Отваря главното меню

Гиньо Гочев Ганев е виден български политик, народен представител и национален омбудсман. Народен представител в 8 поредни народни събрания (3 преди 10 ноември 1989 г. и 5 след това). Зам.-председател на VII ВНС. На 13 април 2005 г. е избран от 39 Народно събрание за първия национален омбудсман на Република България.[2]

Гиньо Ганев
български политик

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Политика
Партия Българска комунистическа партия
Национален омбудсман
13 април 2005 – 20 октомври 2010
Народен представител в:
VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   
Подпис BASA-117-46-1084-71-Signature of Ginyo Ganev (cropped).jpg
Гробът на Гиньо Ганев в Централните софийски гробища.

БиографияРедактиране

Роден е на 2 март 1928 г. в Бургас. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет. След това се жени за дъщерята на Кимон Георгиев – виден български политик, два пъти министър-председател на България, ръководител и участник в три успешни преврата.

След дипломирането си става юрисконсулт в ръководеното първоначално от неговия тъст Министерство на енергетиката от 1953 г. до 1977 г. Там е последователно главен юрисконсулт, началник на Организационно-правно управление, заместник-началник на Управление по контрола и координацията и главен секретар на министерството.[3] През 1977 г. е избран за секретар на Националния съвет на Отечествения фронт, където остава до 1989 г.[4] През 1989 г. е избран за Председател на Отечествения съюз, а от 2005 г. е Почетен председател. Член е на Изпълнителния комитет на ЦС на Съюза на юристите в България.

През много голяма част от активния си живот той е отдаден на изграждането и утвърждаването на демократичните ценности в съвременна България. Заема различни представителни и ръководни постове в най-новата история. В течение на десетилетия участва енергично и авторитетно в сложните политически и социални процеси на прехода след 1989 г. Един от основните двигатели за създаването и приемането на новата българска конституция. Спечелва огромна популярност и е наречен от хората „Човекът – парламент“. Той е и първият омбудсман на Република България, развивайки тази институция като защитник на обществените интереси.

Дълги години той е Председател и Почетен председател на Съюза на българските читалища и допринесе за утвърждаването на организацията и за нейната народополезна дейност в условията на демократична България.

Гиньо Ганев е член на Държавния съвет на НРБ от 1986 до 1990 г. На 2 пъти отказва да стане министър-председател на България – така на неговото място сядат Димитър Попов и Любен Беров.

Умира на 18 декември 2016 г. в София.[5]

СемействоРедактиране

От 1953 г. Гиньо Ганев е женен за Мария (1928 – 1986), дъщеря на Кимон Георгиев. Имат двама синове – Кимон (лекар, психиатър) и Ивайло (инженер, професор), две внучки и двама внуци.

ОтличияРедактиране

  • 1978 г. – награден е с орден „Народна република България“ II степен „по случай 50-годишнината от рождението му и за активно участие в строителството на социализма“.[6]
  • Награден е с Орден „Георги Димитров“.
  • 2003 г. По повод 75-ата му годишнина президентът Георги Първанов го награждава с орден „Стара планина I степен“
  • 2008 г. Награден е с орден „Кирил и Методий“ – по повод 80-тата му годишнина.
  • 2016 г. Награден е от Светия синод с орден „Св. Иван Рилски“ за заслугите му за преодоляване на разкола в БПЦ.

БиблиографияРедактиране

  • Избрани произведения. София: Партиздат, 1982
  • Style: Сентенции. София: Еркюл, 1991, 72 с.
  • Викове и шепот. София: Сиела, 1997
  • Парламентарен говор и безмълвие. Пловдив: Пигмалион, 2000, 246 с.
  • Измислени цитати. София: Сиела, 2003
  • Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София: Сиела, 2007
  • Омбудсманиада. София: Сиела, 2010

ИзточнициРедактиране

  1. www.bta.bg.
  2. Галя Горанова, Йоана Гъндовска, Христо Николов, „Третият опит за избор на омбудсман – успешен“, в. „Сега“, 14 април 2005 г.
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 149.
  4. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 516, ISBN 954-528-790-X
  5. Вяра Панчева, Почина първият омбудсман на България Гиньо Ганев, dariknews.bg, 18 декември 2016 г.
  6. Указ № 348 от 22 февруари 1978 г. Обн. ДВ. бр. 26 от 4 април 1978 г.

Външни препраткиРедактиране