Джорджо де Кирико
Джорджо де Кирико (на италиански: Giorgio de Chirico) е италиански художник, рисувал живопис в метафизичен, необароков и неометафизичен стил.[5] Характерна за творчеството на Де Кирико е ролята на предметите с тайнствен смисъл, носещ усещане за несигурност и нереалност.[3]
| Джорджо де Кирико Giorgio de Chirico | |
| италиански художник | |
_-_BEIC_6361525.jpg) Портрет на Джорджо Кирико от Паоло Монти, 1970 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 20 ноември 1978 г.
|
| Националност | италианец |
| Учил в | Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен[1] Атинска школа за изящни изкуства |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | метафизична живопис, необарок, неометафизична живопис |
| Жанр | пейзажна живопис,[2] акт,[2] абстракционизъм,[2] портрет,[2] натюрморт[2] |
| Академия | Атинска политехника Мюнхенска художествена академия |
| Направление | живопис |
| Известни творби | „Носталгия по безкрайността“ (1913) „Мистерия и меланхолия на улицата“ (1914) „Хектор и Андромаха“ (1916) „Тревожните музи“ (1918) |
| Повлиян | Арнолд Бьоклин[3] |
| Повлиял | Макс Ернст, Ив Танги, Салвадор Дали, Андре Бретон |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Алберто Савинио[4] |
| Съпруга | Раиса Гуревич Изабела Паксзвер |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.fondazionedechirico.org?lang=it |
| Джорджо де Кирико в Общомедия | |
Биография редактиране
Джорджо де Кирико е роден на 10 юли 1888 г. в италианско семейство в гръцкия град Волос, намиращ се на източното крайбрежие на страната.[5]
Де Кирико учи живопис в Атинския политехнически институт от 1899 г., живее във Флоренция и следва и в Мюнхенската художествена академия от 1906 г. От юли 1911 до май 1915 г. живее в Париж, където се сближава с Пабло Пикасо, Гийом Аполинер, Андре Дерен и Макс Жакоб. След това служи във Ферара, където през 1917 г. се сприятелява с Карло Кара, с когото и с брат си Алберто Савино става основоположник на движението на метафизичната живопис, основавайки Scuola Metafisica („Школа за метафизична живопис“).[5][3]
От 1909 до 1919 г. рисува в метафизичен стил. Това е най-плодотворният период от живота на Де Кирико. От тези години са творбите „Носталгия по безкрайността“ (1913), „Мистерия и меланхолия на улицата“ (1914), „Хектор и Андромаха“ (1916) и Тревожните музи (1918).[3] След това се занимава с традиционна, академична живопис. От 1925 до 1931 г. отново живее в Париж, след това до 1935 г. отново в Италия и до 1937 г. в САЩ. По време на Втората световна война живее и работи в Италия. След войната рисува в необароков стил, а в средата на 1960-те рисува в неометафизичен стил.[5]
Издава две книги – романа „Хебдомерос“ (1929) на френски и мемоарната книга „Спомени за моя живот“ (1946). „Хебдомерос“ е по-скоро поезия в проза и се отличава с поетичен език.[5][6]
Умира на 20 ноември 1978 г. в Рим.[5]
През 2004 г. картината на де Кирико „Великият метафизик“ е продадена на търг в САЩ за рекордната за негова картина сума от 7,175 млн. щатски долара.[7]
Семейство редактиране
Бащата на де Кирико е известен железопътен инженер, произхождащ от аристократично сицилианско семейство. Фирмата на инж. де Кирико „Evaristo de Chirico & Co“ е построила железопътни линии в България. Майка му, Джема Червето, е родом от Генуа.
Има два брака – с балерината Раиса Гуревич и Изабела Паксзвер.
Библиография редактиране
- Piccolo trattato di tecnica pittorica, Milano, Amici del libro, 1928.
