Отваря главното меню

Дук оф Йорк (линеен кораб, 1940)

Дук оф Йорк (на английски: HMS Duke of York (17)) е британски линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“.

„Дук оф Йорк“
HMS Duke of York (17)
HMS Duke of York during an Arctic convoy.jpg
Линкорът „Дук оф Йорк“ съпровожда арктически конвой
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
Производител John Brown & Company в Клайдбанк, Великобритания.
Живот
Заложен 5 май 1937 г.
Спуснат на вода 28 февруари 1940 г.
Влиза в строй 4 ноември 1941 г.
Изведен от
експлоатация
30 април 1957 г., утилизиран през 1958 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 213,5 m (по КВЛ)
227,1 m (максимална)
Ширина 31,4 m
(максимална)
Газене 10,2 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли „адмиралтейски“ тип;
4 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост 28,3 възела
(52,4 km/h)
Водоизместимост 36 727 t (нормална)
42 751 t (пълна)
Броня главен пояс: 356 – 381 mm;
носови траверси: 305 – 203 mm;
кърмови траверси: 254 – 102 mm;
палуба: 127 – 152 mm;
барбети ГК: 280 – 330 mm;
кули ГК: 149 – 324 mm;
(чело, 280 – 229 mm борд и тил, 184 mm покрив)
барбети СК: 25 mm
кули СК: 51 – 25 mm;
бойна рубка: 76 – 114 mm (165 mm покрив)
Екипаж 1556 души
(1945 г.)
Далечина на
плаване
5400+ морски мили при 18 възела ход
Въоръжение
Артилерия 2x4 и 1x2 356 mm;
Зенитна артилерия:
8x2 133 mm;
4x8 40 mm
Самолети 1 катапулт,
2 хидросамолетa[1]
„Дук оф Йорк“ в Общомедия

История на службатаРедактиране

Заложен е на 5 май 1937 г. в корабостроителницата на компанията „Джон Браун“ (на английски: John Brown) в Клайдбанк. Спуснат на вода на 28 февруари 1940 г., влиза в строй на 4 ноември 1941 г[2]. Заменя в състава на Флота на метрополията отплавалият за Далечния Изток „Принс оф Уелс“.[3]

 
Корабния котарак Уиски си почива

В средата на декември 1941 г. още ненапълно боеготовият линкор извършва плаване през Атлантика, доставяйки в САЩ Уинстън Чърчил[4]. През февруари 1942 г. У. Чърчил озвучава идеята да се размени „Дук оф Йорк“ за 8 тежки крайцера на американския флот. Идеята е отхвърлена от Първия лорд на Адмиралтейството на основание, че за тези крайцери в Кралския флот няма подготвени екипажи[5]. Следващите 9 месеца линкора действа в състава на далечното прикритие на арктическите конвои. В периода октомври – ноември 1942 г. е флагман на съединение H[3]. От декември 1942 г. до март 1943 г. се намира в ремонт. От 8 май 1943 г. става флагмански кораб на Флота на метрополията. През юли 1943 г. извършва поход в норвежки води в хода на отвличаща операция. През октомври 1943 г. прикрива американският самолетоносачРейнджър“ в хода на операциите против корабоплаването в норвежки води[6]. След това отново прикрива арктическите конвои[7]. На 26 декември 1943 г., при прикритието на конвоя JW-55B, влиза в бой с немският линеен крайцер „Шарнхорст“, който се опитва да прихване този конвой[7].

Фактически боят прераства в тричасово преследване на англичаните на немския рейдер. С удачно попадение „Дук оф Йорк“ успява да повреди машинната установка на противника, след което, съвместно с леките сили, противника е настигнат. Огъня на британския линкор вади „Шарнхорст“ напълно от строя и той губи ход, немците са довършени с торпеда от крайцерите[8]. В хода на сражението „Дук оф Йорк“ изразходва 446 356-мм снаряда и 686 133-мм.[7] От 52 залпа 31 дават накритие на целта, фиксирани са не по-малко от 13 преки попадения с главния калибър[9].

В периода юли – август 1944 г. „Дук оф Йорк“ прикрива самолетоносачите, на два пъти атакуващи немският линкор „Тирпиц[7]. От септември 1944 г. до март 1945 г. преминава пореден ремонт, съвместен с подготовката му към превеждане в Далечния Изток. На новия театър на военните действия линкора пристига едва през юли и в практически не се отличава в бойните действия, но взема участие в церемонията по подписването на капитулацията на Япония, на 2 септември 1945 г[7].

Връща се във Великобритания през юли 1946 г. и преминава нов ремонт. От декември 1946 г. до април 1949 г. се явява флагман на Флота на метрополията. След това е изведен в резерва. През ноември 1951 г. линкора е поставен на стоянка, а на 30 април 1957 г. е официално изключен от състава на флота. На 18 февруари 1958 г. „Дук оф Йорк“ е продаден за скрап[7].

ИзточнициРедактиране

  1. Проектни данни. All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  2. Konstam A.. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
  3. а б Балакин, Дашьян, 2006, с. 65
  4. Raven A.. King George the fifth class battleships. 18 с..
  5. Михайлов А. А.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). 23 с..
  6. Raven A.. King George the fifth class battleships.
  7. а б в г д е Балакин, Дашьян, 2006, с. 66
  8. Михайлов А.А.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1939). 32 – 33 с..
  9. Кофман В.Л.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. 53 с..

ЛитератураРедактиране

  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Кофман В. Л.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. М., 1997, 72 с..
  • Кофман В. Л.. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. 160 с.. ISBN 978-5-699-79828-5.
  • Михайлов А. А.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“ (1937 – 1958). Самара, 2007. ISBN 978-5-98830-022-9.
  • Тарас А. Е.. Энциклопедия броненосцев и линкоров. М., 2002. ISBN 985-13-1009-3.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. L., 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Konstam A.. British battleships 1939 – 1945 (2). Nelson and King Georges V classes. Oxford, 2009. ISBN 978-1-84603-389-6.
  • Dumas, Robert.. Warship Volume III. 1981. ISBN 978-0870219771.
  • Tarrant V. E.. King George V-class battleships. London, 2000. ISBN 1854095242.
  • Chesneau Roger. Shipcraft 2 – King George V Class Battleships. 2004. ISBN 1861762119.
  • Hore P.. Battleships. London, 2005. ISBN 0-7548-1407-6.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke.. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
  • Raven A.. King George the fifth class battleships. London, 1972. ISBN 1-85680-002-3.
  • Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. – London: Jane's Publishing Company, Ltd., 1980. – 391 p. – ISBN 0-7106-0078-X.
  • Sandler S.. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.
  • Sandler S.. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Duke of York (1940)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.