Отваря главното меню

Битка при Горни Дъбник

(пренасочване от Горни Дъбник (битка))

Битката при Горни Дъбник е етап от плана на руското командване за прекъсване на комуникационната и снабдителната линия на Западната турска армия и затваряне на блокадния пръстен около Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Проведена е на 12/24 октомври 1877 г.

Битка при Горни Дъбник
Руско-турска война (1877–1878)
Битка при Горни Дъбник.jpg
План на битката
Информация
Период 12 / 24 октомври 1877
Място Горни Дъбник, България
Резултат Победа за Руската империя
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg Ахмед Хивзи паша
White flag icon.svg
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 15 613 войници,
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 48 оръдия
Ottoman flag.svg3 800 войници,
Ottoman flag.svg 4 оръдия
Жертви и загуби
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 819 убити
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 2483 ранени [1]
Ottoman flag.svg 1500 убити и ранени
Ottoman flag.svg 2289 пленени
White flag icon.svg
[2]
Битка при Горни Дъбник в Общомедия

Съдържание

ПредисторияРедактиране

Още на 20 септември/2 октомври 1877 г. Плевенският гарнизон пристъпва към построяване на силни укрепени пунктове с цел да задържи Софийското шосе. През 10 км един от друг са построени укрепления при моста на река Вит (командир Саид бей), при Долни Дъбник (командир Вели бей), Горни Дъбник (Ахмед Хивзи паша) и Телиш (Хаки паша). Поставени са силни гарнизони от армията на Осман паша. Всеки гарнизон има за задача да охранява изпращаните транспорти до съседния пункт.[3]

Съотношение на силитеРедактиране

Турски войскиРедактиране

Турците смятат укреплението при Горни Дъбник за ключ на отбраната на Софийското шосе. На това място има хълм, който пътя разделя на две части. Северната част има почти отвесни склонове и е лишена от всякаква растителност. Там е построен Големия редут, с командно положение над местността. Южната част има по-полегати склонове и там е изграден Малкия редут. Около цялото укрепление са прокопани множество ровове и валове, а от двата редута напред като ветрило са прокарани множество траншеи и ложементи.

Гарнизонът на Горни Дъбник се състои от 3800 войници, под командването на Ахмед Хивзи паша[4] или:

Руски войскиРедактиране

Руското командване определя за атаката на Горни Дъбник отряд от 15 613 войника с 48 оръдия под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Отрядът е съставен от новопристигналите елитни гвардейски части, като са формирани три колони:

  1. Дясна – с командир генерал-майор Николай Елис I ще атакува от североизток
  2. Средна – с командир генерал-майор Логин Зеделер – от югоизток
  3. Лява колона – с командир генерал-майор Николай Розенбах – от югозапад


За атаката са определени гвардейските части:

Етапи на биткатаРедактиране

Първи етапРедактиране

Началото на атаката е предвидено за 12/24 октомври 1877 г. За да се осуети евентуална помощ от страна на съседните гарнизони, срещу тях са определени да демонстрират други отряди. За действие срещу Долни Дъбник, поради близостта му до Плевен, ще демонстрират 5 отряда, а срещу Телиш други 3 отряда.[5]

В навечерието на боя, руските войници правят фашини (сноп пръчки за преминаване на ровове) и почистват оръжието си. Раздадени са петдневни запаси, а обозите е предвидено да останат зад река Вит. Войниците са снабдени с достатъчно шанцови инструменти и повече патрони от полагащите се. Палят се ограничен брой огньове.

След като преминават река Вит, трите колони се отправят към указаните им позиции.

Средна колонаРедактиране

 
Атаката на Гренадирския полк срещу Г.Дъбник

Средната колона, в която влизат Московският и Гренадирският полк, пристига първа, тъй като нейният път е най-къс. Докато изчаква съседните колони, тя попада в сферата на действителния огън на врага и започва да търпи сериозни загуби. Без заповед около 9:30 ч. войниците от Лейбгвардейския Гренадирски Пехотен полк атакуват и превземат Малкия редут. Спускат се в преследване на противника, неуспешно атакуват Големия редут, но са принудени да се завърнат отново в Малкия. В 11:00 ч. на помощ идва Лейбгвардейският Московски полк, но и те успяват да достигат само на стотина крачки от Големия редут.

