Едуард Савойски
Едуард Савойски, наричан Либералния (на италиански: Edoardo di Savoia, il Liberale; * 8 февруари 1284, Божè, Сеньория Брес; † 4 ноември 1329, Париж, Кралство Франция) е 15-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен (1323 – 1329).
Едуард Савойски Edoardo di Savoia | |
граф на Савоя | |
Роден |
8 февруари 1284 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Абатство Откомб |
Управление | |
Период | 16 октомври 1323 – 4 ноември 1329 |
Предшественик | Амадей V Савойски |
Наследник | Аймон Савойски |
Други титли | граф на Аоста и на Мориен |
Герб | |
Семейство | |
Род | Савойска династия |
Баща | Амадей V Савойски[1] |
Братя/сестри | Бона Савойска Елеонора Савойска Йоан Савойски Беатрис Савойска Агнес Савойска Аймон Савойски Маргарита Савойска Природениː Мария Савойска Катерина Савойска Анна Савойска Беатрис Савойска |
Съпруга | Бланш Бургундска (18 октомври 1307) |
Деца | Йоанна Савойска |
Едуард Савойски в Общомедия |
Произход
редактиранеЕдуард, според френския историк Самюел Гишенон, е вторият син на Амадей V (* 1252, † 1323), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и на първата му съпруга Сибила или Симона дьо Боже[2] (* 1255, † 1294). Негови дядо и баба по бащина линия са Томас II, граф на Пиемонт, и Беатрис Фиески, а по майчина – владетелят на Боже и на Брес Гиг II дьо Боже[3] и Дофина дьо Сен Боне[4][5] (а не Беатрис Монфератска, дъщеря на Вилхелм VI Монфератски[3][6]). Има двама братя и пет сестри:
- Бона (* 1275, † 1993/1300), дофина на Виен и графиня на Албон, Гренобъл, Уазан, Бриансон, Амбрюн и Гап като съпруга на Жан I и господарка на Монбрисон като съпруга на Хуго I Бургундски.
- Еленора (* 1279, † 1324), графиня на Оксер и на Тонер като съпруга на Вилхелм дьо Шалон-Оксер, господарка на Сент Ермин като съпруга на Дрьо IV дьо Мело и графиня на Форез като съпруга на Жан I.
- Жан (* 1280, † 1284)
- Беатрис (* 1281, † пр. 1294), годеница на бъдещия граф на Женева Вилхелм III
- Агнес (* 1286 † 1322), графиня на Женева като съпруга на Вилхелм III
- Аймон Миролюбивия (* 1291, † 1343), 16-и граф на Савоя, Аоста и Мориен (1329 – 1343), съпруг на Йоланда Палеологина
- Маргарита (* 1280, † 1339), маркграфиня на Монферат като съпруга на Жан I
Освен това има четири природени сестри от втория брак на баща си, сред които императрицата на Византия Йоанна (Анна).
Биография
редактиранеДетство и юношество
редактиранеЕдуард е роден на 8 февруари 1284 г. в градчето Боже[7] в Брес, дн. Франция.[8] Според френския историк Жан Фрезе взима името на братовчед си Едуард I от Англия,[9] син на първата братовчедка на баща му Елеонора Прованска. В годината на раждането му най-големият му брат Жан умира.[10]
Чичото на неговия баща, графът на Савоя Филип I, умира на 15 или 16 август 1285 г.[11] и бащата на Едуард, Амадей го наследява като Амадей V.[12]
В началото на 1294 г. майка му Сибила пише завещание, в което тя разпределя различни завещания, включително на нейния съпруг и на петте ѝ все още живи деца, включително Едуард.[13]
На 20-годишна възраст е изпратен от баща си във Франция с въоръжени мъже, за да помогне на крал Филип Хубави срещу фламандците, където освен доказателство за храброст той се окичва със славата на спасител на личността на краля, който се бори с враговете си.[14]
През 1307 г. неговият баща Амадей V пише завещание, в което го обявява за свой единствен наследник в Контадо Савоя и също така определя различните завещания както на децата от първия си брак, така и на тези от втория.[15] През следващите години Едуард, според френския историк Виктор Флур дьо Сен-Жени, управлява Савоя по време на отсъствията на баща си, който отива в Англия, няколко пъти във Франция, по време на експедициите му до Италия и по време на защитата на остров Родос.[16]
Граф на Савоя
редактиранеБаща му Амадей V умира на 16 октомври 1323 г., докато е в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, за да го подтикне да предприеме кръстоносен поход в полза на Византийската империя, която се поддава под атаките на Османската империя.[17][18] Той е наследен от сина си Едуард.[19]
Едуард позволява на евреите да се заселват в Савоя и премахва паричните компенсации за престъпления. Традицията показва, че той е този, който е разрешил заселването на евреите в Шамбери от 1319 г. Въпреки това те изглеждат добре установени в столицата на Савойското графство от самото начало на 14 век с получаването на гробище през 1302 г.[20] Едуард предоставя и многобройни привилегии: на Сен Жармен д'Амберьйо през 1323/1328 г., на Бия (От Рон), Леа (От Рон) и Ивоар (Шабле) през 1324 г., и на Балон (От Рон) през 1326 г., и оттук идва прозвището му „Либералния“.[21]
Управлението на Едуард, почти винаги във война с враговете си, е кратко. Атакуван от Дофина на Виен, от Господаря на Фосини и от други принцове, той ги завладява, но на следващата година е победен от дофина Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен и неговия брат Хумберт, барон на Фосини, в равнината на Сен Жан ле Вьо[22] в битката при замъка във Варе в Бюже. В тази битка Едуард е пленен от враговете, но е незабавно освободен от своите гвардейски капитани.[23] За други благородници, взети в плен, Едуард трябва да плати откуп[24], като според Фрезе трябва да се откаже от някои привилегии и да продаде замъци и феодални владения, за да може да плати.[25]
През 1327 г. Еуард трябва да се намеси в Мориен, за да потуши зараждащ се бунт.[26]
През 1328 г. е в свитата на новия краля на Франция Филип VI дьо Валоа в кампанията във Фландрия, участвайки в битката при Мон Касел[27], където фламандските бунтовници са тържествено победени.[28]
В Париж, чрез посредничеството на вдовицата на Луи X, кралицата на Франция Клеманс, Едуард сключва ново мирно споразумение с дофина на Виен Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен.[29] Това е потвърдено на събранието в Амиен през 1329 г., където той предлага кръстоносен поход в полза на Византийската империя[30], където неговата полусестра Анна е императрица.
