Правителство на Александър Малинов 5
Петото правителство на Александър Малинов е четиридесет и седмо правителство на Царство България, назначено с Указ № 11 от 29 юни 1931 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 12 октомври 1931 г., след което е наследено от първото правителство на Никола Мушанов. Това е четвъртият и последен кабинет, начело на който застава министър-председателят Александър Малинов.
Правителство на Александър Малинов 5 | ||||
47-о правителство на България | ||||
Александър Малинов и министрите от правителството. Източник: ДА „Архиви“ | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Борис III | |||
Председател | Александър Малинов | |||
Сформиране | 29 юни 1931 | |||
Разпускане | 12 октомври 1931 | |||
Първоначален състав | ||||
Коалиция | ДП, БЗНС Врабча 1, НЛП, РП | |||
Министри | 10 | |||
~ мъже | 10 | |||
~ жени | 0 | |||
Представителство | ||||
Народно събрание | 151 / 273
| |||
Хронология | ||||
Назначено от | XXIII ОНС | |||
|
Политика
редактиранеВ изборите на 21 юни 1931 г. коалицията на Народния блок регистрира победа – получените над 50 хиляди гласа ѝ осигуряват 150 мандата в Народното събрание. Въпреки че по-голямата част от гласовете са от селските райони, водеща роля в новия кабинет има Демократическата партия. За земеделците остават второстепенни министерства.[2]
Съставяне
редактиранеКабинетът, оглавен от Александър Малинов, е образуван от политически дейци на „Народния блок“ (Демократическата партия), БЗНС „Врабча 1“, БЗНС „Стара Загора“, Радикалната и Националлибералната партия (Георги Петров).[2]
Кабинет
редактиранеСформира се от следните 10 министри:[2]
В краткия си период на водене не са правени промени.
Литература
редактиране- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
редактиране- ↑ ДВ. Указ № 11 от 29 юни 1931 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 70 от 29 юни 1931 г.
- ↑ а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 169 – 171.