Иван Стойков
- Тази статия е за българския военен. За българския църквоен певец и деец вижте Иван Стойков (Кочани).
Иван Великов Стойков е български генералщабен офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Конната дивизия през Първата световна война.[1][2]
Иван Стойков | |
български генерал | |
Посрещане на българския военен комендант Иван Стойков, с брадата, ляво в автомобила. Битоля, 1915 година | |
Роден |
7 февруари 1866 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален военен университет |
Военна служба | |
Звание | генерал-майор |
Семейство | |
Братя/сестри | Димитър Стойков Георги Стойков |
Иван Стойков в Общомедия |
Биография
редактиранеИван Стойков е роден на 7 февруари 1868 година в село Гайтаниново, Неврокопско през 1866 година.[2] Баща му Велик Стойков участва и загива на Шипка в Българското опълчение по време на Руско-турската война. Брат е на апелативния съдия на цяла Южна България Георги Стойков и на офицера и революционер Димитър Стойков. Ръководителят на ВМОК Борис Сарафов му е братовчед.[3] Една година след смъртта на баща му умира и майка им Мария Стойкова. Вуйчо му Петър Сарафов взема и отглежда четирите деца на сестра си.
През 1880 година Иван Стойков напуска родното си село.[4] Участва като доброволец в Сръбско-българската война в 1885 година.
През 1887 година завършва Военното училище в София,[4] на 7 ноември е произведен подпоручик и е зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. Командва ескадрон на 4-ти конен полк в Ямбол, след това е старши адютант във 2-ра конна бригада. На 7 ноември 1890 година е произведен в поручик, а от 1891 година служи в княжеската гвардия.
В 1894 година завършва Генералщабна академия в Торино, Италия,[5] служи като началник-щаб на Кавалерийската инспекция. В 1895 година е произведен в ротмистър. В 1897 година напуска гвардията и служи във Втора кавалерийска дивизия. От 1900 година е главен адютант на дивизията. През 1901 година е произведен в майор, през 1905 година в подполковник и на 18 май 1909 година в чин полковник.
През Балканската война полковник Стойков е началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия.[4]
След сключеното примирие през 1913 година става началник на Военната академия в София. Там изработва първите учебни планове и иструкции и методика за преподаване.[4]
През Първата световна война първоначално командва на 1-ва конна бригада, с която воюва при Трън и Прищина в Южна Сърбия, след което от 30 ноември 1915 година е командир на Първа конна дивизия, която в края на годината освобождава Охрид,[4] а от 5 май 1916 командва новосформираната 2-ра конна дивизия. На 30 май 1917 година е произведен в генерал-майор и става началник на 9-а дивизионна област. Към края е началник на Главната ревизионна комисия (1918).[4] През 1918 година минава в запаса.[4]
Генерал-майор Иван Стойков загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.[4]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (7 ноември 1887)
- Поручик (7 ноември 1890)
- Капитан (1895)
- Майор (1901)
- Подполковник (1905)
- Полковник (18 май 1909)
- Генерал-майор (30 май 1917)
Награди
редактиране- Войнишки кръст „За храброст“ IV степен;
- Войнишки кръст „За храброст“ III степен;
- Военен орден „За храброст“ IV степен;
- Орден „Св. Александър“ V степен без мечове;
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата;
- Народен орден „За военна заслуга“ III степен;
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента;
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента.
Родословие
редактиранеВелико (Велик) Стойков (около 1835 - 1879) | Мария Сарафова (около 1840 — 1879) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Атанас Юруков | Янинка (Енинка) Юрукова | Георги Стойков (1860 - 1935) | Иван Стойков (1866 - 1925) | Димитър Стойков (1875 - 1958) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 291.
- ↑ Спомени на Дамянъ Груевъ, Борисъ Сарафовъ и Иванъ Гарвановъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга V, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 77.
- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 292.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.