Димитър Стойков
Тази статия е за революционера Димитър Стойков. За акордеониста вижте Димитър Стойков (акордеонист).
Димитър Великов Стойков е български офицер, полковник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Димитър Стойков | |
| български военен и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Стойков Иван Стойков |
Биография
редактиране
Димитър Стойков е роден на 28 август 1875 година в неврокопското село Гайтаниново, тогава в Османската империя. Той е най-малкият брат на генерал Иван Стойков, който загива при атентата в църквата „Света Неделя“ в София и Георги Стойков – апелативен съдия на цялата Южна България. Техен братовчед е ръководителят на ВМОРО и ВМОК Борис Сарафов. Завършва през 1897 година Военното училище в София, заедно с братовчед си Борис Сарафов с чин поручик, но Сарафов напуска веднага офицерството и се отдава на ВМРО. През 1903 година Димитър Великов Стойков влиза във вътрешността на Македония с четата на Димитър Дечев и Борис Сарафов. Точно поради това между 26 март 1903 и 17 септември 1904 г. е в запаса. На Смилевския конгрес на ВМОРО е избран за военен съветник на ВМОРО. През Димитър Великов Стойков минават на военно обучение всички войводи на чети, а след това лично прави и ръководи военни маневри в Охридско, като разделя всички чети на въстаниците на две групи (въстаници и поганци-османлии б.а.), като с това се създават условия близки до тези, при които ще бъде вдигнато въстанието. През Илинденско-Преображенското въстание е в щабната чета заедно с Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, с която се сражава при Смилево.[1] Още в самото начало на Илинденската епопея Димитър Стойков, заедно с братовчед си Борис Сарафов, подпалват къщата на Георги Чуранов по военно-тактически съображения със съгласието на Даме Груев. Димитър Стойков е заловен и изпратен на заточение в Диарбекир от където успява да избяга. Завръща се в България и постъпва отново на военна служба на 17 септември 1904 година.
По-късно участва във войните за национално обединение и достига до чин полковник.[2] Уволнен е на 16 ноември 1918 г.[3]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (1897)
- Поручик (1901)
- Капитан (19 септември 1906)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (5 октомври 1916)
- Полковник (30 януари 1920)
Родословие
редактиране| Велико (Велик) Стойков (около 1835 – 1879) | Мария Сарафова (около 1840 – 1879) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Юруков | Янинка (Енинка) Юрукова | Георги Стойков (1860 – 1935) | Иван Стойков (1866 – 1925) | Димитър Стойков (1875 – 1958) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 444-445.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 265.