Балкански

село в община Разград, обл. Разград

Балка̀нски е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

Балкански
Гимназисти пред селската църква, 1940
Гимназисти пред селската църква, 1940
България
43.5254° с. ш. 26.4015° и. д.
Балкански
Област Разград
43.5254° с. ш. 26.4015° и. д.
Балкански
Общи данни
Население271 души[1] (15 март 2024 г.)
8,48 души/km²
Землище31.958 km²
Надм. височина217 m
Пощ. код7265
Тел. код08319
МПС кодРР
ЕКАТТЕ02467
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Разград
Добрин Добрев
(независим политик; 2023)
Балкански в Общомедия

География

редактиране

Село Балкански е разположено на 15 km от град Разград. Землището му на изток граничи с това на областния град, на север с това на Осенец, а на запад и юг - съответно с Костанденец, Помощица и Благоево. Свързва се с републиканската пътна мрежа посредством Републикански път III-2004. Релефът е хълмист, а селището е от редичен поселищен тип, разположено по поречието на реката Калфа дере, приток на Бели Лом.

Археологически паметници в района на селото сочат, че той е населяван от предисторически времена. Откритите в местността Ялията на 3 км южно от селото находки са от Каменната ера. През 1914 Карел Шкорпил съобщава за две могили в долината на Калфа дере, в участъка на които по-късно са разкрити останки от сложна конска сбруя и двуколесна бойна колесница от тракийски произход. Останки от антично селище, в което са открити и римски монети, са идентифицирани в местността Беджина. На 4 км в югоизточна посока са разкрити останки от зидове, керамика, вотивни изображения на Юпитер и Юнона, колективна монетна находка от управлението на Констанций I Хлор до това на Констанций III. Последните навеждат изследователите на заключението, че е разкрито селището Мансио Маскиобрия. През 1920 Анание Явашов разкопава могилата „Гювенджа“ и съдейки по направените находки също счита, че тя е била селищна и е спирка на римския път от Никополис ад Иструм до Абритус. Каменни фрагменти от античните градежи са използвани за строеж на стопански постройки от местните жители до началото на XX век.

Според Явашов, който цитира османски ръкопис на Хасан Бей-Заде от 1383 г. районът на Разград и околоните селища е завладян от с много жестокост от Али паша Джандарлъ и неговите бойни командири Туган бей и Яхши бей. През османския период селото носи названието Дермен Калфа кьой и Мустафа Халифе. Според местни краеведи, цитиращи османски документи от 1573 и 1678 тези названия сочат, че наред с овцевъдството, в района на селото е развито и воденично дело. Между 1934 и 1950 г. селото се нарича Телец.[2] Според устните традиции и запазените обичаи се счита, че населението на село Балкански са балканджии, преселили се от Троянския и Еленския балкан. Съществуват девет селски махали – Централна, Сърт махала, Дяновска, Габровска, Сиврийска, Шекер, Тончовска, Царска и Таралеж махала.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341499
19461477
19561241
19651069
1975773
1985430
1992398
2001365
2011247
2021241

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 247 100.00
Българи 219 88.66
Турци 3 1.21
Цигани 6 2.42
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 17 6.88

В селото се изповядва Източноправославно християнство, като местния храм „Свети Димитър“ е изграден и осветен през 1897. Основна заслуга за това тогава имат свещеникът Илия Поптодоров, кметът на селото Радан Христов и уста Тодор Тончев.[6][7]

Културни и природни забележителности

редактиране

Военният паметник в центъра на село Балкански засвидетелства почит към загиналите войници-жители на селището в Балканските войни (1912 – 1913 г.), Първата световна война (1914 – 1918) и Втората световна война (1939 – 1945).

Редовни събития

редактиране

Празникът на селотo е на Димитровден,[8] когато се провежда и местния събор. С местно значение също се празнуват Бабинден и Трифон Зарезан.

Супа от черен боб (бакла), картофи с ориз, баница и др.

Личности

редактиране
  • Илия Николов Попилиев и съпругата му Гизела Фишер – дарители на църквата и на местни краеведски издания.

Литература

редактиране
  • Георги Рашков Георгиев, История на село Балкански.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране