Ерулска планина

Ерулска планина е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник.

Ерулска планина
Големи връх, Ерулска планина
Местоположение на картата на България 42.699, 22.657
Общи данни
Местоположение	България Област Перник
Част от	Краище
Най-висок връх	Големи връх
Надм. височина	1480,5 m
Подробна карта
Ерулска планина в Общомедия

Планината заема централно място във физикогеографската област Краище, като границите ѝ са следните:

• на север – склоновете ѝ постепенно затъват в Трънската котловина. Тази граница се отнася за планинския рид Люляк планина, приеман за най-северната част на Ерулска планина.
• на изток – седловина, висока 1028 м, и най-горното течение на река Светля (десен приток на Струма) я отделят от планината Стража. Тази граница също се отнася за планинския рид Люляк планина.

За самата Ерулска планина границите са следните:

• на север – в района на село Ерул чрез седловина, висока 1223 м, и с изворната област на река Светля се свързва с Люляк планина.
• на изток – средното течение на река Светля я отделя от планината Любаш.
• на югоизток – долината на река Селска (ляв приток на Пенкьовска река, от басейна на Струма) я отделя от Рудина планина.
• на юг и югозапад – долината на Пенкьовска река (ляв приток на Треклянска река, от басейна на Струма) я отделя от Пенкьовска планина.
• на запад долините на реките Мраморска (десен приток на Лешниковица) и най-горното течение на Пенкьовска и седловината Пътни дел (1025 м) я отделят от Еловишка планина.

В тези си граници от север на юг дължината ѝ е около 25 км, а ширината – до 12 км. Северната част на планината, заключена между Трънската котловина на север, планината Стража на изток и изворната област на река Светля на юг носи името Люляк (Люцкан планина). Билото на планината е плоско с форма на дъга, отворена на югоизток. На юг от него се спускат дълги ридове, а на север към Трънската котловина, ридовете са по къси и ниски. Изградена е от кристалинни шисти, гранити, варовици и флиш. През северната ѝ част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Преобладаващите почви са кафяви горски и рендзини, върху които са разпространени широколистни гори.

Във вътрешността на планината и по нейните склонове са разположени 23 села: Банище, Бусинци, Велиново, Вукан, Видрар, Глоговица, Горна Глоговица, Горна Секирна, Горочевци, Дивля, Докьовци, Долна Секирна, Душинци, Ерул, Кожинци, Милкьовци, Мрамор, Мурено, Одраница, Падине, Пенкьовци, Ръжавец, Станьовци

По западното и югоизточното подножие на планината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа на България:

• По югоизточното ѝ подножие, между селата Мурено и Дивля, на протежение от 8,1 км – участък от третокласен път № 605 Батановци – Еловдол – Калотинци.
• От север на юг, по западното ѝ подножие, през седловината Пътни дел, между селата Вукан и Пенкьовци, на протежение от 31,1 км – участък от третокласен път № 637 Трън – Трекляно – Драговищица.

Вижте също

• Списък на планините в България

Топографски карти

• Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 202.