София Баварска
- Вижте пояснителната страница за други личности с името София Баварска.
София Баварска (на немски: Sophie Friederike von Bayern, пълно име: Sophie Friederike Dorothea Wilhelmine von Bayern) е баварска принцеса и австрийска ерцхерцогиня – майка на австро-унгарския император Франц Йосиф и на мексиканския император Максимилиан I. Изключително амбициозна жена, София Баварска притежава главна заслуга за възцаряването на най-големия ѝ син на австрийския престол и дълги годни диктува правилата в двора на Хабсбургите.
| София Баварска | |
|---|---|
| ерцхерцогиня на Австрия | |
 | |
| Родена | |
| Починала | |
| Погребана | Императорска крипта, Виена, Австрия |
| Други титли | баварска принцеса |
 | |
| Семейство | |
| Род | Вителсбахи |
| Баща | Максимилиан I Йозеф (Бавария) |
| Майка | Каролина Баденска |
| Братя/сестри | Августа-Амалия Баварска Елизабет-Лудовика Баварска Лудовика Баварска Каролина Августа Баварска Мария Анна Леополдина Баварска Амалия-Августа Баварска Лудвиг I Карл Теодор Баварски |
| Съпруг | Франц Карл Австрийски (4 ноември 1824) |
| Деца | Франц Йосиф Карл Лудвиг Австрийски Максимилиан I Лудвиг Виктор Австрийски |
| София Баварска в Общомедия | |
Живот редактиране
София е родена на 25 януари 1805 г. в Мюнхен като принцеса София Фредерика Доротея Вилхелмина Баварска. Тя е дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и втората му съпруга Каролина Баденска. София има една сестра близначка – Мария Анна Леополдина, която по-късно става кралица на Саксония. Сестра е и на Елизабет-Лудовика Баварска, кралица на Прусия.
На 4 ноември 1824 г. София се омъжва за австрийския ерцхерцог Франц Карл (1802 – 1878), който е син на австрийския император Франц II и брат на император Фердинанд I. София ражда на съпруга си пет деца.
По време на управлението на слабохарактерния ѝ и неспособен девер – император Фердинанд I, София Баварска е наричана единствения мъж в двора. Амбицията ѝ да постави най-големия си син Франц Йосиф на австрийския престол, е постоянна тема за разговор в двора по това време. По време на революцията от 1848 г. София принуждава съпруга си да се отрече от правата върху престола в полза на сина им Франц Йосиф. След възцаряването на сина ѝ София Баварска се превръща в кардинала в сянката на австрийския престол. В съвременната култура тя остава известна с враждебните си отношения със снаха си Елизабет Баварска (Сиси), която е и нейна племенница.
През целия си живот майката на императора води стриктно свой дневник, който става ценен източник за живота, порядките и събитията в императорския двор. През 1867 г. екзекуцията на по-малкия ѝ син Максимилиан в Мексико нанася сериозен удар върху София. Тя не успява да се съвземе от шока и се оттегля от публичния живот. Умира от пневмония през 1872 г.
София Баварска остава известна и с близките си отношения с Наполеон II, който живее в австрийския двор като херцог на Райхщат. Според мълвата между двамата е съществувала любовна връзка, плод на която е вторият син на София Максимилиан, който е роден няколко седмици преди смъртта на Наполеон II през 1832 г. Тези слухове остават непотвърдени, но се знае със сигурност, че София става изключително студена и амбициозна жена именно след смъртта на Наполеон II.
Деца редактиране
- Франц Йосиф (1830 – 1916), император на Австрия
- Максимилиан (1832 – 1867), император на Мексико
- Карл Лудвиг (1833 – 1896), баща на Франц Фердинанд и дядо на Карл I
- Мария-Анна Каролина (1835 – 1840)
- Лудвиг Виктор (1842 – 1919)
Източници редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Princess Sophia of Bavaria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |