Отваря главното меню

Герт Хофман (на немски: Gert Hofmann) е от значимите немскоезични драматурзи от втората половина на XX век. Автор е също на романи, разкази и есета.

Герт Хофман
Gert Hofmann
Роден 29 януари 1931[1][2]
Починал 1 юли 1993[1][2] (62 г.)
Професия драматург, белетрист, есеист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр драма, проза, есе
Награди Награда Ингеборг Бахман (1979)
Уебсайт

Съдържание

БиографияРедактиране

Герт Хофман израства в Лимбах, Саксония. През 1948 г. семейството му се мести в Лайпциг, където Хофман учи в школа за чужди езици и полага изпит като конферентен и литературен преводач по английски и руски. През 1950 г.завършва с матура и започва да следва романистика, германистика, славистика и англицистика в Лайпцигския университет.

През 1951 г. напуска ГДР и отива във Фрайбург, където продължава следването си – сега по предметите англицистика, германистика, романистика, социология и политология. Завършва през 1957 г. с дисертация върху Хенри Джеймс и става доктор по философия.

Работи няколко години като научен асистент в университета на Фрайбург и от 1961 г. поема германистични курсове в университетите на Тулуза, Париж, Бристол, Единбург, Ню Хейвън, Бъркли и Остин.

От 1971 до 1980 г. Хофман живее в Клагенфурт и същевременно преподава в югославския университет на Любляна. След 1980 г. живее със семейството си в Ердинг край Мюнхен.

Умира от инсулт през 1993 г.

ТворчествоРедактиране

Литературното творчество на Герт Хофман се състои преди всичко от множество радиодрами и няколка театрални пиеси, възникнали след началото на 60-те години.

От 1979 г. писателят публикува редица разкази и романи, които му донасят известност сред по-широка читателска публика.

Докато в радиодрамите си Хофман развива преди всичко критика на езика и обществото, в прозаичните си произведения, които критиката сравнява с прозата на Томас Бернхард, той описва най-вече душевно и физически осакатени протагонисти в един зловещ и жесток свят.[3]

Важни и повтарящи се теми в творчеството му са проблемите с непревъзмогнатото немско минало и гротескните последици от това.

От 1987 г. Герт Хофман е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. Получава важни литературни награди и отличия.

БиблиографияРедактиране

  • Interpretationsprobleme bei Henry James, 1957
  • Der Bürgermeister, Theaterstück, 1963
  • Der Sohn, Theaterstück, 1966
  • Kündigungen, Zwei Einakter, 1969
  • Advokat Patelin, Theaterstück, 1976
  • Die Denunziation, Novelle, 1979
  • Die Fistelstimme, Roman, 1980
  • Fuhlrotts Vergeßlichkeit und Portrait eines uns bekannten Kopfes, 1981
  • Gespräch über Balzacs Pferd, Vier Novellen, 1981
Разговор за коня на Балзак, изд.: Народна култура, София (1988), прев. Александър Андреев
  • Die Überflutung, Vier Hörspiele, 1981
  • Auf dem Turm, Roman, 1982
  • Die Rückkehr des verlorenen Jakob Michael Reinhold Lenz nach Riga, Novelle, 1984
  • Unsere Eroberung, Roman, 1984
  • Der Blindensturz, Erzählung, 1985
  • Veilchenfeld, Erzählung, 1986
  • Die Weltmaschine, Erzählung, 1986
  • Casanova und die Figurantin, Novelle, 1987
  • Unsere Vergeßlichkeit, Roman, 1987
  • Vor der Regenzeit, Roman, 1988
  • Der Kinoerzähler, Roman, 1990
  • Tolstois Kopf, Erzählungen, 1991
  • Das Glück, Roman, 1992
  • Das Thema kommt, verbeugt sich, sagt: Wie wär's?, Essay, 1992
  • Die kleine Stechardin, 1994

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  3. Literaturkritik.de

Външни препраткиРедактиране