Отваря главното меню

Дъ̀мбени или Дамбени (понякога книжовно Дъбени, на гръцки: Δενδροχώρι, Дендрохори, катаревуса: Δενδροχώριον, Дендрохорион, до 1926 година Δύμπενι, Димбени или Ντέμπενι, Дембени,[1]) е село в Република Гърция, дем Костур (Кастория), област Западна Македония с 349 жители (2001).

Дъмбени
Δενδροχώρι
— село —
Панорамна снимка на селото
Панорамна снимка на селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 1077 m
Население (2001) 349 души
Дъмбени в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Дъмбени е разположено на 20 километра северозападно от демовия център Костур и на 6 километра източно от село Косинец (Йеропиги), в южните поли на планината Виняри част от планината Орлово (Малимади). Селото традиционно е разделено на две махали – източната Каменска махала и западната Кланченска махала.

ИсторияРедактиране

Името на селото е от дъб със запазен назализъм.[2]

В Османската империяРедактиране

Селото е основано от преселници от селата Берик, Горно Сливени, Сайново, Баница и Света Петка. В османските данъчни регистри от средата на XV век Дъмбени е споменато с 12 семейства на Добри, Димитри, Крапче, Димо, Стайко, Никола, Стайо, Димо, Йорго, Гюрко, Гюрко и Николас, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 1022 акчета[3].

 
Селото в началото на XX век.

В края на XIX век селото е чисто българско. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Дамбели (Dambély) живеят 1200 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дъмбини (Dëmbini) е посочено като село в Костурска каза с 280 домакинства и 800 жители българи.[5] През учебната 1878-1879 година в дъмбенското училище започва да се преподава на български език.[6] В 1888 - 1890 година в българското училище в Дъмбени преподава Златко Каратанасов, който пише, че в селото има 230 къщи.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дъмбени има 1650 жители българи.[8]

Дъмбенци участват активно в Илинденско-Преображенското въстание и селото е изгорено от османските войски, като над 70 жители на селото загиват.[9] Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Дъмбени от 250 къщи останали само 3 неизгорени, изгорена е църквата „Свети Никола“ и двете училища, и са убити Митре Терзиовски (на 95 години), Търпен Ангелков (80), Иоше Радков (80), Димко Гулев (75), Трайко Ангелков (85), Савро Кенков (80), Коло Попстернов (19), Лазовица Караджова (70), Димковица Сулмезова (65), Митрейца Хаджиовска (65) и трима - Поптрайковица, Стояница Караджова и Трайковица Бриченка.[10] При второ нападение са убити Лексо Ангелов, Геле Цилиов, Динко Миовски, Кръсто Ризов[11], Васил Чонка, Стоян Караджов, Иван Шиперков, Христо Узунджа, Мише Москов, Динко Мойдов, Нольо Шумков, Иван Каракаш, Георги Каракаш, Лазо Мангов, Йоти Ангелчев, Кольо Попстериов, Пандовица Близнакова, Василка Ризова, Колевица Мосманка, Цветковица Пешкова и Василица Скивинска. По време на въстанието 120 дъмбенци влизат във въстаническите чети, убити от тях са 15 души - Пандо Близнаков, Киряко Василев, Насо Пачков, Петре Караманчев, Гельо Кърчишки, Ване Бекирчев, Гельо Казнов, Ставро Здральов, Йото Здральов[12], Кузо Джунда, Кальо Каракаш, Георги Влаше, Лазар Поптрайков, Яне Прешленков и Кръстю Търповски[13].

На 30 август 1904 година Дъмбени е нападнато от гръцка андартска чета и са убити петима селяни и екзархийския учител[14].

В началото на XX век всички жителите на Дъмбени са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1640 българи екзархисти, като функционират две български основни училища.[15]

Гръцка статистика от 1905 година представя Димбени като село с 1000 жители гърци.[16] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Дъмбени има 230 къщи с 1179 жители и функционират две църкви и училище с 4 учители.[17] Според Георги Константинов Бистрицки Дъмбени преди Балканската война има 250 български къщи.[18]

На 11 април 1908 година властите претърсват селото, като са бити двама свещеници и няколко селяни.[19]

При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Дъмбени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 ч. на северозапад от с. Сливени, на едно каменисто бърдо, е разположено българското с. Дъмбени с 270 къщи. Населението си говори чисто български, имат си българска черква и свещеници, българско училище и учители и учителки от същото село: Лазар Москов, Иван Москов, Насо Палчев и Киряко. От същото село бяха българските войводи Лазо поп Трайков и Насо Кършако, тоже и революционерът Андон Попов. За свой духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[21]

В ГърцияРедактиране

 
Църквата „Св. Никола“, другата селска църква се казва „Св. Димитър“[22].

