Отваря главното меню

Григор Преславски

български офицер, полковник

Григор Иванов Преславски е български офицер, полковник от генералния щаб, помощник-началник на Разузнавателна секция в щаба на 3-та армия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), военен аташе в Санкт Петербург, Русия (до 1917) и началник-щаб на 6 пехотна бдинска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Григор Преславски
български офицер от генералния щаб
Роден

Образование Национален военен университет


Съдържание

БиографияРедактиране

Григор Преславски е роден на 2 май 1880 г. в Шумен, Княжество България. На 13 август 1896 г. постъпва на военна служба. През 1900 г. завършва в 21 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 5 артилерийски полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик, като продължава службата си в 5 артилерийски полк. През 1907 г. е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1910 г.[1], като междувременно през 1908 г. е произведен в чин капитан.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Преславски е помощник-началник на Разузнавателна секция в щаба на 3-та армия, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор. След войните е назначен за военен аташе в Санкт Петербург, Русия.

През Първата световна война (1915 – 1918) майор Григор Преславски първоначално е на службата си като военен аташе, на 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник, през 1917 г. се завръща в България и е назначен за началник-щаб на 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата.[2] На 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник. По-късно подполковник Преславски е началник-щаб на 6 пехотна бдинска дивизия, с която воюва в Македония до края на войната, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[3].

На 1 април 1919 г. е произведен в чин полковник, а на 18 декември същата година е уволнен от служба. По време на военната си кариера служи и като началник-щаб на 4 пехотна преславска дивизия. В периода от 31 юни 1927 г. до 22 септември 1932 г. е директор на полицията.[4]

Военни званияРедактиране

ОбразованиеРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Танчев, с. 181 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 84, 94; ВИ №128, 29 декември 1907; №110 7 октомври 1910; Списък на офицерите (1908), с. 290)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 115 – 116
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 174-175
  4. Асенов, Бончо. Български ловци на шпиони: документален разказ за контраразузнаването от създаването му до наши дни. София, Издателска къща „Труд, 2001. ISBN 9789546170491. с. 307.

ИзточнициРедактиране