Господаревска река (други названия Арнаутска река, Инималенска река, Бунарска река, Голяма река, Каялъдере, Дюлевска река) е река в Югоизточна България, област Ямбол – община Стралджа и Област Бургас – община Средец, ляв приток на Средецка река. Дължината ѝ е 70 км, която ѝ отрежда 50-о място сред реките на България.

Господаревска река
(Голяма река, Бунарска река)
42.4497° с. ш. 26.7228° и. д.
42.3639° с. ш. 27.2081° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Ямбол
Община Стралджа
Област Бургас
Община Средец
Дължина70 km
Водосб. басейн422 km²
Начало
Мястоизточното подножие на възвишението Бакаджици
Координати42°26′58.92″ с. ш. 26°43′22.08″ и. д. / 42.4497° с. ш. 26.7228° и. д.
Надм. височина360 m
Устие
Мястоляв приток на Средецка рекаМандренско езероЧерно море
Координати42°21′50.04″ с. ш. 27°12′29.16″ и. д. / 42.3639° с. ш. 27.2081° и. д.
Надм. височина13 m

Господаревска река извира от източния склон на възвишението Бакаджици, на 360 м н.в., на 3,2 км южно от село Иречеково, община Стралджа. Тече в югоизточна посока в широка долина, като в средното и особено в долното си течение образума множество меандри. Влива се отляво в Средецка река на 13 м н.в., на 1,8 км североизточно от град Средец.

По своето течение реката е известна с няколко имена:

  • от извора до село Люлин носи името Арнаутска река;
  • между селата Люлин и Правдино – Инималенска река;
  • между селата Правдино и Малина – Бунарска река;
  • между селата Малина и Загорци – Голяма река;
  • в най-долното си течение – Каялъдере и Дюлевска река.

Площта на водосборния басейн на Господаревска река е 422 км2, което представлява 42,8% от водосборния басейн на Средецка река.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен проток

  • ← Кавакдере
  • → Филев дол
  • ← Войнишка река
  • → Малката река
  • → Манастирско дере
  • ← Кулакевска река (най-голям приток)
  • → Домуздере
  • → Першовска река
  • → Сухата река

По течението на реката са разположени 6 села:

По течението на реката и по нейните притоци са изградени над 20 микроязовира, водите на които се използват за напояване на големи площи обработваеми земи – „Люлин-1“, „Люлин-2“, „Първенец“, „Войника-1“, „Войника-2“, „Богорово“, „Правдино“, „Зорница-1“, „Зорница-2“, „Суходол“ и др.

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 151.