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Гръцкият десетар в селото пребива от бой българския кмет П. Шушльов, пъдарина Г. Аргиров и селяните К. Пейов и Д. Търпенов[23].

В периода 1914-1919 35 дъмбенци се изселват по официален път в България.[24] В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Дендрохорион, дървено село. Преброяването от 1928 показва 866 жители, от които 11 гърци бежанци от Турция. В 1932 година в селото има 180 българофонски семейства, всички с изявено „българско национално съзнание“. До 1940 година от селото има много голяма емиграция в България - изселват се 50 семейства - и отвъд океана. По време на Втората световна война дъмбенци се включват активно в четите на „Охрана“ и Македоно-българския комитет. Селото пострадва от италианските наказателни отряди.[25] Част от дъмбенци участват в Славяномакедонския народоосвободителен фронт[26], като селски ръководител е Ставро Имбров[27]. В 1945 година в Дъмбени живеят 780 българогласни, всичките с „негръцко национално съзнание“.

Селото е напълно разрушено през юни 1948 година по време на Гръцката гражданска война и всичките му около 1000 жители бягат в Югославия, България или другите социалистически страни. 167 деца са изведени от комунистическите части като деца бежанци.[28] Според преброяването от 1951 година в селото живеят 19 души. В 1957 година в Дъмбени, както и в съседните села Косинец (Йеропиги), Смърдеш (Кристалопиги) и Въмбел (Мосхохори) са заселени влашки номадски семейства от Епир.

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 1207 души
  • 1920 – 944 души
  • 1928 – 866 души
  • 1940 – 794 души
  • 1951 – 19 души
  • 1961 – 450 души
  • 1971 – 352 души

ЛичностиРедактиране

 
Лазар Поптрайков.
 
