Добри Желязков

български предприемач

Добри Желязков Фотисов – Фабрикаджията е български предприемач, основал през 30-те години на 19 век първото текстилно производство в Сливен и на Балканите, в рамките на Османската империя. Това е станало през 1836 г. с подписан от султан Махмуд II ферман, с който се узаконява проектът за построяване на първата българска фабрика. Считан е за родоначалник на българската текстилна индустрия. Понякога се подписва като Ислименли (тоест Сливенец) по името на град Сливен на турски език.

Добри Желязков
Добри Желѣзковъ
български предприемач

Роден
Починал
1865 г. (65 г.)
Сливен, Османска империя
Фабриката на Добри Желязков, строена 1843 г.

БиографияРедактиране

Добри Желязков е роден през 1800 г. в най-източния и най-стар край на Сливен – Ново село, в бедно семейство. От малък остава сирак без баща. За детството му има оскъдни сведения – израснал в сиромашия, посещава гръцкото училище в Сливен (едно от първите, основано през 1805 г.). Научава се да пише и чете на гръцки език.[1]

Сливенският абаджия е известен с това, че постоянно се опитва да оптимизира процеса на производство на аба. През април 1830 г., след поредната Руско-турска война (1828 – 1829), Добри Желязков се преселва в руския черноморски град Севастопол, на югозападното крайбрежие на Кримския полуостров. Там се захваща с търговия и скоро натрупва състояние, но мисълта за собствено тъкачно предприятие не му давала покой. Там се оженва за Марийка Янакиева, също сливенска преселница. Венчават се през 1831 г. и след година се ражда синът им Иванчо. След едно посещение в град Екатеринослав (днес Днепропетровск) той решава да изостави търговията и да постави ръчното текстилно производство в родния си град на фабрична основа.

През 1834 г. се завръща със семейството си в Сливен и прави работилница в къщата на съпругата си. През 1836 г. е издаден султански ферман, с който му се възлага изграждането на модерна текстилна фабрика, произвеждаща сукно за нуждите на османската армия.

Последните десет години от живота си той прекарва на легло – болен, парализиран, разорен и разочарован от османското управление. Добри Желязков умира на 65 години през 1865 г. и е погребан в двора на сливенската църква „Св. Димитър“.

Добри Желязков е голям любител на растения и животни. Вкъщи има цветарник (чичеклик), пренася от Цариград много декоративни растения, „боята“ за платове и дори царски паун. Добри Желязков е праотец на много видни сливенски фамилии: Желязкови, д-р Димови, Пейчеви, Сярови, Стойнови, Миркович, Чинтулови, Саръиванови и други.

ПредприемачествоРедактиране

Първото занятие на Добри като юноша е сладкарството (шекерджия). След време го заменя с караабаджилък – текстилно производство и търговия на аби и шаяци. Пътува често до Цариград, което развива не само търговските му умения, но и предприемаческия му дух. Още през 1820 – 1825 г. той измисля „уред от дърво и телове“, който заменя най-трудоемката и бавна ръчна дейност в шаечното производство – влаченето на вълната. Техническата същност на изобретението остава непозната за нас, но работата с новия дарак има сериозни положителни последици за производството. Добри Желязков работи много по-бързо от останалите занаятчии, а платовете му се предпочитат на пазара поради липсата на възли и „брадавици“ по тях. С това той си спечелва неодобрението на абаджийския еснаф в града, а турското управници започват да го преследват.

В Русия той се занимава с търговия и става виден търговец на колониални стоки – от Измид (Мала Азия); внася кримска вълна (от п-в Крим) в България, а оттук изнася коприна за Виена и Брашов. Пътува много из цяла Русия и наблюдава развитието на руската индустрия в производството на сукно. След едно посещение в гр. Екатеринослав (днес Днипро) той решава да изостави търговията и да постави ръчното текстилно производство в родния си град на фабрична основа.

Добри Желязков изработва модели на механичен стан, чекрък, дарак, съоръжения за използване на водната енергия и др., които заедно със закупените тайно образци, пренася в Сливен, скрити в чували с вълна, за да заблуди турското и руското правителство. Русия забранява прякото пренасяне в неприятелски страни на каквито и да е фабрични съоръжения.

