Мъклен или Муклен или Моклен или Мъглен е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Емануил Папас, област Централна Македония.

Мъклен
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Змийница
Надм. височина 1000 m
Население изселено души (1913)

ГеографияРедактиране

Селото е било разположено на високо плато над 1000 метра надморска височина на 20 километра североизточно от град Сяр в планината Змийница (Меникио).[1]

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от по-старо *Мокляне от водното име *Мокло, *Мокла с късен преглас о̀ > у̀ (сравнимо чок > чук) в етимологична връзка с мокър. Жителското име е му̀кленин, му̀кленка, му̀клене. Формите Мукен и Мъклен са най-разпространени, Моклен е по-рядка, а Мъглен съвсем рядка.[2]

В Османската империяРедактиране

През XIX век Мъклен е малко българско село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Църквата в селото е изградена от Китан Петров.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Меклен (Meklen) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи.[4] Поради отсъствие на обработваема земя мъкленци купуват земя в землището на съседното, разположено в полето село Сармусакли (днес Пендаполи).[1]

През пролетта на 1883 година селото е нападнато от харамийския войвода Коста Куколич от село Равна, Демирхисарско. При завързалото се сражение войводата е ранен и скоро след това умира.[5]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Мукляни като село с 65 български къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Мъглен, малко село над Боздаг, на СИ от Сяр под Дряново. Същото състояние както и в горните две села.[7] 35 български къщи.[8]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Мъклен брои 250 жители българи.[9] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Мъклен (Miklen) се състои от 480 жители българи екзархисти и в селото работи българско начално училище.[10]

През юли 1907 година нивите на Мъклен са изгорени от четата на гръцкия андартски капитан Андреас Макулис.[11] В това време Мъкленски и Дряновски войвода на ВМОРО е Димитър Михайлов.[12]

Мъклен е посетен в 1909 година от училищния инспектор на Солунската епархия Константин Георгиев, който пише, че селото има 54 къщи. Основният поминък на жителите е отглеждането на тютюн и имат средно материално положение. Църквата в селото не разполага с имоти и има нужда от ремонт. Българското училище представлява висока каменна сграда с две стаи и чардак. Учител в Мъклен е Д. Божиков, който работи добре. Учениците са 17, от които 12 момчета и 5 момичета.[13]

В ГърцияРедактиране

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Мъклен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] През войната селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година от части на Българската армия. Към 1913 година селото има 55 къщи. По време на Междусъюзническата война в същата година е напълно разрушено и изселено, като населението му бяга в България - Свети Врач (днес Сандански), Станимака (Асеновград) и Неврокоп (Гоце Делчев).[1]

Запазена е единствено църквата „Света Троица“, дело на Китан Петров.[3]

ЛичностиРедактиране

Родени в Мъклен
  •   Аврам Гецов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина[15]
  •   Атанас Василев (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 10 прилепска дружина[16]
  •   Георги Фотев, деец на ВМОРО
  •   Константин Христов (Христев, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински, Продоволствен транспорт на МОО[17]
  •   Костадин Христов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина[17]
  •   Никола Андреев, македоно-одрински опълченец, учител, нестроева рота на 13 кукушка дружина[18]
Починали в Мъклен

БележкиРедактиране

  1. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 23.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161.
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
  5. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.592.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
  7. Дряново и Карликьой.
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 838.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  11. „Η μάχη της Δοβίστας“, архив на оригинала от 18 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131018021357/http://www.darnakas.gr/dovistamaxi.htm, посетен 18 октомври 2013 
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 107.
  13. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 139.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 176.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 109.
  17. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 770. Може би идентичен с Костадин Христов.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.