- Hebdomeros. Le peintre et son génie chez l'écrivain, Paris, Pierre Levy, 1929.
- 1918 – 1925. Ricordi di Roma, Roma, Editrice Cultura Moderna, 1945 [ma scritto nel 1944].
- Une aventure de Monsieur Dudron, L'Age d'or, Paris, Fontaine, 1945.
- Commedia dell'arte moderna, Nuove Edizioni Italiane, Roma, Traguardi, 1945.
- Memorie della mia vita, Roma, Astrolabio, 1945. – II° ed. ampliata, Milano, Rizzoli, 1962.
- Il meccanismo del pensiero. Critica, polemica, autobiografia 1911 – 1943, Collana Saggi n.675, Torino, Einaudi, 1985.
- Lettere 1909 – 1929, a cura di Elena Pontiggia, introduzione di Paolo Picozza, Silvana Editoriale, 2018, ISBN 978-88-366-4164-2.
За него редактиране
- Paolo Baldacci-Maurizio Fagiolo Dell'Arco, Giorgio de Chirico Parigi 1924 – 1930, Milano, Galleria Philippe Daverio, 1982, pp. 22.
- Willard Bohn, The rise of Surrealism: Cubism, Dada, and the pursuit of the marvelous, SUNY Press, 2002. ISBN 0-7914-5159-3
- Maurizio Cavalesi-Gioia Mori, De Chirico, Firenze, Giunti Editore, 1988, pp. 50. ISBN 88-09-76080-8
- Maurizio Fagiolo Dell'Arco-Luigi Cavallo, De Chirico. Disegni inediti (1929), Milano, Edizioni grafiche Tega, 1985, pp. 140.
- Pere Gimferrer, De Chirico, 1888 – 1978, opere scelte, Milano, Rizzoli, 1988, pp. 128.
- Giovanni Lista, De Chirico et l'avant-garde, Éditions L'Âge d'Homme, 1983. ISBN 2-8251-2413-3
- Gioia Mori Gioia, De Chirico metafisico, Firenze, Giunti, 2007, pp. 50.
- Elena Pontiggia-Giovanni Gazzaneo, Giorgio de Chirico. L'Apocalisse e la luce, Cinisello Balsamo, Silvana Editoriale, 2012, pp. 119.
- Olga Sáenz, Giorgio de Chirico y la pintura metafísica, UNAM, 1990. ISBN 968-36-1050-1
- James Thrall Soby James Thrall, The early Chirico, Ayer Publishing, 1969. ISBN 0-405-00736-1
- Mark Stevens Mark, Late, great De Chirico in New York Magazine 7 ott 1996 – v. 29, num. 39, pp. 67 e 113.
Източници редактиране
- ↑ hedendaagsesieraden.nl
- ↑ а б в г д 16695
- ↑ а б в г Стоянова, Анелия. Multimedia Box: Джорджо Де Кирико // Public-republic.com. Public-republic.com, 10 януари 2013. Архивиран от оригинала на 2016-08-01. Посетен на 5 юни 2015.
- ↑ 500032635 // 14 март 2019 г. Посетен на 21 май 2021 г.
- ↑ а б в г д е Джорджо де Кирико // Електронно списание Литературен свят. Издателство „Фльорир“. Посетен на 5 юни 2015.
- ↑ Кисьов, Роман. Поетът Джорджо де Кирико // Електронно списание Литературен свят. Издателство „Фльорир“, януари 2015. Посетен на 5 юни 2015.
- ↑ Платно на Джорджо де Кирико бе продадено за рекордна сума от Кристис // btvnovinite.bg. bTV, 5 май 2004. Посетен на 5 юни 2015.
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Джорджо де Кирико- Картини на де Кирико, wikiart.org
- ((en)) Джорджо де Кирико в MoMA
- ((it)) Сайт на фондация Де Кирико
- ((en)) Giorgio de Chirico: Metaphysical Perspective, solent.ac.uk