Първата фабрикаРедактиране

По онова време град Сливен представлява голяма текстилна фабрика, а всяка къща – текстилна работилница, в която се тъкат аби, шаяци, козяци, губери и др. Купувачите са предимно турски търговци от Анадола. Градът има голямо стопанско значение за Османската империя и това му осигурява известни привилегии.

През 1834 г. Добри прави работилница в къщата на съпругата си, с машини, изработени по пренесени от Русия модели, в която внедрил голяма част от наученото в империята.[2] Буйно течащите води в района на родния му град и изобилието на вълна от карнобатски овце, го ентусиазират да построи специална сграда в двора на къщата си в „Мангърската“ махала. Текстилната работилница е 22,20 м дълга, 4,80 м широка и 3,80 м висока. Машините започват да работят още същата година и произвеждат здрави и широки платове. На двора е разположен модерен дарак, задвижван с кон. Работилницата има два отдела – за предене и за тъкане, а зад нея в градината е засаден пренесеният от чужбина индустриален храст „боя“, необходим за боядисването на пресуканите прежди. След година започва да тъче сукна и малки килими, които турците купуват за постилане в джамиите при молитва. Именно те започват да разнасят славата на Добревото индустриално производство. Благодарение на желанията и познанията му и механизирането на по-голямата част от процеса работата му потръгнала, но това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които се оплакали от него. Големите печалби на Добри Желязков водят до завист и недоволство, както сред местните занаятчии, така и у турската власт. Вестта, че един неправоверен поданик започнал да тъче сукно като европейското скоро стигнала до енергичния султан Махмуд II, който искал да прави реформи в държавата си и в това видял още една възможност за обновление на империята. Спасението идва от намерението на цариградското правителство да доставя евтини и солидни платове за офицери, чиновници и войници от турската армия. От голямо значение е фактът, че за предприемаческото дело на Добри Желязков пред султана, се застъпва българинът от Котел – княз Стефан Богориди. В резултат е издаден знаменателен за времето и народа ни султански ферман (16 февруари 1836 г.), който поставя основите на текстилната индустрия в Турция и узаконява първата българска фабрика в Сливен:

Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение – най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми… следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман…

Ферманът е написан на хубава пергаментова хартия, подплатена със здрав зелен плат, широк е 63 см и дълъг 90 сантиметра. Изработен от добър художник, с изрисувана изящна султанска тугра (официален гербов печат).[3]

Султанът отпуснал и два милиона гроша, а Добри Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството.

Фабриката заработила и от становете ѝ излизали аби, шаяци и сукна. В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно Добри Желязков построил още две фабрики в родния си град.

По силата на фермана и според сключения за три години договор между турското правителство и Добри Желязков, държавата трябва да построи фабрика, да осигури земя, машини и работници, а сливенският майстор да купува вълна, горива, химикали за производството, да плаща заплати на работниците и да предава на Високата порта (турското правителство) платовете по 21 гроша аршина. Печалбите и загубите остават за сметка на Фабрикаджията. Новата фабрика е построена в дефилето над Сливен – „Селището“. Добри пренася там своите машини, закупува нови от чужбина, намира местни и чужди майстори. На работници и доставчици той плаща добре и работата върви отлично. Работниците носят на фесовете си специална пиринчена значка, а Фабрикаджията освен царската значка за официалните празници окачва подарения му от султана златен звездообразен орден.[4] Той получава и друг специален подарък от султан Махмуд – златни ножици и аршин, които не са запазени.

Самата сграда е доста внушителна и модерна за времето си, което прави силно впечатление на пътешествениците, преминали през града. Според описанието на французина Ами Буе от 1837 г., правителственото здание е „продълговато, четвъртито, на два етажа, на всеки от които има по 24 прозореца… В двете големи зали на главното здание има две машини за влачене на вълната, 12 тезгяха за сучене на вълната на тънко, 8 такива за сучене на дебело и 8 за тъкане.“ Фабриката е разширявана и пристроявана през годините. Дворът е с обща площ 15 500 m², от които застроени са 3920 m². Основите на главния павилион са с размери 100 m дължина и 16 m ширина, строежът е завършен през 1843 г. Зидарията е от здрав ломен камък, а колоните от дъбов и буков материал. Всички машини се задвижват с водни колела. По своите размери павилионът на фабриката е най-голямото здание в българските земи след Рилския манастир. Единственият образен документ за сградата е гравюра на Ф. Каниц от 1872 г.[5][6] Сливенската сукнена фабрика работи непрекъснато цели 60 години, като дава препитание на хиляди семейства и служи за начало и образец на българската текстилна индустрия.[7] Оцелелите от няколко пожари постройки през 1904 г. са превърнати в държавен затвор.

