Отваря главното меню

Александър Малинов

български политик, министър-председател на България
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за политика. За дееца на ВМОРО вижте Александър Малинов (революционер).

Александър Павлов Малинов е български политик, лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател на България в 30-ото (1908 – 1910), 31-вото (1910 – 1911), 36-ото (1918), 37-ото (1918) и 46-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII Обикновено народно събрание (1931 – 1934).

Александър Малинов
Alexander Malinov.png
Министър-председател
Мандат 16 януари 1908 – 16 март 1911

Втори мандат 21 юни 1918 – 28 ноември 1918

Трети мандат 29 юни 1931 – 12 октомври 1931
Лични данни
Роден
Починал
20 март 1938 г. (70 г.)
Погребан Централни софийски гробища
Националност Флаг на България България
Съпруга Юлия Малинова
Деца Ана, Вера, Мария, Павел и Александър
Полит. партия Демократическа партия
Професия съдияпрокурорадвокат
Народен представител в:
XI ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   
Портал Портална икона Политика
Александър Малинов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Произход и образованиеРедактиране

Роден в Пандъкли, Бесарабия. Александър Малинов е възпитанник на Южнославянския пансион на Тодор Минков в Николаев[1]. Завършва право в Киев през 1891.

Професионална и политическа кариераРедактиране

 
47-ото правителство на България с председател А. Малинов. Източник: ДА „Архиви“

След идването си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив.

Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908 – 1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са подготвени[2] измененията в Търновската конституция от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на цар Фердинанд I.

В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 г. го напуска и преминава в опозиция.

Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София.

СемействоРедактиране

Александър Малинов е женен за Юлия Малинова, имат три дъщери и двама синове: Ана, Вера, Мария, Павел и Александър.

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 46. ISSN 0204 – 8906.
  2. Георгиева, Станка. Промените в конституцията, наложени от обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Научни трудове на Русенския университет 2008, том 47, серия 5.2, с. 157 – 158 (достъп 21 февруари 2015)

Външни препраткиРедактиране