Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За музиколога вижте Димитър Гичев (музиколог).

Димитър Любомиров Гичев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на земеделието и държавните имоти през 1931 – 1932 година и министър на търговията, промишлеността и труда през 1932 – 1934 година.

Димитър Гичев
български политик
Гичев говори по време на митинг през 1933 г.
Гичев говори по време на митинг през 1933 г.

Роден
Починал

Образование Софийска духовна семинария
Партия БЗНС Врабча 1
Народен представител в:
XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   

БиографияРедактиране

Димитър Гичев е роден на 10 декември (28 ноември стар стил) 1893 година в село Перущица, Пловдивско. Завършва духовна семинария в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. Участва като войник в Първата световна война и е съден за активна антивоенна дейност, взима участие във Владайското въстание.[1]

 
Димитър Гичев в правителството на Александър Малинов (третият от дясно наляво).

След войната Гичев е активист на БЗНС и през 1920 – 1923 година е окръжен управител на Пловдив, а след Деветоюнския преврат от 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран. През 1926 година става един от основателите и ръководителите на БЗНС „Врабча 1“, най-влиятелното крило на разпадналия се БЗНС. Участва заедно с Демократическата партия в създаването на Народния блок и е министър в кабинетите (1931 – 1934) на блока. Той е осъден и интерниран в Клисурския манастир след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.[1]

През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната Петорка (1936). През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на Константин Муравиев (2 – 8 септември 1944), заради което след Деветосептемврийския преврат е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 година затвор.[1]

Гичев е помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 г.[2] и преминава към опозиционния БЗНС – Никола Петков.[1] На 31 декември 1947 година отново е арестуван,[3] а на 16 април 1948 г. е осъден на доживотен затвор.[4] Цялото му имущество е конфискувано.[5]

В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на Вълко Червенков от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори. В замяна на подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава заедно с всички произтичащи от това привилегии. Гичев разбира, че ако приеме, ще пречупи окончателно земеделското движение в България, и отказва.[6]

Освобождават го от затвора чак през 1960 г. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните четири години от живота си в бедност и забвение.[6]

Димитър Гичев е известен с думите си, изречени пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.[6]

 
Паметна плоча на Димитър Гичев на фасадата на дома му на бул. „Цариградско шосе“ № 1А

Димитър Гичев умира на 26 април 1964 година в София. След 36 години, в 2000 г., в градинката пред църквата Свети Седмочисленици тържествено е открит негов паметник.

БележкиРедактиране

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 122 – 123.
  2. Недев 2007, с. 691.
  3. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 90 – 91.
  4. Недев 2007, с. 769.
  5. Димитър Гичев Любомиров 02.12.1893 – 26.04.1964. // zemedelskozname.com. zemedelskozname.com, 2013. Посетен на 1 януари 20132.
  6. а б в Земеделецът Димитър Гичев предпочел затвора пред сделка с БКП
Цитирани източници
Христо Статев министър на земеделието и държавните имоти (29 юни 1931 – 31 декември 1932) Константин Муравиев
Георги Петров министър на търговията, промишлеността и труда (31 декември 1932 – 19 май 1934) ---