Пети македонски конгрес
Петият македонски конгрес на Македонската организация се провежда от 26 до 29 юли 1898 година в град София.[1]
| Пети македонски конгрес | |
| — конгрес — | |
| Място | София, България |
|---|---|
| Дата | 26 – 29 юли 1898 година |
Делегати
редактиранеЗа председател на бюрото на конгреса е избран доктор Иван Георгов, за подпредседател – Христо Попов, а за секретари Байраков и Въжаров.[4]
Решения
редактиранеНа второто си заседание на 27 юли конгресът разглежда отношенията с ВМОРО:
| „ | Влизането в споразумение – тукашната македонска организация с тамошната – вътрешната в самата Македония и Одринско организация, на която понастоящем тук в столицата се намирали двама нейни представители, които по неизвестни причини стоели вън от желаемото от всички ни съгласие за задружно действие.
Конгресът реши да не се изпраща до тия представители предлагаемата от някои г.г. делегати комисия, а с благоприятното му на въпроса разрешение се натоварва комитетът след новото му конституиране, комуто се препоръчва: да употреби всички легални средства щото от тукашната и тамошната организация да се образува едно тяло, на което управлението да бъде съсредоточено във ВМ комитет.[5] |
“ |
На третото заседание на 28 юли е потвърдено решението на Четвъртия конгрес за издаване на политически вестник, като за целта на комитета е разрешен кредит до 10 000 лева.[6]
На последното четвърто заседание на конгреса на 29 юли са приети отчетите, натоварен е комитетът да подаде меморандум до Великите сили, изменени са Статутите и са направени избори за нов комитет в състав:
|
Членове
|
Неизбрани
|
Комитетът не изпълнява очакванията, които имат делегатите поради разногласието между членовете му[8]. Единственото по-сериозно действие на новия състав на комитета е издаване на вестник „Реформи“, който започва да се издава на 9 януари 1899 година и бързо достига тираж от 8000 броя.
Бележки
редактиране- ↑ Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 – 1899), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 117-130.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
- ↑ а б Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 128.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 127.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 128.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 128-129.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 130.
- ↑ Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979, стр.163-164.