Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Екарма.

Екарма (на руски: Экарма), (на японски: 越渇磨島 Екарума-то) е необитаем остров, част от веригата Северни Курилски острови, намиращи се между Охотско море и Тихия океан. Административно попада в Северо-Курилски градски окръг в Сахалинска област на Русия.[1] Протокът Екарма отделя острова от по-големия остров Шиашкотан, разположен на 8 км югоизточно от него. На 29 км на запад се намира остров Чиринкотан.[2]

Екарма
Экарма
Ekarma - Landsat 7.jpg
Местоположение Северни Курилски острови
Страна Flag of Russia.svg Русия
Адм. единица Сахалинска област
Акватория Охотско море
Площ 32,01 km2 km²
Население 0 жители
Най-висока точка 1171 m
Relief Map of Sakhalin Oblast.svg
48.95° с. ш. 153.95° и. д.
Местоположение в Русия Сахалинска област
Екарма в Общомедия

ОписаниеРедактиране

Островът е с вулканичен произход и заема площ от 32,01 км2.[3] Има ясно изразена правоъгълна форма с размери 7,4х5,5 км.[4] Състои се от надводната част на два, почти сливащи се, вулкана. По-голямата част от площта му е заета от западния вулкан, който носи името на острова. Представлява висок, почти правилен конус, изграден от андезит и базалт.[1] На върха му се намира лавов купол, който е най-високата точка на острова и се издига на 1171 м над морското равнище.[5] Източният вулкан е неактивен и силно разрушен от изригвания в далечното минало.[1]

На остров Екарма могат да се отделят 19 вида естествени ландшафтни форми.[3] На него няма реки и езера, а прясна вода може да се получи само от временни дъждовни потоци.[1][4] В северната част на острова има няколко горещи серни извори.[4] Склоновете са стръмни и средно стръмни, покрити със застинала лава и пирокластичен материал.[6] Полегатите са пресечени от свлачища от раздробени вулканични материали, а по-слабо наклонените – с чакъл. Заради състава на изстиналата лава, голите стръмни склонове имат тъмен цвят, който на юг преминава в червеникав.[4]

Западната част на острова, между носовете Шпилев и Безводни се състои от стръмни туфови и лавови склонове и е лишена от всякакви водоизточници.[6] На изток скалните стръмнини са с височина 850 м и завършват със скалистия нос Кабуто, на 369 м над морското равнище. В по-голямата си част бреговете са стръмни, а в северния и източния участъци те са чакълести.[4]

Подходът към острова е безопасен, но няма удобни заливи за акостиране. Най-доброто място за целта е на югоизточната страна, където дълбочината на водата е 18 – 27 м. а бегът е покрит със скалиста почва.[4]

ИсторияРедактиране

ДревностРедактиране

През август 2007 г. колектив от архелози и вулканолози откриват в местността между носовете Люти и Мохови две древни селища, които получават имената Екарма-1 и Екарма-2.[7]

Екарма-1 се намира на 4 км източно от нос Люти и на 2 км западно от Мохови. Селището е разположено на 30-метрова морска тераса в устието на безименен ручей. Намерени са 7 котлована от жилищни сгради с правоъгълна форма, единият от които е с изход на запад. Открити са както цели каменни оръдия на труда, така и фрагменти от тях. Болшинството са изработени от висококачествен кремък.[7]

Екарма-2 се намира на 250 м. югоизточно от Екарма-1 и е разположено на 20-метрова морска тераса. Открити са 19 котлована от древни жилища с кръгла форма. Не са намерени археологически находки.[7]

Владение на Русия и ЯпонияРедактиране

Руснаците завладяват Курилските острови в началото на 18 век, почти веднага след присъединяването на Камчатка към Русия. Движат се по архипелага от север на юг и достигат най-южните острови Итуруп и Кунашир през 1760-те години.[8]

През 1855 г. между руския и японския император е сключен Симодският договор, според който всички Курилски острови на север от Итуруп, включително и Екарма, остават във владение на Русия. През 1875 г. руският император Александър II сключва следващия, Санкт-Петербургски договор с японския император, според който Русия получава остров Сахалин, а Япония – 18 от Курилските острови, между които и Екарма.[8]

През 1905 г., след Руско-японската война, победената Русия отстъпва всички Курилски острови на Япония, заедно с Южен Сахалин.[9]

През 1945 г., по време на Втората световна война, СССР отвоюва от Япония всички Курилски острови, включително и Екарма. След разпада на съюза, островите остават в границите на Русия, като страна, правоприемница на СССР.[9]

Флора и фаунаРедактиране

На остров Екарма съществуват около 120 вида висши растения.[3][10] Плоските участъци на терасите по крайбрежието са покрити с преобладаващо тревиста растителност.[3][4][10] Ливади с по-висока трева и единични върби присъстват само по протежение на временните потоци.[4] Могат да се видят единични храсти от елша, а по бреговете и склоновете на вулкана расте голямо количество боровинки.[10] Стръмните източни и северни склонове са покрити с оскъдна трева, мъхове и лишеи, а южните – с пирени.[10] В крайбрежните води виреят кафяви водорасли от вида ламинария.[1][10]

На североизточния нос на острова е разположена огромна колония полярни буревестници.[4][11][12] Срещат се единични екземпляри късоопашат албатрос, берингова чайка, орехче, Tringa incana, качулата тъпоклюна кайра от семейство Кайрови. На острова е открита двойка соколи скитници, които гнездят на същото място, на което са наблюдавани и през 2000 г. В колония от тихоокеански чайки е забелязана възрастна чайка на Хюглин в брачен период.[10][12][13] Големи животни на острова няма.[4]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д ((ru)) Rutraveller/Остров Экарма
  2. ((ru)) Онекотан-Шиашкотанская островная глыба
  3. а б в г ((ru)) К. Тихоокеанский институт географии ДВО РАН, Владивосток/Ганзей, А. Иванов/Ландшафтное разнообразие Курильских островов
  4. а б в г д е ж з и к ((ru)) Камчатско-Курильские экспедиции/Курильские острова/Остров Экарма
  5. ((ru)) SVERT (Сахалинская группа реагирования на вулканические извержения)/Активные вулканы Курильских островов – Краткое описание
  6. а б ((ru)) Ландшафтная типология Курильских островов
  7. а б в ((ru)) Научные статьи и сообщения/Д. А. Чвыгайн/Полевые археологические работы на Курильских островах в 2007 году
  8. а б ((ru)) История и современность/Зиланов, Кошкин, Плотников, Пономарев/ сборник „Русские Курилы“/
  9. а б ((ru)) РИА Новости/День северных територий в Японии
  10. а б в г д е ((ru)) Shamora/Остров Экарма
  11. ((ru)) Зеленый чемодан/Чудо-остров Онекотан, чудеса которого мы так и не увидели
  12. а б ((ru)) Русский орнитологический журнал/2015/Том 24/ ISSN 0869 – 4362/Ю.Б. Артюхин/К авифауне Курильских островов
  13. ((ru)) Русский орнитологический журнал/2009/Том 18/ ISSN 0869 – 4362/Ю.Б. Артюхин/Заметки о птицах Курильских островов