Отваря главното меню

Георги Христов Илчев е български военен деец, полковник, участник в Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 18 пехотна етърска дружина (17 декември 1920 – 12 август 1922).

Георги Илчев
Информация
Звание Полковник
Служба 1897 – 1928
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Войсково поделение 18 пехотен полк
39 пехотен полк
25 пехотен полк
1-ва пехотна дружина
Командвания 18 пехотна дружина
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
неизв.
,

Съдържание

БиографияРедактиране

Георги Илчев е роден на 22 ноември 1879 г. в Голямо Белово, Източна Румелия, Османска империя. На 21 септември 1897 постъпва на военна служба, а през 1901 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 22 випуск и е произведен в чин подпоручик. През 1904 е произведен в чин поручик, на 15 ноември 1908 в чин капитан, на 30 май 1916 в чин майор. От май 1916 г., капитан Георги Илчев командва 4 рота от Школата за запасни подпоручици в Скопие.[1] По-късно е назначен за командир на дружина от 23 пехотен шипченски полк.

На 30 май 1918 година Георги Илчев в произведен в чин подполковник. До 9 декември 1919 година е временен командир на 18 пехотен етърски полк, от която дата поема командването на 3-та дружина от полка.[2] На 10 декември 1920 година със заповед №182 подполковник Илчев е назначен за командир на 18 пехотна етърска дружина, като командва дружината в периода (17 декември 1920 – 12 август 1922). На 30 януари 1923 е произведен в чин полковник, от 1924 г. е началник на 9 пограничен сектор, а през 1928 г. със заповед №7 преминава в запаса.

По време на военната си кариера служи и в 39 пехотен полк, 25 пехотен полк и 1-ва пехотна дружина, както и в щаба на жандармерията.

Полковник Георги Илчев е женен и има две деца.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Военно-исторически сборник, брой №56, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1987, стр. 169
  2. Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 100

ИзточнициРедактиране