Дворец на Марфиза д’Есте
Дворецът на Марфиза д’Есте (на италиански: Palazzina di Marfisa d'Este) е историческа сграда в град Ферара, Италия, един от най-добрите примери за господарски дом от XVI век.
| Дворец на Марфиза д’Есте | |
_-_BEIC_6330804.jpg) | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Италия |
| Основаване | 1938, 16. century |
| Дворец на Марфиза д’Есте в Общомедия | |
История редактиране
Строителството му започва през 1559 г. като част от голям комплекс от сгради в район, частично използван като градини. Този комплекс, собственост на Франческо д’Есте, прехвърлен на дъщеря му Марфиза, омъжена първо за Алфонсино д’Есте и след това за Алдерано Чибо-Маласпина. Марфиза живее тук до смъртта си на 16 октомври 1608 г., отказвайки да напусне града дори след предаването на Ферара на Папската държава, когато семейство Есте се мести в Модена.
Когато Марфиза умира, сградата става седалище на администрацията на Чибо-Маласпина до средата на XVIII век. Оттогава започва бавният упадък на сградата, предназначена за неправилно използване в продължение на век и половина.
Между 1910 и 1915 г. сградата е реставрирана и през 1938 г. става музей.[1]
Зали редактиране
Интериорът е украсен със стенописи по таваните, частично преработени при реставрацията през XX век и принадлежат на работилницата на Филипи. Преди всичко гротеските са със значителна изобретателност и финес. Мебелите датират от XVI и XVII век и са отчасти от Ферара, отчасти от покупки на антикварния пазар.
- Зала на емблемите или Червена зала (Sala delle Imprese, Sala Rossa): с прекрасен таван от Бастаниано, който съдържа, наред с други фигури, много емблеми на Франческо д'Есте. Тук се съхраняват някои произведения от значителен интерес: предполагаемият Портрет на Марфиза д'Есте, копие на оригинал, запазен в Мантуа, мраморният бюст на Ерколе I д’Есте, дело на Сперандио Савели, и високорелефът Мадоната на трона със Св. Георги и молещ се войн от работилницата на Ломбарди.
- Малка лоджия на портретите (Loggetta dei Ritratti): навремето oтворена към градината. В нея изпъква елегантната гротескна декорация, която включва два овала с портретите на дъщерите на Франческо д’Есте, Марфиза и Брадаманте д’Есте като малки.
- Зала на Фаетон (Sala di Phaeton): едната стена е заета от елегантен издълбан каменен умивалник от XVI век; на друга стена е портретът на Маргерита Гондзага, последната херцогиня на Ферара и добра приятелка на Марфиза.
- Банкетна зала (Sala dei Banchetti): представя типичното обзавеждане на трапезария. По стените има сцени от Битката на амазонките в разкошни резбовани и позлатени рамки от Сансовино. Таванът е най-сложният в цялата сграда, с различни отделения, разделени от растителни мотиви и съдържащи подвизите на Франческо д'Есте и сцени от Метаморфозите на Овидий.
- Малък кабинет (Studiolo): обзаведен с важни мебели от XVI и XVII век; над входната врата е Портретът на Алфонсо I д’Есте.
- Голяма зала (Sala Grande): елегантният таван завършва в центъра с павилион, поддържан от херувими. По стените има два големи шкафа от сакристия от XVII век.
- Зала на камината (Sala del Camino): доминиран от монументална камина от XVI век. По стените има изящен Портрет на благородник от края на XVI век и фламандският гоблен Джудита обезглавява Олоферн от XII век.
Сред мебелите заслужава да се отбележи венецианският скрин от орех, подчертан в злато, и преди всичко тосканският шкаф от XVI век във формата на кабинет, с чекмеджета и малки скулптури. На бюфет е класическият бюст на император Луций Вер като дете.
Лоджия и градина редактиране
През останките от голямата градина се стига до изкуствената асма, украсена с фрески, лоджия, използвана навремето като място за концерти и малки представления. Изглежда, че „Аминта“ на Торкуато Тасо е представена тук за първи път.
По отношение на фонтана, недекориран до този момент, през 1951 г. е решено да се постави Путо (1935) от Джузепе Вирджили[2], закупен от общинската администрация на Ферара. Нуждаейки се от реставрация още през 90-те години, той е обект на интервенции през 1998 г. благодарение на финансирането на Lions Club Ferrara Host под ръководството на Градските музеи за древно изкуство[3]. През 2006 г., благодарение на усилията на Garden Club of Ferrara, е направено копие от скулптора от Ферара Маурицио Бонора, което да бъде поставено на фонтана, докато оригиналът е поставен вътре в двореца; едва през юни 2015 г. плочата най-накрая е поставена, за да завърши повторното позициониране.
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Il restauro della Palazzina Marfisa nel I centenario della Cassa di Risparmio, Ferrara, 1938, където погрешно е посочен Густаво вместо Гуалтиеро Медри на с. 11.
- ↑ Arianna Fornasari, Giuseppe Virgili - Prima ipotesi di catalogo completo, Ferrara, Liberty house, 2014
- ↑ Indicazioni tecniche sul restauro in Civici Musei Arte Antica - Ferrara, Dalle Chiese alle Delizie - un percorso di restauro, VIII Edizione del Salone dell'arte del Restauro e della Conservazione dei Beni Culturali e Ambientali, Ferrara-Fiere, 29 marzo - 1 aprile 2001, pp. 2, 15; Lions Club Ferrara Host, 50 anni di lionismo 1956-2006, Distretto 108Tb, Ferrara, 2006, p. 72, 80 e a p. 99 l'indicazione della conferenza del 16/3/1999 in onore allo scultore, relatore Ottorino Bacilieri.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Palazzina di Marfisa d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |