Иван Стойков

Тази статия е за българския военен. За българския църквоен певец и деец вижте Иван Стойков (Кочани).

---

Иван Великов Стойков е български генералщабен офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Конната дивизия през Първата световна война.

Иван Стойков
български генерал
Посрещане на българския военен комендант Иван Стойков, с брадата, ляво в автомобила. Битоля, 1915 година
Роден	7 февруари 1866 г. Гайтаниново, Османска империя
Починал	16 април 1925 г. София, Царство България
Учил в	Национален военен университет
Военна служба
Звание	генерал-майор
Семейство
Братя/сестри	Димитър Стойков Георги Стойков
Иван Стойков в Общомедия

Биография

Ротмистър Стойков и съпругата му, фотография на Димитър Карастоянов (1895 – 1897)

Иван Стойков е роден на 7 февруари 1868 година в село Гайтаниново, Неврокопско през 1866 година. Баща му Велик Стойков участва и загива на Шипка в Българското опълчение по време на Руско-турската война. Брат е на апелативния съдия на цяла Южна България Георги Стойков и на офицера и революционер Димитър Стойков. Ръководителят на ВМОК Борис Сарафов му е братовчед. Една година след смъртта на баща му умира и майка им Мария Стойкова. Вуйчо му Петър Сарафов взема и отглежда четирите деца на сестра си.

През 1880 година Иван Стойков напуска родното си село. Участва като доброволец в Сръбско-българската война в 1885 година.

През 1887 година завършва Военното училище в София, на 7 ноември е произведен подпоручик и е зачислен в Лейбгвардейския ескадрон. Командва ескадрон на 4^-ти конен полк в Ямбол, след това е старши адютант във 2^-ра конна бригада. На 7 ноември 1890 година е произведен в поручик, а от 1891 година служи в княжеската гвардия.

В 1894 година завършва Генералщабна академия в Торино, Италия, служи като началник-щаб на Кавалерийската инспекция. В 1895 година е произведен в ротмистър. В 1897 година напуска гвардията и служи във Втора кавалерийска дивизия. От 1900 година е главен адютант на дивизията. През 1901 година е произведен в майор, през 1905 година в подполковник и на 18 май 1909 година в чин полковник.

През Балканската война полковник Стойков е началник-щаб на 9^-а пехотна плевенска дивизия.

След сключеното примирие през 1913 година става началник на Военната академия в София. Там изработва първите учебни планове и иструкции и методика за преподаване.

Документ за връчен патент на подпоручик Стойков от княз Фердинанд I

През Първата световна война първоначално командва на 1^-ва конна бригада, с която воюва при Трън и Прищина в Южна Сърбия, след което от 30 ноември 1915 година е командир на Първа конна дивизия, която в края на годината освобождава Охрид, а от 5 май 1916 командва новосформираната 2^-ра конна дивизия. На 30 май 1917 година е произведен в генерал-майор и става началник на 9^-а дивизионна област. Към края е началник на Главната ревизионна комисия (1918). През 1918 година минава в запаса.

Генерал-майор Иван Стойков загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.

Военни звания

• Подпоручик (7 ноември 1887)
• Поручик (7 ноември 1890)
• Капитан (1895)
• Майор (1901)
• Подполковник (1905)
• Полковник (18 май 1909)
• Генерал-майор (30 май 1917)

Награди

• Войнишки кръст „За храброст“ IV степен;
• Войнишки кръст „За храброст“ III степен;
• Военен орден „За храброст“ IV степен;
• Орден „Св. Александър“ V степен без мечове;
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата;
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен;
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента;
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента.

Родословие

Велико (Велик) Стойков (около 1835 - 1879)

Мария Сарафова (около 1840 — 1879)

Атанас Юруков

Янинка (Енинка) Юрукова

Георги Стойков (1860 - 1935)

Иван Стойков (1866 - 1925)

Димитър Стойков (1875 - 1958)