Георги Долапчиев (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Долапчиев.
Георги Ненчов Долапчиев е български военен деец, полковник, участник в Сръбско-българската (1885), Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), когато командва последователно 1-ви пехотен софийски полк (1915 – 1916) и 18-и пехотен етърски полк (1916 – 1918).
Георги Долапчиев | |
български офицер | |
Звание | Полковник |
---|---|
Служи на | България |
Род войски | Пехота |
Военно формирование | 8-и пехотен полк 11-и пехотен полк 21-ви пехотен полк |
Командвания | 1-ви пехотен полк (ПСВ) 18-и пехотен полк (ПСВ) |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография
редактиранеГеорги Долапчиев е роден е на 27 януари 1867 г. в Сливен, Османска империя. През 1883 година постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище, като при избухването на Сръбско-българската война (1885) взема участие в нея. На 27 април 1887 година завършва в 8-и випуск на Военното училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 8-и пеши приморски полк.[1] Служи като ротен командир в 11-и пехотен сливенски полк.
През Балканската война (1912 – 1913) командва 1-ва дружина от 21-ви пехотен средногорски полк, след което и дружина от 11-и пехотен сливенски полк.[2]
По време на Първата световна война (1915 – 1918) Георги Долапчиев командва 1-ви пехотен софийски полк (1915 – 1916), а от 19 март 1916 до 7 юни 1917 – 18-и пехотен етърски полк. По-късно служи като инспектор на главното тилово управление и след края на войната преминава в запаса (1918).
Георги Долапчиев е женен и има 5 деца.
Полковник Георги Долапчиев умира на 28 януари 1930. Погребан е в София.[3]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (27 април 1887)
- Поручик (18 юни 1890)
- Капитан (2 август 1895)
- Майор (1906)
- Подполковник (22 септември 1912)
- Полковник (1 октомври 1915)
Награди
редактиране- Орден „За заслуга“ (1895)
- Княжески орден „Св. Александър“ V степен (1900)
- Знак „За 20 години отлична служба“ (1907)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас (1913)
- Царски орден „Св. Александър“ IV степен (1914)
Чуждестранни
редактиране- Орден „Св. Анна“ III степен, Руска империя (1902)
- Орден „Железен полумесец“, Османска империя (1918)
Бележки
редактиране- ↑ Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
- ↑ Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том VI – Действията на западния операционен театър“, София, 1935, Държавна печатница, стр. 248
- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
Източници
редактиране- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 279.