Дясна колонаРедактиране

Дясната колона, в която влизат четири стрелкови батальона, има задача да атакува редутите откъм Плевен. Тя се насочва между селата Горни и Долни Дъбник, като първоначално се движи прекалено вдясно и попада в сферата на действителния огън на един табур, застанал на пътя при Долни Дъбник. 2-ри стрелкови батальон атакува табура и го отхвърля обратно в Долни Дъбник. Останалите части продължават по пътя и достигат на 1400 крачки от предните окопи на Горни Дъбник. Изведена е артилерията, а когато пехотата достига на 800 крачки от неприятеля, заляга и открива огън. Дясната колона е засипана с дъжд от куршуми от Големият редут и Гурко въвежда в боя всички резерви. Въпреки това атаката им е неуспешна.

Лява колонаРедактиране


Лейбгвардейският Финландски полк от състава на лявата колона към 9:30 ч. атакува Големия редут и се приближава на 1500 м. от противника. Посрещнат е от убийственият му огън и стръмният склон е буквално осеян с телата на ранени и убити войници. Заради дадените многобройни жертви, този дол след битката е наречен „Долината на смъртта“.
Така в 12:00 ч. приключва първият етап на боя за Горни Дъбник и се характеризира с разпокъсани, несъгласувани, неорганизирани и неуспешни атаки и на трите колони. Постигнатите с цената на огромни жертви резултати се ограничават в овладяване на Малкия редут и достигането на 800 крачки от Големия редут.[6]

Втори етапРедактиране

 
Атаката на Измайловския полк

Генерал Гурко, който се намира по това време на десния фланг, решава да засили артилерийската подготовка, а атакуващите полкове да бъдат подкрепени с нови свежи части от прославения Измайловски полк. Към 14:00 ч. той узнава за неуспеха на Егерския полк при Телиш, поради което бърза с една нова атака на Горни Дъбник. Тя трябва да започне около 15:00 ч. като лявата колона трябва първа да даде сигнал от три оръдейни залпа, когато е готова за атака. После залп трябва да даде средната колона и последна – дясната.

По ред причини, артилерията на дясната колона сигнализира първа и така отново не се постига единодействие на трите колони. Дясната колона се вдига първа и достига на отделни места до 40 крачки от Големия редут. Това пък принуждава артилерията да прекрати огъня срещу редута. Генерал Гурко изпраща ординарци до другите две колони да подкрепят атаката на дясната. Другите две колони атакуват отново, но са посрещнати от убийствения огън на противника и към 17:00 ч. боят спира и от двете страни. Започва да се мръква и Гурко се оттегля да пише плана на боя за другия ден.[7]

Трети етапРедактиране

 
Превземане на Горни Дъбник, А.Д.Кившенко

Докато командирите решават за новите планове на атаката, третият етап на боя започва стихийно и без знанието на командния състав. Войниците се вдигат самостоятелно в атака, нарушават предписанията на бойния устав и прилагат своя нова войнишка тактика – окопаване, придвижване на малки групи, взаимна подкрепа с пушечен огън. "На разни места – пише един участник в този бой – се раздадоха викове „ура“, в началото единични, но мигновено подхванати от цялата линия и изведнъж около редута зарева като буря едно продължително, оглушително „ура“". Няколко минути след това вече вътре в самия редут закипява ръкопашна схватка. На десния край на редута се развява бял флаг, но ожесточението е толкова голямо, че всички се захващат отново за оръжието. Едва след като командирът Ахмед Хивзи паша развява за трети път белия флаг, руските офицери успяват да прекратят боя. За капитулацията е известен нищо неподозиращият Гурко.[8]

РезултатиРедактиране

На 12/24 октомври 1877 г. гарнизонът на Горни Дъбник е разгромен, като бригадният командир (в турската армия съответства ферик-паша) Ахмед Хивзи паша предава сабята си на генерал Гурко. Убити и ранени са около 1500 турски войници, пленени са 2289 войници, 1 полково знаме, 4 далекобойни оръдия (Крупови) и огромно количество пушки и патрони.

Руските загуби са изчислени над 3500 убити и ранени, включително генерал-майор В.Н.Лавров – командир на Лейбгвардейски финландски полк.

Превземането на Горни Дъбник е началото на края на Осман паша. Постигната е пълна блокада на Плевенския гарнизон, с което е прекъсната снабдителната и комуникационна му линия с главното турско командване. Осман паша издържи под обсада още един месец и се предава на 28 ноември/10 декември.

