Елизабет фон Бранденбург (1403 – 1449)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Елизабет фон Бранденбург.

Елизабет фон Бранденбург (на немски: Elisabeth von Brandenburg; * 1403; † 31 октомври 1449, Лигниц) от Дом Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург и чрез женитби херцогиня на Бриг (1436 – 1443) и Лигниц (1436 – 1449) и на Чешин.

Елизабет фон Бранденбург
херцогиня на Бриг, Лигниц и Чешин
Родена
Починала
Управление
Период1436 – 1449
Други титлипринцеса от Бранденбург
Семейство
РодПясти
БащаФридрих I (Бранденбург)
МайкаЕлизабета Баварска (1383 – 1442)
Братя/сестриЦецилия фон Бранденбург
Маргарета фон Бранденбург (1410 – 1465)
Магдалена фон Бранденбург (1412 – 1454)
Доротея фон Бранденбург (1420 – 1491)
Фридрих Младши (Бранденбург)
Албрехт Ахилес
Йохан (Бранденбург-Кулмбах)
Фридрих II (Бранденбург)
СъпругЛудвиг II (Лигниц)
Вацлав I Чешински
ДецаХедвиг фон Лигниц
Елизабет фон Бранденбург в Общомедия

Тя е най-възрастната дъщеря на бургграфа на Нюрнберг и по-късния курфюрст Фридрих I фон Бранденбург (1371 – 1440) и съпругата му Елизабета Баварска (1383 – 1442), дъщеря на херцог Фридрих от Бавария-Ландсхут. Сестра е на курфюрстите на Бранденбург Фридрих II и Албрехт Ахилес.

Елизабет се омъжва по времето на Констанцкия събор, когато баща ѝ е издигнат на маркграф и курфюрст, по настояване на император Сигизмунд Люксембургски, на 9 април 1418 г. за херцог Лудвиг II от Лигниц и Бриг (1380/1385 – 1436) от рода на силезийските Пясти. Тя е втората му съпруга.[1][2][3] Лудвиг е един от най-богатите князе по неговото време и оставя на съпругата и дъщерите му 30 000 рейнски гулдена и 10 000 бохемски гроша.[4]

Елизабет се омъжва втори път на 17 февруари 1439 г. за доста по-младия херцог Вацлав I от Чешин (1413/1418 – 1474). Този брак е нещастен и бездетен и те скоро се разделят.[5] Елизабет успява след това да управлява отново Лигниц и Голдберг.[6]

Елизабет има с първия си съпруг Лудвиг фон Лигниц децата:

  • Лудвиг (1420 – 1435)
  • Елизабет (1426 – 1435)
  • Магдалена († 1497)
∞ 1442 херцог Николаус I фон Опелн (1420 – 1476) от род силезийски Пясти
∞ 1445 херцог Йохан I фон Лигниц-Любен (1425 – 1453) от род силезийски Пясти

Литература

редактиране
  • Georg Thebesius: Liegnitzsche Jahrbücher, Jauer, 1733

Източници

редактиране
  1. Augenzeuge des Konstanzer Konzils. Die Chronik des Ulrich von Richental. Wissenschaftliche Buchgesellschaft Darmstadt 2014, ISBN 978-3-8062-2901-1, S. 188f.
  2. Ascher Sammter: Chronik von Liegnitz, Band 2, Druck von W. Pfingsten, 1864, S. 291
  3. Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, Band 7, Teile 13 – 14, F. A. Brockhaus, 1824, S. 21
  4. Georg Anton W. Korn: Schlesische Urkunden zur Geschichte des Gewerberechts insbesondere des Innungswesens aus der Zeit vor 1400, 1867, S. 124
  5. Karl Friedrich Pauli: Allgemeine preussische staats-geschichte, samt aller dazu gehörigen königreichs, churfürstenthums, herzogthümer, fürstenthümer, graf- und herrschaften, aus bewährten schriftstellern und urkunden bis auf gegenwärtige regierung, vol. VII-VIII, C. P. Francken, 1767, p. 569.
  6. Caspar Gottlieb Lindner: Deutsche Gedichte, 1743, p. 54.

Външни препратки

редактиране