Европейска столица на културата

Инициативата „Европейска столица на културата“ е сред най-престижните и популярни европейски културни събития. Замислена е с цел да допринесе за сближаването на европейските народи.

Решение за нейното осъществяване е взето през юни 1985 г. от Съвета на министрите на културата на Европейския съюз по инициатива на Мелина Меркури. В периода след 1985 г. повече от 40 града са избрани за титлата „европейска столица на културата“ – от Стокхолм до Генуа, от Атина до Глазгоу, от Краков до Порто.

Събитието може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение в рамките на самата година и след това. То е уникална възможност за обновяване на градовете, за промяна на представата за тях и за тяхното популяризиране в европейски и международен план. Силно се вярва, че ECoC значително увеличава социалните и икономическите ползи, особено когато събитията са вградени като част от дългосрочна стратегия за развитие на градовете и околностите[1]. По изчисления на някои предишни успешни столици всяко евро, инвестирано в събитието, може да генерира печалба в размер между 8 и 10 евро. Така събитието може да допринесе за растежа и заетостта.

Европейските столици на културата могат да дадат ценен принос за социалното включване и диалога между културите.

Държави-домакини редактиране

Това са държавите, участвали със свои градове в инициативата, и тези, на които тепърва им предстои:

Градове-домакини редактиране

Европейски столици на културата в последните 3 години са следните градове:

Участие на България редактиране

През 2019 година 1 български и 1 италиански град ще носят престижното звание „европейска столица на културата“. Това състезание носи много възможности и позитиви не само на спечелилите градове, но и на тези, които участват активно в процеса на подготовка, защото насочва вниманието на гражданите и хората, които взимат решения към развитието на културата. Цялата инициатива стимулира мисленето за културните политики да бъде поставено в по-широк контекст, който включва не само опазване и развиване на културното – историческо наследство, не само съвременното изражение на културното съдържание, иновативните и алтернативни решения, но и връзките и значението на културата за различни сфери от живота.

Международно жури с председател Стийв Грийн определя Пловдив за европейска столица на културата през 2019 г. Изборът на град в Италия ще бъде през октомври същата година. Официалното решение на Съвета на министрите на ЕС се очаква през май 2015 г.[2]

София редактиране

София вече има своята логосистема за кандидатурата на града за европейска столица на културата през 2019 г. Победителят в международния конкурс, организиран от Асоциацията за развитие на София в изпълнение на инициатива на Столичната община и в партньорство със Sofia Design Week е проектът на Борис Бонев. В конкурса участваха 76 проекта от 5 държави (България, Гърция, Германия, Финландия и Португалия). Международното жури, съставено от 7 дейци от различни сфери (дизайн, културен мениджмънт, журналистика, културни изследвания, градска политика), определи за финалисти 4 от проектите и в периода 11 – 18 юни 2011 г. гражданите имаха възможност да гласуват за своя фаворит в интернет. След 10-дневно гласуване във виртуалното пространство спечелилият мнозинството от гласовете проект е обявен на специална церемония от кмета на град София Й. Фандъкова.

В подкрепа на каузата София да бъде избрана за европейска столица на културата 2019 успешно работи Инициативен комитет „Приятели на София – европейска столица на културата.

Успехът на един град в състезанието за титлата „Европейска столица на културата“ се дължи в голяма степен на атрактивната и динамична програма, която предлага, но и на духа, който жителите и гостите усещат. Усещане, което се създава от хората в града, което присъства в обществените пространства и което дава самочувствие и гради визията за бъдещето. В рамките на Европейска столица на културата, София иска да сподели своите силни страни – културни ресурси и социални привилегии. Защо София избра темата „Сподели София“? Защото тя има огромен потенциал. Изборът на тази тема стъпва върху предимствата на София и региона, има предвид и недостатъците и проблемите, за чието разрешаване Европейската столица на културата би могла да бъде важен катализатор. „Сподели София“ се обръща към самите софиянци, насочена е към партньорите от Югозападния регион – Благоевград, Кюстендил и Перник, а така също ще бъде споделена по нов начин и с Европа.

Пловдив редактиране

Общинска фондация „Пловдив 2019″ е учредена с основна цел да подготви кандидатурата на Пловдив за конкурса за европейска столица на културата през 2019 година. Фондацията съдейства за сближаването на европейските народи и култури, обединяване на културни и административни институции, за съвместни проекти и връзката им с европейските и световни такива с цел популяризиране на културните постижения на Пловдив и неговото историческо наследство, да съдейства за развитието на град Пловдив като модерен европейски град, включващо урбанистични решения, развитие на културно-историческото наследство и разработване на всички форми на културен туризъм, да популяризира културните постижения на град Пловдив, в страната и чужбина, като ангажира с тази цел и местната общност и я привлича за съвместни прояви, осъществяване на подготовка за кандидатстване и избиране на град Пловдив за европейска столица на културата през 2019 година, създаване на цялостна стратегия на културна политика на град Пловдив.

Варна редактиране

Мотото, под което Варна ще кандидатства за европейска столица на културата през 2019 година: „БРЯГ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО / PORT OF INSPIRATION“.

Велико Търново редактиране

Градът има първостепенна роля в историята на България в продължение на повече от 8 века. През Средновековието европейците го наричат „трети Рим, втори Константинопол“. През Възраждането говорят за него като за: „Майка на българските градове“, пленен от очарованието на града, дядо Вазов написал: „Като гледам тоя невероятен град, си мисля, че това е сън, видение, измама на очите“.

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране