Дамяново

село в община Севлиево, обл. Габрово

Дамя̀ново е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

Дамяново
България
43.0015° с. ш. 24.9319° и. д.
Дамяново
Област Габрово
43.0015° с. ш. 24.9319° и. д.
Дамяново
Общи данни
Население414 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина415 m
Пощ. код5437
Тел. код067398
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ20119
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Дамяново
Николай Колев
(независим)
Дамяново в Общомедия

География

редактиране

Село Дамяново се намира на около 14 km запад-югозападно от град Севлиево, 35 km запад-северозападно от центъра на град Габрово и 23 km югоизточно от град Ловеч. Разположено е в Предбалкана, в южното подножие на Микренските височини. Над селото се издига връх Кръста (висок 802 m). На около 3 km южно тече река Видима. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са предимно светлосиви горски.[2] Покрай селото има микроязовири[3] и помпена станция.[2][4] Районът е екологично чист и природно съхранен.

Общински път, минаващ през Дамяново, води на изток през село Хирево към връзка с третокласния републикански път III-404 (Севлиево – Дебнево) и на запад – към връзка с третокласния републикански път III-3505. Отклонение от общинския път в източния край на селото, водещо в посока на юг към село Градница, прави връзка също с път III-404.

В землището на селото са открити каменни сечива от неолита, тракийски надгробни могили, надгробни плочи от римската епоха, стари крепостни стени (в местността „Лалевица"). Предполага се, че на това място е съществувало селище още от римската епоха. Под името Дамяново е известно във Втората българска държава (1186 – 1396). Турският пътешественик Евлия Челеби го споменава в 1624 г. под същото име (Дамянова – може би махала)[5][2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дамяново е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1886 г. Материалът е доставен от местното население, като част от него са дали жителите на село Бериево. Паричните средства са дарения от жители на село Дамяново и съседните села. След пълното ѝ довършване, църквата е осветена в началото на декември 1887 г. от епископ Партений.[7]

Народното начално училище „Кирил и Методий“ в село Дамяново е открито през учебната 1878 – 1879 г. с една паралелка – I отделение. През следващите години постепенно се откриват II, III и IV отделения, но слети все в една паралелка до 1894 – 1895 учебна година, когато са назначени двама учители и в две паралелки слято се обучавани I и IV отделения и II и III отделения. Отначало обучението се води в частни стаи, които общината наема всяка година. Учениците са от различна възраст и основно посещават училището само през зимния сезон. През учебната 1904 – 1905 г. е назначен трети учител, а през 1906 – 1907 учебна година – четвърти. Училището се оформя с разделни паралелки (I-IV отделение), доста многолюдни. През 1888 г. е направена специална училищна постройка с три големи класни стаи, а през 1921 г. са пристроени още четири големи класни стаи. През учебната 1921 – 1922 г. с откриването на I прогимназиален клас с една паралелка се дава началото на Народната смесена прогимназия „Кирил и Методий“ в село Дамяново. През следващата 1922 – 1923 учебна година е открит и II клас, а едва през учебната 1927 – 1928 г. се открива III клас. Поради недостатъчно учебни стаи в постройката на началното училище, прогимназията се помещава в частни стаи до завършването през 1927 г. на строежа на новата училищна сграда, която започва да се ползва от учебната 1927 – 1928 г. През 1929 г. със сливането на началното училище и прогимназията се създава Народно основно училище „Кирил и Методий“.[8][9] През втората половина на XX век броят на учениците постоянно намалява. След две промени на наименованието, от 1 юли 2000 г. училището е преобразувано в Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – село Дамяново. Със Заповед РД-14-78 от 3 юни 2004 г. на министъра на образованието и науката, Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Дамяново се закрива.[10]

Читалище

редактиране

Читалището в село Дамяново е основано през 1898 г. по инициатива на Георги Иванов Минков от Севлиево – учител в селото. Функционира без устав, а след като Минков напуска селото през 1900 г., читалището заглъхва. Възобновено е през октомври 1910 г., а уставът му е утвърден от Министерството на народната просвета през август 1912 г. По време на войните 1912 – 1918 г.[11] читалището отново преустановява дейността си. Свързаните с Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание събития през следващите години, с кулминация през 1923 г., не благоприятстват възраждането на читалищната дейност и тя е възстановена едва през 1926 г. Читалищната библиотека се разполага до 1927 г. в училището и различни частни помещения, след 1927 г. до 1959 г. се помещава на долния етаж на училището, който е собственост на читалището, а от 1959 г. – в построения през 1958 г. читалищен дом. При читалището, освен театралния състав, се изграждат битова трупа, възкресяваща редица стари обичаи, битов хор и танцов състав, които успешно се представят в провежданите прегледи на художествената самодейност. Разширява се културно-масовата работа на читалищната библиотека, като през периода 1962 – 1968 г. се провеждат много обсъждания на книги, читателски конференции, тематични вечери и чествания. При читалището се изгражда народен университет (вероятно по аналогия с Народния университет „Велико Търново“ (1929 – 1940 г.)), който развива дейност през периода 1964 – 1969 г.[12][13]

Потребителна кооперация

редактиране

Кооперацията в село Дамяново е учредена през декември 1920 г. като Земеделско спестовно-заемно дружество с 35 члена, но години наред не функционира. На 2 май 1929 г. дружеството е основано отново с цел да кредитира членовете си за стопанските им нужди, но реална дейност извършва от 1934 г. – вече като Кредитна кооперация „Самопомощ“, когато членовете достигат 79 души. От началото на 1934 г. до 5 март 1935 г. към кооперацията съществува само кредитна служба, а след посочената дата се отваря и потребителски магазин. През юни 1937 г. е приет Правилник за вътрешния ред на потребителния магазин. В борбата срещу конкуренцията на търговците през първите години кооперацията е принудена да раздава процентно възнаграждение на онези, които купуват стоки от кооперативния магазин и налага санкции на онези свои членове, които не го правят. Към 1938 г. кооперацията постепенно обхваща стопанския живот на селото: прави колективни застраховки на посевите на членовете си срещу градушка, поема събирането на яйцата, млекопреработването и други стопански дейности. За 10 години кооперацията обхваща цялостния стопански живот в селото и от 1947 г. се преименува на Всестранна кооперация „Самопомощ“, като обединява и другите кооперативни сдружения в селото: Земеделски производителен отдел към кооперацията (впоследствие ТКЗС); Говедовъдното дружество „Победан“ – скотовъдно-развъден отдел към кооперацията и Трудово-производителната керамична кооперация „Подем“. От 1952 г. престава да функционира кредитната ѝ служба, кооперацията се преименува на Селкооп „Самопомощ“ с дейност: задоволяване населението със стоки; изкупуване на селскостопанската продукция; разкриване на промишлени предприятия – млекопреработване, изваряване на ракии, ярмомелка, гатер-банциг и други. От февруари 1958 г. кооперацията се преименува на Потребителна кооперация „Самопомощ“ – село Дамяново със същата дейност. През 1961 г. е завършена административната сграда на кооперацията, през 1964 г. е построена кухня към административната сграда. Направено е преустройство на складовете и е построена хлебопекарна. Кооперацията има колониален и текстилен магазин, добре обзаведени гостилница и сладкарница. От 28 февруари 1980 г. по решение на Окръжения народен съвет – Габрово и Изпълнителния комитет на Окръжния кооперативен съюз – Севлиево са ликвидирани потребителните кооперации и са създадени селищни кооперативни съвети към Районната потребителна кооперация – село Градница[14].[15][16]

Говедовъдно дружество „Победан“

редактиране

Заедно с кооперацията, в селото се развива и Говедовъдното дружество „Победан“. Дружеството е основано през юли 1925 г. с основна цел да подпомага развъждането на местния добитък – говедата в границите на своя район, и да се грижи за неговото подобряване. Развъдното му направление е насочено към развъждане на местното искърско говедо, а развъдната цел е отглеждане на говедо с много добра работоспособност, пригодно за угояване, задоволителна млечност и масленост. През септември 1931 г. се създава Съюзът на говедовъдните дружества в България, в който дружеството членува до разпадането на съюза след 1944 г. През ноември 1936 г. дружеството се преустройва – от културно-просветно в кооперативно и така съществува до 23 март 1947 г., когато преминава като развъден отдел към кооперация „Самопомощ“ в селото. Дружеството постига поставената начална цел. С въвеждането на родословните книги, контрола на млечната продукция, правилния подбор, хранене и гледане и други средства дружеството успява да създаде тип местно искърско говедо с висока млечна продукция.[17]

През ноември 1948 г. при всестранната кооперация „Самопомощ“ в село Дамяново се основава Трудово-земеделски производителен отдел със самостоятелен баланс за самостоятелно стопанисване за своя сметка и за своя отговорност. През октомври 1950 г. общото събрание на членовете на отдела приема примерния устав на ТКЗС и от тази дата отделът се обособява в отделна юридическа личност като самостоятелно стопанство под името Трудово кооперативно земеделско стопанство – село Дамяново. През декември 1950 г. Общото събрание на членовете на стопанството решава то да носи името „Победа“. Във връзка с решението на БКП и правителството за обединяването на малките стопанства в по-големи и с оглед на използване по-добре на механизацията за увеличаване и подобряване на земеделското производство и осигуряване на по-голяма рентабилност, на 1 януари 1959 г. ТКЗС в селата Дамяново, Бериево, Сенник, Душево, Хирево, Градница, Млечево и Столът се обединяват в едно стопанство и тези осем стопанства образуват Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Владимир Илич Ленин“ – село Сенник. Това ОТКЗС съществува до 28 февруари 1959 г., когато се разделя на отделни стопанства, едно от които е ОТКЗС – село Дамяново с териториите на бившите ТКЗС в селата Дамяново и Бериево. Дейността на стопанството, която фактически е започнала от 1 януари 1949 г., е била: растениевъдство – полевъдство и ливадарство[18], зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и други; животновъдство – говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство, птицевъдство, пчеларство и други, които отрасли първоначално са били по-слабо застъпени, а впоследствие планомерно всяка година са разширявани. Освен тези основни дейности, стопанството се занимава и с допълнителна странична дейност, като според нуждите си е разкривало следните спомагателни странични предприятия: коларо-железарска работилница, дърводелска работилница, варджийница, тухларница, мандра, сарашка работилница, подковашка работилница, тенекеджийска работилница, ковашка работилница, бъчварска работилница, шивашки отдел и други. До 31 декември 1977 г. стопанството носи наименование Трудово кооперативно земеделско стопанство – село Дамяново. То е член на Аграрно-промишления комплекс (АПК) село Градница. По-нататък стопанството неколкократно променя организацията и наименованието си. Отново като ТКЗС – Дамяново, стопанството е прекратено и обявено в ликвидация с решение на Габровския окръжен съд от 12 август 1992 г. и е определен ликвидационен съвет.[19] През 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ[20] дейността на ликвидационните съвети е прекратена и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.

Население

редактиране

Населението на село Дамяново наброява 2005 души при преброяването към 1934 г., намалява до 921 към 1985 г. и до 369 (по текущата демографска статистика за населението) – към 2019 г.[21]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 434 лица, за 342 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 52 – към „турска“, за 29 – към ромска, за 9 – не се самоопределят и за 2 не е даден отговор.[22]

Икономика

редактиране

Развито екологично животновъдство и фермата за елитни животни на „Тандем“.

Отглеждат се череши, сливи и арония. Обработваемите площи са засети с пшеница, слънчоглед и царевица. Добивите не са високи поради слабите планински почви.

Обществени институции

редактиране

Село Дамяново към 2020 г. е център на кметство Дамяново.[23][24]

В селото към 2020 г. има:

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Музей към читалището с изложени старинни носии и предмети от бита от XVII-XIX век. Към читалището има библиотека. На площада е издигната чешма с изворна вода от планината. Дамяново има духова музика. Танцов и певчески състав. Празнува се празника на селото и редовно се кани да свири на площада прочутия Севлиевски духов оркестър. В къщите на Дамяново още могат да се намерят старинни битови предмети и инструменти. Повечето от къщите са покрити с каменни плочи, типично за старото строителство в Балкана.

Редовни събития

редактиране

Празнува се празник на селото с духова музика на площада.

