Отваря главното меню

Иван Великов Стойков е български генералщабен офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Конната дивизия през Първата световна война.[1][2]

Иван Стойков
български военен деец

Роден
Починал

Образование Национален военен университет
Иван Стойков в Общомедия

БиографияРедактиране

Иван Стойков е роден на 7 февруари 1868 година в село Гайтаниново, Неврокопско през 1866 година.[2] Баща му Велик Стойков участва и загива на Шипка в Българското опълчение по време на Руско-турската война. Брат е на апелативния съдия на цяла Южна България Георги Стойков и на офицера и революционер Димитър Стойков. Сестра му Енинка Стойкова е майка на полковника от авиацията Иван Чумов. Ръководителят на ВМОК Борис Сарафов му е братовчед. Една година след смъртта на баща му умира и майка им Мария Стойкова. Вуйчо му Петър Сарафов взема и отглежда четирите деца на сестра си.

През 1880 година Иван Стойков напуска родното си село.[3] Участва като доброволец в Сръбско-българската война в 1885 година.

През 1887 година завършва Военното училище в София,[3] на 7 ноември е произведен подпоручик и е зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. Командва ескадрон на 4-ти конен полк в Ямбол, след това е старши адютант във 2-ра конна бригада. На 7 ноември 1890 година е произведен в поручик, а от 1891 година служи в княжеската гвардия.

В 1894 година завършва Генералщабна академия в Торино, Италия,[4] служи като началник-щаб на Кавалерийската инспекция. В 1895 година е произведен в ротмистър. В 1897 година напуска гвардията и служи във Втора кавалерийска дивизия. От 1900 година е главен адютант на дивизията. През 1901 година е произведен в майор, през 1905 година в подполковник и на 18 май 1909 година в чин полковник.

През Балканската война полковник Стойков е началник-щаб на 9 пехотна плевенска дивизия.[3]

След сключеното примирие през 1913 година става началник на Военната академия в София. Там изработва първите учебни планове и иструкции и методика за преподаване.[3]

През Първата световна война първоначално командва на 1-ва конна бригада, с която воюва при Трън и Прищина в Южна Сърбия, след което от 30 ноември 1915 година е командир на Първа конна дивизия, която в края на годината освобождава Охрид,[3] а от 5 май 1916 командва новосформираната 2-ра конна дивизия. На 30 май 1917 година е произведен в генерал-майор и става началник на 9 дивизионна област. Към края е началник на Главната ревизионна комисия (1918).[3] През 1918 година минава в запаса.[3]

Генерал-майор Иван Великов Стойков загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.[3]

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 291.
  3. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 292.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.