Действия на другите отрядиРедактиране

Битката при Горни Дъбник е част от по-мащабна военна операция и за нейния успех допринасят действията и на останалите подразделения:

  • силната атака на съседното укрепление при с.Телиш не позволява на неговия гарнизон от 4200 души да се притече на помощ на Горни Дъбник;
  • бомбардировката и усилените демонстрации срещу с.Долни Дъбник успяват да изолират също неговия гарнизон;
  • срещу турския гарнизон на Плевен са проведени демонстрации, а укрепленията му са обстрелвани от 90 оръдия.

Общо загубиРедактиране

полк офицери войници общо
убити ранени убити ранени убити ранени
  Лейбгвардейски Московски полк [1] 4 13 131 562 135 575
  Лейбгвардейски Гренадирски полк [2] 3 30 310 594 313 624
  Лейбгвардейски Павловски полк [3] 9 14 185 505 194 519
  Лейбгвардейски Финландски полк [4] 6 13 98 340 104 353
  Лейбгвардейски Измайловски полк [5] 1 6 54 228 55 234
  1-ви Лейбгвардейски стрелкови батальон [6] 2 3 10 71 12 74
  2-ри Лейбгвардейски стрелкови батальон [7] 0 1 15 57 15 58
  3-ти Финландски стрелкови батальон [8] 0 8 24 87 24 95
  4-ти Лейбгвардейски стрелкови батальон [9] 2 3 6 19 8 22
  6 батарея/1 ЛГв артилерийска бригада [10] 0 1 2 8 2 9
  6 батарея/2 ЛГв артилерийска бригада [11] 1 0 2 11 3 11
Лейбгвардейски сапьорен батальон [12] 0 5 4 67 4 72
общо
общо

Списък на загиналите офицериРедактиране

СПИСЪК НА РУСКИТЕ ОФИЦЕРИ УБИТИ ИЛИ ПОЧИНАЛИ ОТ РАНИТЕ СИ ПОЛУЧЕНИ НА 12.10.1877 г.
чин имена убит/ починал допълнителни данни външна

препратка

Лейбгвардейски Московски полк
1 щабс капитан Николай Дамиш убит погребан в м.Калето край Малкия редут
2 поручик Александр Бирфрейнд убит погребан в м.Калето край Малкия редут
3 капитан Осип Роговский починал от раните погребан в м.Пиронското в с.Садовец [13]
4 поручик Леон Вагнеров починал от раните погребан в гробището на с.Крушовица [14]
Лейбгвардейски Гренадирски полк
5 полковник Иван Карлович Остлунд 1-ви починал от раните ком.1 бат., умира на 26.10.77 [15]
6 капитан Хаммар убит ком.6 рота, погребан край Малкия редут [16]
7 щабс капитан Сироцинский убит ком.11 рота, погребан край Малкия редут
8 поручик Хирн убит ком.5 рота, погребан край Малкия редут
9 поручик Константин Федорович Фон Пирвиц починал от раните ком.2 рота, умира на 13.10.77, погребан край Малкия редут [17]
10 поручик Григорьев починал от раните умира на 15.10.77, погребан в с.Садовец [18] [19]
Лейбгвардейски Павловски полк
11 фл.ад.полковник Константин Алексеевич Рунов 2-ри починал от раните ком.1 бат., препогребан в Русия на 22.11.77 в Смоленското гробище
12 щабс капитан Николай Васильевич Ширман убит ком.1 рота, погребан в Големия редут до 17 нисши чина [20] [21]
13 щабс капитан Леонид Гаврилович Баталин убит ком.12 рота, погребан в Големия редут до 17 нисши чина
14 подпоручик Борис Дмитриевич Полонски убит мл.оф.5 рота, погребан в Големия редут до 17 нисши чина
15 подпоручик Николай Дмитриевич Мамаев 3-ти убит мл.оф.3 рота, погребан в Големия редут до 17 нисши чина
16 поручик Василий Львович Тимохович убит мл.оф.10 рота, открит едва на 15.10 и погребан в Малкия редут в собствен гроб [22]
17 поручик Алексей Михайлович Айканов починал от раните адютант 2 бат., умира на 17.10.77 [23]
18 поручик Антон Александрович Видгандт починал от раните мл.оф. 8 рота
19 поручик Владимир Игнатьевич Кучинский починал от раните мл.оф.14 рота
Лейбгвардейски Финландски полк
20 генерал-майор Василий Николаевич Лавров починал от раните ком.полк, погребан в Русия, в криптата на църквата в с.Кривцово [24]
21 полковник Ельмар Феодорович Прокопе 2-ри починал от раните ком.1 бат.
22 полковник Николай Феодорович Ожаровский убит препогребан в Русия на 21.02.78 в Смоленското гробище [25]
23 поручик Николай Николаевич Пороженко убит адютант 1 бат., погребан заедно с Ожаровский и Гагман
24 подпоручик Александр Феодорович Гагман убит мл.оф.9 рота, погребан заедно с Ожаровский и Пороженко
25 подпоручик Сергей Михайлович Воробьев 2-ри починал от раните мл.оф.16 рота
Лейбгвардейски Измайловски полк
26 щабс капитан Сергей Андреевич Кушелев 1-ви убит ком.10 рота, погребан в м.Езерото в парк Лавров [26]
1-ви Лейбгвардейски стрелкови батальон
27 полковник Михаил Александрович Ебелинг починал от раните ком.батальон, препогребан в Русия в манастира „Сергиева пустынь“ [27]
28 щабс капитан Арсеньев 1-ви убит ком.2 рота, погребан до големия редут до войниците от 2-ра рота [28]
4-ти Лейбгвардейски стрелкови батальон
29 поручик Александр Яковлевич Вильсон починал от раните мл.оф., починал от получените рани на 17.10.77 [29]
30 поручик Биргер Вениаминович Брофельд починал ком.3 рота, получил апоплектичен удар по време на боя
6-та батарея на 2-ра Лейбгвардейска артилерийска бригада
31 щабс капитан Подгаецкий убит ком.полу-батарея [30]