  • Рязани зелени чушки на фурна с тиквички, сирене и много яйца.
  • Задушен заек по Дамяновски – Заекът се запържва до златисто (може и на парчета). Поставя се в доста голям пръстен съд. Добавят се лук-балучки, лук глави разрязани на четири, целина глава и стръкове, моркови, тиквичка, доматен сок, чушка, чесън, дивисил стръкове, кисели краставички, черен пипер, червен пипер, кориандър, канела, олио, краве масло, бяло вино, вода, сол на вкус, може и люто. Отгоре се покрива с едри картофи разрязани на две. Поставя се плътен капак и хайде на слаб огън от вечерта, като се изважда от фурната и сервира за обяд на другия ден.
  • Печено телешко по селски. Много голямо парче месо – 2 – 3 кг. Месото се „запечатва“ на много силен открит огън за кратко. Пече се на ниска температура (60 – 70 градуса максимум) в продължение на 8 – 10 часа. Не се ползват подправки освен сол.
  • Лютика – Запържват се 3 – 4 глави лук, след това се добавят 10 – 12 ситно нарязани чушки и също хубаво се запържват, 5 – 6 ситно нарязани червени домата. След като изври водата от домата се добавя сол на вкус, 1 ч.л. захар, 1 ч.ч. прясно мляко с 1 с.л. брашно, магданоз. Яденето е по-вкусно студено.
  1. www.grao.bg
  2. а б в Енциклопедия „България“, том 2, стр. 222, Издателство на БАН, София, 1981 г.
  3. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България Архив на оригинала от 2020-11-08 в Wayback Machine.. Забележка: За да проверите информацията, отворете раздела „Кадастрална карта на България“, след което въведете поединично посочените кадастрални идентификатори на поземлени имоти (20119.106.369; 20119.106.367; 20119.79.453; 20119.98.436 и 20119.74.205) в полето „Ключови думи“
  4. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България Архив на оригинала от 2020-11-08 в Wayback Machine., Забележка: За да проверите информацията, отворете раздела „Кадастрална карта на България“, след което въведете посочения кадастрален идентификатор на поземлен имот (20119.23.313) в полето „Ключови думи“
  5. Блог на Петко Недялков; януари 2016 г.; „Евлия Челеби за севлиевския край“, ключови думи: Дамяново, Дамянова – видяно през ноември 2020 г.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  7. ИСДА, фонд 194К; Църковно настоятелство при църквата „Св. Димитър“ – с. Дамяново, Габровско (1886 – 1944); История на фондообразувателя
  8. ИСДА, фонд 467К; Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Дамяново, Габровско (1878 – 1944); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
  9. ИСДА, фонд 465К; Народна смесена прогимназия „Кирил и Методий“ – с. Дамяново, Габровско (1921 – 1928); История на фондообразувателя
  10. ИСДА, фонд 758; Народно основно училище „Кирил и Методий“ – с. Дамяново, Габровско (1944 -2004); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
  11. Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война
  12. ИСДА, фонд 392К; Народно читалище „Алеко Константинов“ – с. Дамяново, Габровско (1910 – 1944); История на фондообразувателя
  13. ИСДА, фонд 986; Народно читалище „Алеко Константинов“ – с. Дамяново, Габровско (1944 – ); История на фондообразувателя
  14. ИСДА, фонд 1356; Районна потребителна кооперация – с. Градница, Габровско (1980 – 1988); История на фондообразувателя
  15. ИСДА, фонд 278К; Кредитна кооперация „Самопомощ“ – с. Дамяново, Габровско (1920 – 1944); История на фондообразувателя
  16. ИСДА, фонд 167; Потребителна кооперация „Самопомощ“ – с. Дамяново, Габровско (1944 – 1980); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
  17. ИСДА, фонд 279К; Кооперативно говедовъдно дружество „Победан“ – с. Дамяново, Габровско (1925 – 1944); История на фондообразувателя
  18. Речник на българския език Ливадàрство, мн. няма, ср. Сел.-стоп. Клон от растениевъдството, който осигурява необходимото количество зелена трева и сено за изхранване на селскостопанските животни.
  19. ИСДА, фонд 388; Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Дамяново, Габровско (1948 – 1958; 1970 – 1995); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
  20. § 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
  21. Справка за населението на с. Дамяново, общ. Севлиево, обл. Габрово
  22. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Дамяново, община Севлиево
  23. Справка за събитията за кметство Дамяново
  24. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Габрово, Кметство Дамяново
  25. Детайлна информация за читалище „Алеко Константинов – 1898“, село Дамяново, община Севлиево, област Габрово
  26. Информационна карта за 2019 г., читалище „Алеко Константинов – 1898“, село Дамяново, община Севлиево, област Габрово
  27. Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Севлиевска духовна околия, село Дамяново
  28. Опознай.bg, Църква „Св. Димитър“ – с. Дамяново
  29. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5437 Дамяново // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-11-25.