Правителство на Александър Малинов 5
Петото правителство на Александър Малинов е четиридесет и седмо правителство на Царство България, назначено с Указ № 11 от 29 юни 1931 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 12 октомври 1931 г., след което е наследено от първото правителство на Никола Мушанов. Това е четвъртият и последен кабинет, начело на който застава министър-председателят Александър Малинов.
Правителство на Александър Малинов 4 | ||||
---|---|---|---|---|
![]() |
||||
![]() Александър Малинов и министрите от правителството. Източник: ДА „Архиви“ |
||||
Период | ||||
Сформирано | 29 юни 1931 | |||
Разпуснато | 12 октомври 1931 | |||
Личности и партии | ||||
Председател | Александър Малинов | |||
Коалиция | ДП, БЗНС Врабча 1, НЛП, РП | |||
Държавен глава | Борис III | |||
Първоначален състав | ||||
Министри | 10 | |||
~ мъже | 10 | |||
~ жени | 0 | |||
Хронология | ||||
|
Съдържание
ПолитикаРедактиране
В изборите на 21 юни 1931 г. коалицията на Народния блок регистрира победа – получените над 50 хиляди гласа ѝ осигуряват 150 мандата в Народното събрание. Въпреки че по-голямата част от гласовете са от селските райони, водеща роля в новия кабинет има Демократическата партия. За земеделците остават второстепенни министерства[2].
СъставянеРедактиране
Кабинетът, оглавен от Александър Малинов, е образуван от политически дейци на „Народния блок“ (Демократическата партия), БЗНС „Врабча-1“, БЗНС „Стара Загора“, Радикалната и Националлибералната партия (Георги Петров)[2].
КабинетРедактиране
Сформира се от следните 10 министри.[2].
В краткия си период на водене не са правени промени.
ЛитератураРедактиране
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
БележкиРедактиране
- ↑ ДВ. Указ № 11 от 29 юни 1931 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 70 от 29 юни 1931 г.
- ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 169 – 171.