Дряново (Сярско)
Тази статия е за заличеното село в Гърция. За други значения на Дряново вижте Дряново (пояснение). За други значение на Дреново вижте Дреново.
Дряново или Дреново (изписване до 1945 година: Дрѣново; на гръцки: Δράνοβο, Драново, катаревуса Δράνοβον, Драновон) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Довища, област Централна Македония.
| Дряново Δράνοβο | |
| — село — | |
  Дряново  Дряново  Дряново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Сминица |
| Надм. височина | 1000 m |
| Население | 1928 души (1928 г.) |
| Демоним | дреновене |
География
редактиранеСелото е било високо в южните склонове на планината Сминица (Меникио), североизточно от град Сяр (Серес) над село Везник (Агио Пневма). Южно от селото е манастирът „Свети Георги“.[1]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов говорът на селото е екав и затова жителското име е дрѐновѐнин, дрѐновѐнка, дрѐновѐне.[2]
В Османската империя
редактиранеПрез XIX век Дряново е малко българско село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дреново (Drénovo) е посочено като село с 64 домакинства, като жителите му са 220 българи.[3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Дряново като село със 71 български къщи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Дряново, село на Боздаг, на разстояние повече от 1 час на И от Карликьой. Същото местоположение, както и в това село, от което се разделя с дълбоко трапище. Поминъкът на селяните съставя гроздето и продаването сняг. Бедност извън мярка. Пътят е твърде лош и стръмен. 25 къщи, 200 жители, само българе; има и църква, в която се чете по гръцки.[5] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дрѣново (Дряново) брои 340 жители българи и 20 черкези.[6] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Дряново (Drianovo) се състои от 640 жители българи екзархисти и 216 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи българско начално училище.[8]
През юли 1907 година нивите на Дряново са изгорени от четата на гръцкия андартски капитан Андреас Макулис.[9] В това време Дряновски и Мъкленски войвода на ВМОРО е Димитър Михайлов.[10]
Дряново е посетено в 1909 година от училищния инспектор на Солунската епархия Константин Георгиев, който пише, че селото има 78 къщи. Основният поминък на жителите е отглеждането на тютюн, а също така и скотовъдството. След Илинденско-Преображенското въстание селото е подложено на тормоз от гърците от околните села и турските власти, като няколко българи са убити. В Дряново има две църкви. Българското училище представлява двуетажна каменна сграда. Учителят в селото е Н. Антонов, който преподава на четирите отделения и се ползва от одобрението на селяните. Учениците са 37, от които 32 момчета и 5 момичета.[11]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година от части на Българската армия. По време на Междусъюзническата война в същата година е завладяно от гръцки части и след войната остава в Гърция.
Личности
редактиране- Родени в Дряново
Стоян Попов (1898 – 1969), български комунист
Бележки
редактиране- ↑ Μνημεία της Κοινότητας Αγίου Πνεύματος // Δαρνακοχώρια. Архивиран от оригинала на 2014-01-28. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 119.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 838.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Η μάχη της Δοβίστας, архив на оригинала от 18 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131018021357/http://www.darnakas.gr/dovistamaxi.htm, посетен на 5 април 2010
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 107.
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 139.