Робер Мъдри (на италиански: Roberto il Saggio; * 1277, † 20 януари 1343) e крал на Неапол и граф на Прованс от 1309 до 1343 г. от Анжуйска династия (Анжу-Сицилиански дом).

Робер Мъдри
крал на Неапол
Гравюра от История на графовете на Прованс
Гравюра от История на графовете на Прованс

Роден
1277 г.
Починал
20 януари 1343 г. (66 г.)
Погребан Неапол, Италия
Управление
Период 1309 – 1343
Предшественик Карл II Анжуйски
Наследник Джована I Анжуйска
Други титли граф на Прованс
Arms of Jean dAnjou.svg
Семейство
Род Анжу-Сицилиански дом
Баща Карл II Анжуйски
Майка Мария Арпад
Братя/сестри Елеонора Анжуйска
Бланка Анжуйска
Луи Тулузки
Карл Мартел Анжуйски
Жан (Дурацо)
Съпруга Санча Майоркска (21 юни 1304 – 16 януари 1343)
Робер Мъдри в Общомедия

ПроизходРедактиране

Той е трети син на Карл II Анжуйски, крал на Неапол (1285 – 1309), и Мария Арпад.

Крал на НеаполРедактиране

Робер встъпва на престола на Неапол през 1309 година, оказвайки се за дълги години главен вожд на партията на гвелфите в Италия.

Борба с гибелините в ИталияРедактиране

 
Битката при Монтекатини

През 1311 – 1313 г. Робер воюва с император Хайрих VII Люксембургски, който по примера на императорите от X—XII век решава да се добие до реална власт в Италия. През май 1312 година Хайнрих VII временно подчинява ломбардските градове и встъпва в Рим. Десният бряг на Тибър с катедралата „Св. Петър“ се намира под контрола на неаполитанските войски, а Хайнрих VII не успява да сломи тяхната съпротива. В резултат на това Хайнрих VII се коронова в Сан Джовани ди Латерано на 22 юли 1312 г. и напуска Рим завинаги.

След смъртта на Хайнрих VII на 24 август 1313 година, Робер продължава войната с гибелините в Северна Италия.

През 1315 година той изпраща своя брат Филип, княз на Таранто, с армия на помощ на Флорентинската република, която е заплашвана от Пизанската република. На 29 август 1315 г. флорентинско-неаполитанската армия е разбита в битката при Монтекатини.

През 1328 г. Робер успешно противостои и на следващия император Лудвиг ІV Баварски, а през 1330 година нанася поражение на сина на Хайнрих VII, краля на Бохемия, Ян Люксембургски, принуждавайки го да напусне Италия.[1]

Робер и ПредренесансътРедактиране

 
Картината „Свети Луи Тулузки коронова брат си Робер I Анжуйски“

През 1317 година Робер кани сиенския художник Симоне Мартини, който работи при него в Неапол известно време.[2] Тук Мартини създава за краля картината „Свети Луи Тулузки коронова брат си Робер I Анжуйски“, която има значение в неаполитански исторически контекст, тъй като тя свидетелства за точен политически момент: Луи Тулузки коронова своя по-малък брат Робер за крал на Неапол. Олтарът служи за пример, как в изкуството на XIV век се съединява езикът на религиозната живопис с политическото съдържание. С тази картина Робер I Анжуйски държи да покаже легитимността на своята власт.[3] Това е първият сигурен конкретен портрет в италианската живопис и е рисуван за параклиса „Сан Антонио“, намиращ се в близост до базиликата „Сан Лоренцо Маджоре“.[4]

На 20 януари 1330 година крал Робер присвоява на Джото титлата „придворен художник“.

Робер е високо ценен от Франческо Петрарка и Джовани Бокачо като високообразован монарх и покровител на изкуствата. Петрарка има честта да се представи пред Робер преди да се отправи към Рим за получаване на поетичния венец на Капитолийския хълм през 1341 година. Той посвещава на Робер поемата „Африка“, получила публичност след смъртта както на краля, така и на автора.[5]

Около 1340 г. за крал Робер е създадена „Библия Анжу“, изключително богато украсен илюстрован ръкопис. Библията се състои от 344 фолиа с две цели страници-миниатюри и повече от 80 малки миниатюри и декоративни инициали. Творбата се разглежда като шедьовър на италианското миниатюрно изкуство от четиринадесети век.[6][7]

Семейство и наследнициРедактиране

Първи брак: с Йоланда Арагонска (1273 – 1303), дъщеря на Педро III, крал на Арагон (от 1276) и Сицилия (от 1282); те имат двама сина:

  1. Карл Калабрийски (1298 – 1328), херцог на Калабрия и наследник на престола, но умрял преди баща си и оставил дъщери. Една от тях - Джована I Неаполитанска (1328 – 1382), става наследница на Робер на неаполитанския престол.
  2. Луи (1301 – 1310).

Втори брак: с принцеса от Арагонския дом – Санча Майоркска (1285 – 28 юли 1345), дъщеря на Хайме II, крал на Майорка (1243 – 1311), не се знае за деца от този брак.

Предполага се, че от извънбрачна връзка с графиня Аквино има дъщеря Мария Аквино, която влюбеният в нея Бокачо в своите произведения нарича с псевдонима Фиамета.

Друга извънбрачна дъщеря на Робер е Елена, омъжила се против волята му за албанския благородник Андреа I Топия. Робер не им прощава, извиква ги с измама в Неапол през 1342 г. и нарежда да бъдат екзекутирани.[8]

ИзточнициРедактиране

  1. Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.318
  2. P. de Rynck, Simone Martini: „San Luis de Toulouse coronando a Roberto de Anjou, rey de Nápoles“, pp. 12 – 13, Random House Mondadori (2005) ISBN 84-8156-388-9
  3. М.Силина, „Музей Каподимонте“, том 54, поредица „Великие музеи мира“, Издательство „Директ-Медиа“, 2012 г., стр.8
  4. P. de Rynck, Simone Martini: „San Luis de Toulouse coronando a Roberto de Anjou, rey de Nápoles“, pp. 12 – 13, Random House Mondadori (2005) ISBN 84-8156-388-9
  5. Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.319
  6. Marina Van Bos, Analysis of the Anjou Bible in Revista de história da arte, Série W n.º1 – 2011, p. 194.
  7. Lieve Watteeuw, Codicology of the Anjou Bible in The Anjou Bible. A Royal Manuscript Revealed, Naples 1340 BE, ed. by L. Watteeuw and J. Van der Stock, Peeters, 2010, p.188.
  8. Sainty, Guy Stair (2018). The Constantinian Order of Saint George: and the Angeli, Farnese and Bourbon families which governed it. Boletín Oficial del Estado. p. 503. ISBN 978-84-340-2506-6.