Дългопръст нощник

вид бозайник

Дългопръстите нощници (Myotis capaccinii) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Средиземноморието до Швейцария и Унгария на север и в Близкия изток до Узбекистан на изток. Срещат се и в България, главно в карстови райони с надморска височина до 400 m.[3]

Дългопръст нощник
Myotis capaccinii 0105b.jpg
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Нощници (Myotis)
вид:Дългопръст нощник (M. capaccinii)
Научно наименование
Bonaparte, 1837 г.
Разпространение
Myotis capacciniiMap.png
Дългопръст нощник в Общомедия
[ редактиране ]

Размерите на дългопръстия нощник са средни за род Нощници (Myotis) - маса 8-15 g, дължина на тялото с главата - 44-54 mm, размах на крилете до 250 mm. В сравнение със сходните по размер нощници има широк череп, голямо стъпало с дълги пръсти и характерно високо захващане на летателните мембрани. Цветът му по гърба е тъмносив, коремът е значително по-светъл, а летателните мембрани са светлокафеникави.[3]

Дългопръстият нощник живее главно в гористи карстови местности в близост до водоеми, като в Южна Европа заема същата екологична ниша, както водният нощник (Myotis daubentonii) в по-северните райони. При полет се ориентира чрез ехолокация, като използва честотномодулирани сигнали с честота около 42 kHz. Храни се главно с летящи насекоми, които улавя нощем по повърхността на водоеми или над нея.[3]

Дългопръстият нощник извършва големи миграции между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи пещери, а през зимата - в големи водни пещери със сравнително ниска температура (4-6 °C). Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с вида дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii). Летните размножителни колонии са големи и понякога надхвърлят 3000 екземпляра. Женските раждат по едно малко през юни.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Myotis capaccinii (Bonaparte, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 април 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Дългопръст нощник. Посетен на 19 февруари 2012
  3. а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 227-230.

Външни препраткиРедактиране