Еманюел Левинас

Еманюел Левинас (на френски: Emmanuel Lévinas; р. 30 декември 1905/12 януари 1906, Ковно — п. 25 декември 1995, Париж) е френски философ.

Еманюел Левинас Emmanuel Lévinas
френски философ
Роден	12 януари 1906 г. Ковно, Руска империя
Починал	25 декември 1995 г. Париж, Франция
Погребан	Франция
Етнос	Ашкенази
Учил във	Фрайбургски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 20 век
Школа	Феноменология, Екзистенциализъм
Интереси	етика, онтология
Идеи	Другият, Лицето
Повлиян	Маймонид · Киркегор · Хусерл · Хайдегер · Мерло-Понти · Дюркем · Бубер · Сартър
Повлиял	Бланшо · Дерида · Мерло-Понти · Рикьор · Глюксман · Бернар-Анри Леви · Сартър · Бауман
Уебсайт	Страница в IMDb
Еманюел Левинас в Общомедия

Биография

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Идеи

Философията му е повлияна от идеите на Хусерл, Хайдегер и религиозната традиция на юдаизма. За основа на философията той счита етиката.

Левинас формулира основните понятия на своята философия в историческия контекст на Втората световна война, за да създаде по-сетне своята етика на отговорността.

Привилегирован свидетел на „дълбокото разкъсване на един свят, свързан едновременно с философите и пророците“, Левинас твърди, че трансцендентното не е нито плячка, грижливо пазена от религията, нито единствената философска истина. Разграничавайки се от примитивните проявления на религията – насилието и свещеното — и от Хайдегеровата онтология – философията на властта, философът приканва към възприемането на абсолютното от гледна точка на атеиста. Според него монотеистичната вяра предполага един метафизичен атеизъм, една пригодност за живот отделено: едно етично поведение. Отделянето става в самото същество. То е дистанция между Същото и Другото. Това отделяне предполага, че субектът се разполага някъде, заставайки с лице към своя събеседник. Това „някъде“ не се намира никъде. То е условието, за да може да се състои осъзнаването. Именно съществуващото като отделено битие може да достигне до идеята за Безкрайното; до истината, където Същото не се проваля в Другото, а му говори. Възприемането на словото на другия – приемането на епифанията на лицето – се заключава в налагането му като отговорен, тоест служещ на другия.

Левинас демонтира философията на битието и предлага една философия на другото. Неговата етика – като критическа загриженост към онтологията, която свежда Другото към Същото – е своеобразно оспорване на спонтанността на Същото от присъствието на Другия. Другият, това е чужденецът, беднякът, голтакът с тяло, белязано от насилието. А според Левинас, когато става дума за голотата и страданието на другите, вече не може да се говори за „познание“, а за „отговорност“.

Творби

• Времето и другото. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 1995.
• Хуманизъм към другия човек. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 1996.
• Собствени имена. Прев. Тодорка Минева и Веселин Праматаров. София: СОНМ, 1997.
• Другост и трансцендентност. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 1999.
• Тоталност и безкрайност. Прев. Мария Димитрова. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2000.
• Другояче от битието, или отвъд същността. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 2002.

Външни препратки

• ((fr)) Пълна библиография от и за Левинас на сайта на L'Institut d'études lévinassiennes Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine.
• ((en)) Онлайн библиография на сайта levinas.nl с гл. редактор проф. Йоахим Дюндам, Университет на Утрехт
• ((en)) Сайт на Летния Левинасов семинар, ръководен от Ричард Коен, Университет на Бъфало
• ((en)) Бетина Берго, Биография на Левинас на сайта на Stanford Encyclopedia of Philosophy, 23 юли 2006
• ((fr)) Сайт на Société Internationale de Recherche Emmanuel Levinas