ПаметнициРедактиране

паметник на в памет на местонахождение изображения
  Лейбгвардейски Московски полк 131 нисши чина с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′48.3″ с. ш. 24°20′27.4″ и. д. / 43.363417° с. ш. 24.340944° и. д.

  Лейбгвардейски Московски полк щабс капитан Николай Дамиш

поручик Александр Бирфрейнд

с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′47.8″ с. ш. 24°20′26.6″ и. д. / 43.363278° с. ш. 24.340722° и. д.

  Лейбгвардейски Гренадирски полк 310 нисши чина с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′44.4″ с. ш. 24°20′17.8″ и. д. / 43.362333° с. ш. 24.338278° и. д.

 
дясна могила
 
лява могила
  Лейбгвардейски Гренадирски полк капитан Хаммар

щабс-капитан Сироцинский

поручик фон Пирвиц

поручик Хирн

с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′47.7″ с. ш. 24°20′24.2″ и. д. / 43.36325° с. ш. 24.340056° и. д.

  Лейбгвардейски Павловски полк Николай Ширман

Леонид Баталин

Василий Тимохович

Николай Мамаев 3-ти

Борис Полонски

Алексей Айканов

Антон Видганинг

Владимир Кучинскаи

182 нисши чина

с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′57.1″ с. ш. 24°20′17.8″ и. д. / 43.365861° с. ш. 24.338278° и. д.

  Лейбгвардейски Финландски полк генерал-майор Лавров

полковник Прокопе

полковник Ожаревский

поручик Пораженко

подпоручик Воробьов

подпоручик Гагман

98 нисши чина

с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′46.9″ с. ш. 24°20′21.2″ и. д. / 43.363028° с. ш. 24.339222° и. д.

  Лейбгвардейски Финландски полк генерал Василий Лавров с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′47″ с. ш. 24°20′18.7″ и. д. / 43.363056° с. ш. 24.338528° и. д.

  Лейбгвардейски Измайловски полк 51 нисши чина с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′48″ с. ш. 24°20′19.2″ и. д. / 43.363333° с. ш. 24.338667° и. д.

  Лейбгвардейски Измайловски полк щабс капитан Кушелев с.Горни Дъбник

м.Езерото

43°22′23.8″ с. ш. 24°21′16″ и. д. / 43.373278° с. ш. 24.354444° и. д.

  3-ти Фински стрелкови батальон 24 нисши чина с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′58.2″ с. ш. 24°20′17.4″ и. д. / 43.366167° с. ш. 24.338167° и. д.

