Отваря главното меню

Горлицкият пробив е популярното название на сражението при Горлице и Тарнов (в областта Галиция, в южните покрайнини на днешна Полша), което се състои през май и юни 1915 година (по време на Първата световна война) между Централните сили (Германия и Австро-Унгария) и Русия. Руските войски, командвани от българина Радко Димитриев, търпят съкрушително поражение, в резултат от което отстъпват от Галиция и се отказват от плановете за нашествие в Унгария.

Горлицки пробив
Източен фронт
BASA-1221K-1-68-4.jpg
Aвстро-унгарска ударна група по прогонване с гранати на руска войскова част
Информация
Горлицки пробив в Общомедия
Източният фронт през пролетта и лятото на 1915 година

Горлицката битка води до край на вековното руско владичество в Полша, тъй като напредването на австро-германските армии принуждава руското командване да изтегли силите си оттам през лятото на същата година.

Същата битка оказва съществено влияние върху неутралните до този момент балкански държави: резултатите ѝ обезсърчават румънското правителство и отлагат включването на Румъния във войната на страната на Съглашението[1] и същевременно насърчават България да избере Централните сили[2].

ПредпоставкиРедактиране

През 1914 година руските войски нанасят редица поражения на австро-унгарските, овладяват Галиция и достигат северните Карпати. След упорити боеве в началото на 1915 година те заемат изходни позиции за слизане в унгарската равнина. През март е превзета последната австро-унгарска крепост в Галиция – Пшемишъл. Австро-унгарските войски са на прага на физическо и психическо изтощение.[3] Към руската заплаха се прибавя и опасността откъм Италия, която скъсва договорите си с Централните сили и се готви да обяви война на Австро-Унгария.

 
Пред щаб-квартирата на 11-та германска армия. На преден план, отляво надясно: кайзер Вилхелм II, полковник Ханс фон Зект (началник-щаб на армията) и генерал Аугуст фон Макензен (командващ армията)

За да предотврати разгрома на своя съюзник, Германия подготвя мащабна операция срещу руснаците. За отвличане на вниманието им тя предприема офанзиви на Западния фронт (при Ипр), а също и на Източния, но при Рига – далеч на север от направлението на замисления основен удар. В същото време германското командване (начело с генерал Ерих фон Фалкенхайн) прехвърля тайно от Северна Франция в Галиция някои от най-добрите си войски. Образуваната от тях 11-та германска армия, командвана от генерал Аугуст фон Макензен, трябва да пробие руската отбрана между река Висла и Карпатите.[4]

Планове и съотношение на силитеРедактиране

Избраният за германската офанзива участък от фронта на река Дунаец е зает за отбрана от части на руската 3-та армия, командвана от генерал Радко Димитриев. На свой ред, 3-та армия е в състава на Югозападния фронт, подчинен на генерал Николай Иванов. Около ⅔ от дивизиите на това армейско съединение са съсредоточени по северните склонове на Карпатите за планираното настъпление в Унгария. Това не се променя и след като Димитриев, обезпокоен от признаците, че се подготвя офанзива срещу армията му, моли началниците си за подкрепления[3]. Така към края на април Централните сили съумяват да постигнат двоен превес в пехота, съсредоточена срещу 35-километровата линия между градовете Тарнов и Горлице (126 000 срещу 60 000 бойци[5]). Войските на Макензен, към които е придадена 4-та австро-унгарска армия на ерцхерцог Йосиф Фердинанд, разполагат с повече от 600 оръдия – 6 пъти повече от руските, а съотношението в тежка артилерия е 40 към 1. Трета армия има не само по-малко оръдия, но и далеч по-малко снаряди на цев. Въпреки предупрежденията, армията не е готова за отбрана: позицията ѝ се състои от три линии окопи в незначителна дълбочина (2 до 5 km една от друга), без по-сериозни укрепления, без тилови рубежи и без значими резерви.[6]

БиткатаРедактиране

Пробив от Дунаец до СанРедактиране

 
122-mm руска гаубица в бой

Макензен дава начало на сражението на 2 май (19 април по стар стил) с еднодневен артилерийски бараж, който нанася значителни загуби на незащитената руска пехота. На 3 май, усилвайки обстрела, германските войски завземат градчетата Громник и Горлице и започват бавно да изтласкват руснаците на изток. На 5/6 май те достигат река Вислока (десен приток на Висла). Предвид съкрушителното надмощие на противника в артилерия генерал Димитриев предлага на командването да нареди отстъпление, но вместо това получава нареждане да задържи позициите и да контраатакува. Контраатаките са проведени от Димитриев между 6 и 8 май безсистемно и на парче. Участвалите в тях седем руски дивизии са унищожени, а германската 11-та армия напредва с 40 km. навътре в руските позиции. На 10 май главнокомандващият – великият княз Николай Николаевич, нарежда на войските на Югозападния фронт (включително и на застрашената с обкръжение 8-а армия в Карпатите) да отстъпят зад река Сан. Отстъплението е завършено в следващите три дни. Дотогава 3-та армия с придадените ѝ подкрепления губи 210 000 от общо 250 000 души и няма сили да противостои на продължаващото германско-австрийско настъпление.[7][8]

Разширение на пробива към ЛвовРедактиране

 
Aтака на австро-унгарска войскова под димна завеса
 
Руски войници, пленени след Горлицкия пробив

Развивайки успеха си, войските на Макензен форсират Сан на 17 май, а на 3 юни завземат Пшемишъл. След това в сражението настъпва двуседмична пауза, която австрийското командване използва, за да прехвърли ресурси към новооткрития италиански фронт (Италия обявява война на Австро-Унгария на 24 май), а германското – за да уреди снабдяването на войските си по разтеглените логистични линии. Скоро след като подновяват настъплението си, на 22 юни, войските на Макензен влизат в Лвов.[9] Дни по-късно руската армия се оттегля окончателно от Галиция, губейки за два месеца всичките териториални придобивки от началото на войната и половин милион пленници.[10]

ПоследствияРедактиране

Тежките човешки и материални загуби, претърпени в Горлицкото сражение, налагат на руското главно командване да търси начини да пести останалите си ресурси. В същото време германският пробив засилва уязвимостта на руските армии в Полша, подложени на едновременни удари откъм Галиция и Източна Прусия. На тези основания в края на юни Ставката взема решение за скъсяване на фронта чрез отстъпление от Варшава към Брест-Литовск.[11] Руснаците се оттеглят от Полша през август, след нови кръвопролитни сражения при Пшасниш и на река Нарев.[12]

Успехът на Централните сили в Горлицкото сражение е значителен, но непълен. Руската армия е разбита, но не е унищожена и година по-късно съумява да предприеме успешно контранастъпление – Брусиловия пробив.

ИзточнициРедактиране

  1. Sanborn, Joshua. Imperial Apocalypse: The Great War and the Destruction of the Russian Empire. Oxford, Oxford University Press, 2014. ISBN 9780191015441. с. 69. Посетен на 27.05.2016.
  2. Shirkey, Zachary. Is This a Private Fight or Can Anybody Join?: The Spread of Interstate War. Ashgate Publishing, 2013. ISBN 9781409499206. с. 103
  3. а б Sanborn 2014, с. 66 – 67.
  4. Зайончковский, Андрей. Первая мировая война. Санкт Петербург, Полигон, 2002. ISBN 5-89173-174-6. с. 400 – 401. Посетен на 27.05.2016.
  5. Шефов, Николай. Битвы России. Москва, АСТ, 2006. ISBN 5-9713-1217-0. с. 138 – 140
  6. Зайончковский 2002, с. 402 – 404.
  7. Зайончковский 2002, с. 404 – 408.
  8. Sanborn 2014, с. 67 – 69.
  9. Зайончковский 2002, с. 408 – 410.
  10. Зайончковский 2002, с. 411 – 413.
  11. Зайончковский 2002, с. 415 – 416.
  12. Sanborn 2014, с. 69 – 74.