Смърт
редактиранеДокато се подготвя да последва краля на Франция в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, Едуард се разболява в Жантийи и умира внезапно на 4 ноември 1329 г.[31] на 45-годишна възраст.[32] Погребан е в Абатство Откомб на 22 ноември. Тъй като има само една дъщеря, той е наследен от брат си Аймон.[33]
Брак и потомство
редактиране∞ 27 септември 1307 в Замъка Монбар, Бургундия[34][35][36] за Бланш Бургундска[37][38] (* ок. 1288, † 28 юли 1348, Дижон), втората дъщеря на херцога на Бургундия и титулярен крал на Солун Робер II и на съпругата му Агнес Френска[35] и внучка по майчина линия на краля на Франция Свети Луи IX и на Маргарите Прованска.[39] Предвид степента на родство на съпрузите е необходима папско разрешение от Бонифаций VIII.[34] Имат една дъщеря:
- Йоанна Савойска (* ок. 1310, † 29 юни 1344, Замък Венсан), виконтеса на Лимож; ∞ 21 март 1330 в Катедралата на Шартър за Жан III Добрия (* 1286, † 1341), херцог на Бретан, от когото няма деца. Претендира за наследството след смъртта на баща си, но отстъпва правата си на чичо си по бащина линия Аймон за годишна рента от 6000 ливри.
Източници
редактиранеПървични източници
редактиране- Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. V.
- Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, Tomus XXIV.
- Matthæi Parisiensis, Monachi Sancti Albani, Chronica Majorar, vol. IV.
- Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 20.
- Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 21.
- Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9
- Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
- Chartes du diocèse de Maurienne
Историографска литература
редактиране- Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,... par Victor ... Flour de Saint-Genis. Tome 1
- Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
- Histoire de la Maison de Savoie
- Titres de la maison ducale de Bourbon
- Testamenti di sovrani e principi di SavoiaАрхив на оригинала от 2021-10-18 в Wayback Machine.
- Museo scientifico, letterario ed artistico:Beatrice Fieschi, с. 53 e 54
- Marie José: Das Haus Sayoven, Stiftung Pro Castellione, 1994
Други
редактиране- COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – EDOUARD de Savoie, Foundation for Medieval Genealogy
- Savoy 2 – Edoardo "il Liberale", Genealogy
- Dinastia di Casa Savoia, на contironco.it. Архивирано от оригинала на 18 април 2007 г.
- André Palluel-Guillard, Édouard Архив на оригинала от 2014-05-18 в Wayback Machine., La Maison de Savoie, Sabaudia.org.
Бележки
редактиране- ↑ www.google.fr
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367
- ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364 - 366
- ↑ Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 595, с. 111
- ↑ Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 607, с. 113
- ↑ Edouard Perroy, Les familles nobles du Forez au XIIIe siècle: essais de filiation, Volume 1, с.720
- ↑ Edoardo - Il Liberale Архив на оригинала от 2016-04-20 в Wayback Machine.
- ↑ Histoire de Savoie, с. 285
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 303
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367
- ↑ Chartes du diocèse de Maurienne, с. 348
- ↑ Histoire de Savoie, с. 263
- ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament de Sibille, с. 150 -154
- ↑ Edoardo - Il Liberale Архив на оригинала от 2016-04-20 в Wayback Machine.
- ↑ Sezione Corte -> Testamenti de' sovrani, e principi della Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno (Inventario n. 104) fascicoli 1-8 -> Testamenti -> Mazzo 1.4 -> Fascicolo 24 Архив на оригинала от 2021-10-18 в Wayback Machine.
- ↑ Histoire de Savoie, с. 286
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 298
- ↑ Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9, n* 44, с. 306
- ↑ Timoléon Chapperon, Chambéry à la fin du xive siècle, Dumoulin, 1863
- ↑ Ruth Mariotte Löber, Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin xiie siècle-1343, Librairie Droz - Académie florimontane, 1973
- ↑ Histoire de Savoie, с. 288
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 311
- ↑ Histoire de Savoie, Pag 288, бел. 1
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 311 и 312
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 313 - 315
- ↑ Histoire de Savoie, с. 291
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 317
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318
- ↑ Histoire de Savoie, с. 292
- ↑ Histoire de Savoie, с. 292
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 385
- ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 381
- ↑ а б #ES Histoire des ducs de Bourgogne de la race capétienne, tome VI, pag. 115
- ↑ Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 20, Continuatio Chronici Guillelmi de Nangiaco, с. 597
- ↑ Histoire de Savoie, с. 285
- ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 303
- ↑ Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 21, Chronique anonyme des rois de France, с. 81
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edoardo di Savoia (1291 – 1343) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |