държавни изпитания в състава на съветския Черноморски флот, е решено „Озорной“ да бъде предаден на Военноморския флот на България. На 21 август 1949 г. с кораба „Н. Й. Вапцаров“ в Севастопол пристигат 100 български матроси, старшини и офицери, които се качват на борда на ескадрения миноносец на 24 август. Първоначално за командир на кораба е назначен капитан II ранг Христо Кукенски, но скоро след като той приема длъжността е заменен от капитан II ранг Иван Добрев. След обучението на екипажа, на 20 февруари 1950 г. капитан II ранг Иван Добрев официално приема кораба.[1] На 23 февруари 1950 г. ескадреният миноносец пристига във Варна, където е кръстен с новото му име „Георги Димитров“. Официално е зачислен в състава на българския Военноморски флот (историческото название на този вид въоръжени сили за този период, съкратено ВМФ) на 18 април 1950 г.

„Георги Димитров“ е първият български боен кораб, който напуска акваторията на Черно море. През 1957 г. на борда му правителствена делегация, оглавявана от Антон Югов, прави официално посещение в Албания. Походът е командван от командващия на флота контраадмирал Бранимир Орманов[2].

През 1958 – 1959 г. корабът осъществява щурмански походи по маршрутите Варна – Одеса и Констанца – Одеса. Предвиждано е през 1961 г. „Георги Димитров“ да бъде ремонтиран и модернизиран, но по комплекс от причини компетентните кораборемонтни органи на Съветския съюз отказват ремонта, което предопределя края на службата на ескадрения миноносец. На 30 септември 1960 г. корабът излиза в последното си плаване вече в качеството си на учебен кораб на Военноморското училище, след което е изведен от състава на ВМФ. Разоръженият корпус на кораба е отбуксиран във Варненското езеро. Бракуван е през 1963 г.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. ЧОНЕВ, Ч. Военноморският флот на България. София: Издателство „Пропелер“, 2005, с. 158. ISBN 954-9367-21-5.
  2. ТОДОРОВ, И. Разрушителят „Георги Димитров“. Военноморски преглед, 1999, №2, с. 7.
  3. КРЪСТЕВА, М., ПАНАЙОТОВ, А. Военноморските сили на България 1879 – 2006. Варна, 2006, с. 24.

Външни препраткиРедактиране