Дъмбенската чета през Младотурската революция.
Родени в Дъмбени
  •   Андон Попщерев (Дончо Попщерьов, Доне Дъмбенски, 1881 – 1932), български революционер, македоно-одрински опълченец
  •   Антон Цалев (1915 – 1948), гръцки комунист[29]
  •   Антоние Шкоклев (р. 1923), хирург от Северна Македония
  •   Апостол Грежов (1861 – 1935), български просветен деятел и революционер
  •   Атанас Близнаков (1901 – 1998), общественик от Северна Македония
  •   Анастас Караджов (1914 – 1942), комунистически деец от Македония
  •   Васил Какалов (Какалев, Кокилев, 1878 - 1913), български революционер, македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[30]
  •   Васил Пуйовски (1946 -), поет от Северна Македония
  •   Васко Караджа (1923 – 2005), поет от Северна Македония
  •   Димитър Кенков (1872 – ?), български предприемач, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Единадесета серска дружина[31]
  •   Динко Шиперков, български революционер от ВМОРО, дъмбенски селски войвода през 1903 година, взел участие в сражението при Локвата и Виняри[32]
  •   Евдокия Фотева (1926-2011), комунистически деец
  •   Живко Шкоклевски (1937 – 2004), инженер от Северна Македония
  •   Иван Москов (1888 – 1936), български революционер
  •   Кирияко Търповски (? – 1903), български революционер
  •   Коста Здрольов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Костурско по време на Илинденско-Преображенското въстание, участник в похода на Васил Чекаларов в Колония[33]
  •   Коста Търповски (1914 – 1943), гръцки комунист[34]
  •   Кръсто Мангов (1912 – 1949), гръцки партизанин и деец на НОФ
  •   Кръстьо Калабуров (Ставри, Ставро Калабуров, 1877 – 1939), български революционер, македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[35]
  •   Лазар Москов (1877 – 1902), български революционер
  •   Лазар Поптрайков (Шекров)[36](1876 – 1903), български революционер
  •   Лазар Търповски (1901-1943), гръцки комунистически деец
  •   Ламбро Шмагранов, български общественик и предприемач в САЩ
  •   Лина Янева Жундова, членка на КПГ от 1943 г., войник на ДАГ в Гражданската война (1948 - 1949), след края на Гражданската война в 1949 година заминава за Полша, после за Унгария, а в 1953 година се установява със семейството си във Варна, България, оставя спомени[37]
  •   Наум Багалов (1888 – ?), български революционер
  •   Наум Вивков (1916 – 1948), гръцки комунист[38]
  •   Николай Димитров Пачков (1924 - ?), член на ГКП от 1941 г., партизанин на ЕЛАС (1942 - 1944), войник на ДАГ (1946 - 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, в 1956 г. се заселва в България, оставя спомени[39]
  •   Павел Филипов Калков (1927 - ?), ятак на ЕЛАС (1942 - 1944), войник на ДАГ (1947 - 1949), тежко ранен е лекуван дълго в Будапеща, в 1954 година се установява във Варна, България, оставя спомени[40]
  •   Панайот Хаджиев (1900 – 1964), български комунистически деец
  •   Филип Търповски, български свещеник и революционер, член на костурския околийски революционен комитет
  •   Христо Юбруков (Χρήστος Γιουμπρούκης), гръцки андартски деец, агент от I ред, убит от българи в Дъмбени[41]
  •   Христодул Попдимитров (Χριστόδουλος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от II ред[41]
  •   Яне Христов Прешленков (? – 1903), деец на ВМОРО, войвода на дъмбенската чета в Костурско по време на Илинденско-Преображенското въстание, участник в сраженията при Локвата и Виняри, загинал във въстанието[42]
  •   Янка Атанасова Милева (1922 - ?), сестра на Лазо Търповски, в 1938 г. става член на ГКП, ятак на ЕЛАС в 1942 - 1943 г., в 1943 г. бяга в България, оставя спомени[43]
Македоно-одрински опълченци от Дъмбени
  •   Борис Иванов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[44]
  •   Иван Алексов, македоно-одрински опълченец, 46-годишен, търговец, III отделение, Нестроева рота на Седма кумановска дружина[45]
  •   Иван Стефанов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[46]
  •   Игнат Петров, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[47]
  •   Илия Ганев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[48]
  •   Йоле Велев, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[49]
  •   Коста Вълчев (Вълчов), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[50]
  •   Коста Христов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[51]
  •   Лазо Наков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[52]
  •   Ламби Костов (Ламбо), македоно-одрински опълченец, живеещ в Охрид, Четвърта рота на Осма костурска дружина, носител на бронзов медал[53]
  •   Насо Динев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[54]
  •   Никола Стоянов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[55]
  •   Пандо Андреев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[56]
  •   Петруш Симеонов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Осма костурска дружина[57]
  •   Слави Антов, македоно-одрински опълченец, Първа и Четвърта рота на Осма костурска дружина[58]
  •   Тома Гогов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[59]
  •   Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[60]
Други
  •   Борис Грежов (1899 – 1968), български режисьор, син на Апостол Грежов
  •   Васил Киров, македоно-одрински опълченец, родом от Лозенград, живеещ в Дъмбени, Четвърта рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[61]

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δέμπενη - Δενδροχώρι
  2. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 453.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 78.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
  6. Поповски, Търпо. Македонски дневник, София 2006, стр. 32.
  7. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  9. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 203, Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 37
  10. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 292
  11. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.14
  12. убит при Невеска, 20 - годишен, [Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София,1926, стр.44.]
  13. Илюстрация Илинден, бр.140, стр.12
  14. в. Σκριπ, 30.08.1904, стр. 3 [1]
  15. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dentrohori.
  17. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  18. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  19. Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  21. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 27 - 28.
  22. Поп-Јаневски, Лазо. Костурското село Д’мбени. АУРОРА - Скопје, 1996. стр. 22-23.
  23. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.184
  24. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dentrohori.
  25. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  26. Славјано-Македонски Народноослободителен Фронт (СНОФ) Ташко Мамуровски
  27. Поп-Јаневски, Лазо. Костурското село Д’мбени. АУРОРА – Скопје, 1996. стр. 126.
  28. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dentrohori.
  29. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 331.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 343.
  32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 191.
  33. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 59.
  34. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 331.
  36. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 126.
  37. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 165. Посетен на 31 август 2015.
  38. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  39. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 326. Посетен на 3 септември 2015.
  40. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 190 - 191. Посетен на 31 август 2015.
  41. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
  42. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 140.
  43. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 275. Посетен на 3 септември 2015.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 276.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 644.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 560.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 138.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 118.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 133.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 770.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 479.
  53. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 373.
  54. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 240.
  55. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 676.
  56. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.
  57. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 614.
  58. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.
  59. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 179.
  60. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 230.
  61. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 346.