След смъртта на султан Махмуд II настъпил обрат в успешното начинание. Новият аянин (областен управител) в Сливен – Мустафа бей, отстранява Добри Желязков от управлението на фабриката. Безплодни остават прошенията му до Цариград. Почти разорен, той приема да основе нова сукнена фабрика в Измит (Мала Азия), но тя не успява да проработи. Въпреки неудачите в управлението на сливенската фабрика и протестите на работниците, Фабрикаджията не е върнат на работа.

ПаметРедактиране

Фабрикаджията остава в спомените на съвременниците си като личен човек – висок, рус, със светли сини очи, побеляла коса, хубави мустаци. Един произволен портрет, нарисуван през 30-те години пресъздава частично тази словесна характеристика.[8] Той има широка за времето си култура; честен и енергичен човек; умен, досетлив и добър организатор. С голямо възхищение говори за него зет му, прочутият български поет и революционер Добри Чинтулов, женен за дъщеря му Анастасия. Още през 1825 г. Добри е сред първите членове на основаното в Сливен от Иван Селимински „Тайно братство“, съставено от занаятчии и хора от „народа“. Настоятел е на трудовете на Константин Фотинов, като е в редовна кореспонденция с автора. Именно Фотинов казва за него: „…благоразумний и остроумний Господин Добри Желязков – безсмертно убо ест имя его и вечнолюбие в всех Болгарех!“. Желязков пръв предлага на видните си съграждани в Сливен да бъде отворено девическо училище и се наема с издирването на учителка (1841 г.).

През 1934 г. инициативен комитет организира отбелязването на 100-годишнината от основаването на първата българска фабрика.[9][10] Изработен е бюст-паметник на Добри Желязков от скулптора Стефан Пейчев.

ИзточнициРедактиране

  1. Добри Желязков Фабрикаджия, Сливен 2000 г., Издателска къща „Жажда“, с. 26
  2. Добри Желязков Фабрикаджия, Сливен 2000 г., Издателска къща „Жажда“, с. 28
  3. Ферман, НБ „Св. св. Кирил и Методий“, www.znam.bg (снимка 2109806677)
  4. Козаров, Георги. Добри Желязков Фабрикаджия, Сливен 2000 г., Издателска къща „Жажда“, с.38
  5. Козаров, Георги. Добри Желязков Фабрикаджия, С., 1934 г., с. 32 и сл.
  6. Ф. Каниц, гравюра 1872 г., www.retrobulgaria.com
  7. Ф. Каниц, Дунавска България и Балканът
  8. Портрет на Д. Желязков
  9. Коледаров, Ст. Добри Желязков (По случай 100-годишнината от основаването на първата българска текстилна фабрика)
  10. Индустриален преглед, 1934, № 5, с. 61 – 63

ИзследванияРедактиране

  • „Документи за българската история“, т. III, С, 1940 г.
  • Тодоров, Николай. „Первая государственная текстильная фабрика на Балканах. Генезис капитализма в промишлености“, М., 1963, с. 339 – 352
  • Тодоров, Николай. „Балканският град“, С, 1972, с. 258 – 282
  • Дечев, Васил – в „История на Вълнено-текстилния комбинат «Г. Димитров» – Сливен /150 години/“. Сливен, 1984, с. 26 – 43
  • Русев, Иван. „За някои нови и неизвестни моменти от историята на първата българска фабрика“. Годишник на Варненския свободен университет, т. I, г. IV (1998), с. 462 – 478
  • Жеков, Петър, „Първата българска сукнена фабрика“. Юбилеен сборник на Българското народно читалище „Зора“ в Сливен, С, 1929, с. 222 – 224
  • История на Сливен, т. III, С. 1929 г.

Външни препраткиРедактиране