Гродненска област
Гродненска област (на беларуски: Гродзенская вобласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 25 127 km² (най-малка по големина в Беларус, 12,1% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 039 278 души[1] (най-малка по население в Беларус, 10,97% от нейното население). Административен център град Гродно. Разстояние от Минск до Гродно 343 km.
Гродненска област Гродзенская во́бласць | |
Страна | Беларус |
---|---|
Адм. център | Гродно |
Площ | 25 127 km² |
Население | 1 039 278 души (2019) 41,4 души/km² |
Райони | 17 + 1 |
Губернатор | Владимир Кравцов |
Официален сайт | www.region.grodno.by |
Гродненска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеНай-старите градове в областта са: Гродно (първи сведения за селището от 1128 г.); Лида (първи сведения от 1380 г.), Слоним (град от 1500 г., вторично утвърден за град през 1796 г., основан в края на 10 век, първи исторически сведения от 1252 г.), Волковиск (град от 1507 г. вторично утвърден за град през 1796 г., първи исторически сведения от 1259 г.); Навагрудак и Ошмяни (градове от 1796 г., вторично признати за градове през 1940 г.). Най-новите градове в областта Иве и Свислоч (от 2000 г.) и Островец (от 2012 г.) са утвърдени за такива след признаването на независимостта на Беларус. Гродненска област е образувана на 20 септември 1944 г. от части на Белостокска, Брастка и Барановичка области. На 8 януари 1954 г. към Гродненска област са присъединени районите на заличените Молодечненска и Барановичка области.
Географска характеристика
редактиранеГродненска област се намира в северозападната част на Беларус. На запад граничи с Подляско войводство на Полша, на север – с Литва, на североизток – с Витебска област, на изток – с Минска област и на юг – с Брестка област. В тези си граници заема площ от 25 127 km² (най-малката по големина в Беларус, 12,1% от нейната площ). Дължина от югозапад на североизток 270 km, ширина от северозапад на югоизток 128 km.[2]
Гродненска област е разположена в западната част на Източноевропейската равнина. Централната ѝ част се заема от Неманската низина (височина до 90 – 150 m), а на север от нея се простира слабохълмистата Лидска равнина. На югозапад леко се издигат над околния терен Гродненското (240 m) и Волковиското възвишения, на североизток се издига Ошмянското възвишение (320 m), а на югоизток – Новогрудското възвишение с максимална височина 323 m ( ), издигаща се южно от град Навагрудак.[2]
Климатът е умерено континентален със сравнително кратка и зима и влажно топло лято. Средна януарска температура от -4,5 °C на запад до -5,5 °C на изток, а средната юлска съответно 18 °C и 17,5 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 mm в низините до 650 mm във възвишенията. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 190 – 200 денонощия.[2]
Над 95% от територията на Гродненска област попада във водосборния басейн на река Неман, която се явява основна водна магистрала в областта. Основни притоци: леви – Уша, Сервеч, Молчад, Шчара, Зелвянка, Рос, Свислоч; десни – Березина, Гавя, Дитва, Лебеда, Котра. В крайния югозападен ъгъл на областта протича най-горното течение на река Нарев от басейна на Висла. Водите на реките основно се използват зо битово водоснабдяване. Езерата в областта са малко, като най-голямото е Белое.[2]
В областта преобладават ливадно-подзолистите почви. В западните и югозападните райони, предимно в по-високите части са развити средноподзолисти песъчливи и пясъчни почви. По долината на река Неман са развити торфено-блатните и ливадно-алувиалните почви, а на югозапад и в отделни места в Новогрудското възвишение има значителни участъци заети от плодородните ливадно-карбонатни почви. Около 20% от територията на областта е покрита с гори. Горските масиви имат предимно островен характер и са „разхвърляни“ по цялата ѝ територия. В горските масиви преобладават иглолистните гори (72%) разположени основно в Гродненски, Слонимски и други райони, а на територията на Свислочки район попада северната част на резервата „Беловежка гора“. Блатата (предимно от низинен тип) и заблатените земи заемат почти 1/5 от територията на областта. В Гродненска област се срещат над 50 вида бозайници и около 200 вида птици – заек, лисица, белка, горски пор, плъх, дива свиня, лос, норка, язовец, хермелин, бобър (в югоизточните части). В резервата „Беловежка гора“ обитават зубри, благородни елени, сърни, диви свине и други ценни животни.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2019 г. населението на Гродненска област област е наброявало 1 039 278 души (10,97% от населението на Беларус). Гъстота 41,36 души/km². Градско население 76,1%. Етнически състав: беларуси 66,7%, поляци 21,5%, руснаци 8,2%, украинци 1,4%, литовци 0,2%, татари 0,2% и др.[1]
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Гродненска област се дели на 1 областен градски окръг, 17 административни района, 15 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 14 града с районно подчинение, 16 селища от градски тип и 2 градски района в град Гродно.[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Гродно (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Гродно | 142 | 373 547 | гр. Гродно | 373 547 | - | |
Административен район | ||||||
1. Берестовицки | 744 | 15 193 | сгт Болшая Берестовица | 5744 | 63 | |
2. Волковиски | 1193 | 69 105 | гр. Волковиск | 43 815 | 98 | Красноселски, Рос |
3. Вороновски | 1418 | 24 335 | сгт Вороново | 6302 | 133 | Радун |
4. Гродненски | 2594 | 49 466 | гр. Гродно | - | гр. Скидел, Сопоцкин | |
5. Дятловски | 1544 | 23 744 | гр. Дятлово | 7490 | 199 | Козловщина, Новоелня |
6. Зелвенски | 870 | 14 375 | сгт Зелва | 6581 | 132 | |
7. Ивевски | 1846 | 22 458 | гр. Иве | 7668 | 158 | Юратишки |
8. Корелички | 1094 | 19 336 | сгт Кореличи | 6393 | 194 | Мир |
9. Лидски | 1567 | 131 240 | гр. Лида | 101 928 | 132 | гр. Берьозовка |
10. Мостовски | 1342 | 27 735 | гр. Мости | 15 770 | 60 | |
11. Навагрудакски | 1668 | 44 630 | гр. Навагрудак | 29 525 | 172 | Любча |
12. Островецки | 1569 | 25 131 | гр. Островец | 11 640 | 250 | |
13. Ошмянски | 1216 | 30 613 | гр. Ошмяни | 17 118 | 220 | |
14. Свислочки | 1450 | 14 797 | гр. Свислоч | 6370 | 90 | Порозово |
15. Слонимски | 1471 | 63 687 | гр. Слоним | 49 338 | 165 | |
16. Сморгонски | 1490 | 51 390 | гр. Сморгон | 37 528 | 260 | |
17. Шчучински | 1912 | 38 496 | гр. Шчучин | 16 175 | 68 | Желудок, Острино |
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б в Численность населения на 1 января 2019 г. и среднегодовая численность населения за 2018 год по Республике Беларусь в разрезе областей, районов, городов и поселков городского типа Архив на оригинала от 2017-07-30 в Wayback Machine..
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Гродненская область, т. 7, стр. 343 – 344