  4 батарея/1 ЛГв артилерийска бригада 2 нисши чина с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′58.3″ с. ш. 24°20′17″ и. д. / 43.366194° с. ш. 24.338056° и. д.

  6 батарея/1 ЛГв артилерийска бригада прапорщик Веселов с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′58.1″ с. ш. 24°20′16.9″ и. д. / 43.366139° с. ш. 24.338028° и. д.

  Лейбгвардейски Московски полк капитан Роговский

8 нисши чина

с.Садовец

м.Пиронското

43°18′18.6″ с. ш. 24°21′53.8″ и. д. / 43.305167° с. ш. 24.364944° и. д.

  Лейбгвардейски Московски полк поручик Леон Вагнер с.Крушовица

гробището

43°21′07.4″ с. ш. 24°24′35.5″ и. д. / 43.352056° с. ш. 24.409861° и. д.

  Лейбгвардейски Гренадирски полк подпоручик Григорьев с.Садовец

на площада

43°18′29.7″ с. ш. 24°21′01.4″ и. д. / 43.30825° с. ш. 24.350389° и. д.

незнайни лейбгвардейски войни събрани кости

през 1884 – 1885

от Игнат Петков

с.Горни Дъбник

„Лавров парк“

43°21′47.5″ с. ш. 24°20′23.5″ и. д. / 43.363194° с. ш. 24.339861° и. д.

незнайни лейбгвардейски войни гроб на незнайни войни с.Садовец

м."Телишкото"

43°20′03.5″ с. ш. 24°19′01.5″ и. д. / 43.334306° с. ш. 24.317083° и. д.


Денят на сраженията на финландските батальони при Горни Дъбник – 24 октомври 1877 година, се смята за рожден ден на финландската армия. От това време е останала една песен, която се пее и досега:

Музиката свиреше, момчетата ни щурмуваха, с неудържима храброст те завзеха Горни Дубняк...


В двора на гвардейските казарми на „Казармитори“ в Хелзинки има скромен паметник на загиналите финландски гвардейци в Руско-турската война от 1877 – 1878 година. Всяка година, в деня на Освобождението на България – 3 март, тук идват с венци и цветя признателните българи, дейците от дружеството „Финландия – България“. Край паметника се строяват правнуците на онези, които са щурмували с неудържима храброст Дъбник… А духовата музика подема тяхната песен…

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. И.Ренгартенъ. Дътельность Лейбъ-гвардии Сапернаго баталиона въ походъ 1877 – 1878 гг. въ европейской Турции. Типография Департамента Удълов. Санкт-Петербургъ. 1879
  2. И.Ренгартенъ. Дътельность Лейбъ-гвардии Сапернаго баталона въ походъ 1877 – 1878 гг. въ европейской Турции. Типография Департамента Удълов. Санкт-Петербургъ. 1879
  3. Г.Георгиев, В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с.257
  4. Г.Георгиев, В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с.260 – 261
  5. Г.Георгиев, В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с.261
  6. Г.Георгиев, В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с.262 – 263
  7. Г.Георгиев, В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с.264 – 265
  8. Г.Георгиев, В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с.264 – 266

ИзточнициРедактиране

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и Изкуство“, София, 1978, с.170 – 171
  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, Георгиев Георги, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 102, 141 – 142
  • Г.Георгиев, В.Топалов, Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958
  • Гулевич С. История Лейбгвардии Финляндского полка 1806 – 1906 гг., Санкт Петербург, 1906 – 1907 г.
  • Карцов Павел Петрович, Исторический очерк лейб-гвардии первого стрелкового Его Императорского Величества батальона с 1856 по 1885 год, Санкт Петербург, 1885 г.
  • Тулубовский Яков А., Лейб-гвардии 2-ой Стрелковый Батальон в Турецкую кампанию 1877 – 1878 г., Санкт Петербург, 1890 г.
  • Богданович Евгений Васильевич, История 4-го Лейб-гвардии стрелкового императорской фамилии батальона, Санкт Петербург, 1881 г.
  • Фон-Вендт, Хронологический очерк участия Лейб-гвардии 3-го стрелкового Финского батальона в кампании против Турок 1877 – 78 г., 1881 г.

Външни препраткиРедактиране

Вижте ощеРедактиране