Старошево
Старошево, Старошово или Ставрово (на гръцки: Σταυροδρόμι, Ставродроми, катаревуса: Σταυροδρόμιον, Ставродромион, до 1923 година Σταρός, Старос или Σταυρός, Ставрос[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 316 жители според преброяването от 2001 година.
| Старошево Σταυροδρόμι | |
  Старошево  Старошево  Старошево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 96 m |
| Население | 316 души (2001) |
География
редактиранеСелото е разположено в Сярското поле в полите на Круша планина. Намира се северозападно от град Сяр (Серес) и на запад от северозападния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името е по изчезналото лично име Старо̀ш, образувано от стар и – ош, като Драгош.[2]
В Османската империя
редактиранеПрез XVIII век селото се намирало на запад от днешното в местността Дервено. Старошевци не са изконни жители. Преди повече от три века те са дошли тук от село Тренчови колиби, Струмишко (в Огражден планина).[3]
През XIX век и началото на XX век Старошево е село в Сярската каза на Османската империя. То е чифлик на Саръ бей от Солун.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Старош (Staroch) е посочено като село с 33 домакинства, с 15 жители мюсюлмани и 80 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Старошово, чифлик на Сари бея от Солун; 1/2 час до селото Бутково, 3 часа на Ю от Порой. Гръцка църква; ново училищно здание, в което учат смесено. 70 къщи българе земеделци.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Старошево) брои 460 жители, всички българи християни.[6]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Старошево (Starochevo) се състои от 488 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 30 ученици.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Старошево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
редактиранеСелото е освободено от български части, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция.
В 1924 година селото наброява 80 български къщи (включително и 5 къщи гъркомани). През 1925 година всички български семейства се преселват в България - в град Петрич и региона.[3]
В Старошево са заселени гърци-бежанци и според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 60 бежански семейства с 214 души.[9]
Личности
редактиране- Родени в Старошево
Петрос Хирас (Πέτρος Χήρας), гръцки андартски деец, четник при Константинос Гарефис между 1905 и 1906 година, след това при Панайотис Пападзанетеас[10]
Стойко Митев, македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[11]- Щерьо Иванов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета солунска дружина[12]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 199.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 28.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 851.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 880.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 447.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 304.