Еманюел Левинас
Еманюел Левинас (на френски: Emmanuel Lévinas; р. 30 декември 1905/12 януари 1906, Ковно — п. 25 декември 1995, Париж) е френски философ.
Еманюел Левинас Emmanuel Lévinas | |
---|---|
френски философ | |
![]() | |
Роден | |
Починал | 25 декември 1995 г.
|
Погребан | Франция |
Етнос | Ашкенази |
Учил във | Фрайбургски университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на 20 век |
Школа | Феноменология, Екзистенциализъм |
Интереси | етика, онтология |
Идеи | Другият, Лицето |
Повлиян | |
Повлиял | |
Уебсайт | |
Еманюел Левинас в Общомедия |
БиографияРедактиране
ИдеиРедактиране
Философията му е повлияна от идеите на Хусерл, Хайдегер и религиозната традиция на юдаизма. За основа на философията той счита етиката.
Левинас формулира основните понятия на своята философия в историческия контекст на Втората световна война, за да създаде по-сетне своята етика на отговорността.
Привилегирован свидетел на „дълбокото разкъсване на един свят, свързан едновременно с философите и пророците“, Левинас твърди, че трансцендентното не е нито плячка, грижливо пазена от религията, нито единствената философска истина. Разграничавайки се от примитивните проявления на религията – насилието и свещеното — и от Хайдегеровата онтология – философията на властта, философът приканва към възприемането на абсолютното от гледна точка на атеиста. Според него монотеистичната вяра предполага един метафизичен атеизъм, една пригодност за живот отделено: едно етично поведение. Отделянето става в самото същество. То е дистанция между Същото и Другото. Това отделяне предполага, че субектът се разполага някъде, заставайки с лице към своя събеседник. Това „някъде“ не се намира никъде. То е условието, за да може да се състои осъзнаването. Именно съществуващото като отделено битие може да достигне до идеята за Безкрайното; до истината, където Същото не се проваля в Другото, а му говори. Възприемането на словото на другия – приемането на епифанията на лицето – се заключава в налагането му като отговорен, тоест служещ на другия.
Левинас демонтира философията на битието и предлага една философия на другото. Неговата етика – като критическа загриженост към онтологията, която свежда Другото към Същото – е своеобразно оспорване на спонтанността на Същото от присъствието на Другия. Другият, това е чужденецът, беднякът, голтакът с тяло, белязано от насилието. А според Левинас, когато става дума за голотата и страданието на другите, вече не може да се говори за „познание“, а за „отговорност“.
ТворбиРедактиране
- Времето и другото. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 1995.
- Хуманизъм към другия човек. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 1996.
- Собствени имена. Прев. Тодорка Минева и Веселин Праматаров. София: СОНМ, 1997.
- Другост и трансцендентност. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 1999.
- Тоталност и безкрайност. Прев. Мария Димитрова. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2000.
- Другояче от битието, или отвъд същността. Прев. Тодорка Минева. София: СОНМ, 2002.
Външни препраткиРедактиране
- ((fr)) Пълна библиография от и за Левинас на сайта на L'Institut d'études lévinassiennes Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine.
- ((en)) Онлайн библиография на сайта levinas.nl с гл. редактор проф. Йоахим Дюндам, Университет на Утрехт
- ((en)) Сайт на Летния Левинасов семинар, ръководен от Ричард Коен, Университет на Бъфало
- ((en)) Бетина Берго, Биография на Левинас на сайта на Stanford Encyclopedia of Philosophy, 23 юли 2006
- ((fr)) Сайт на Société Internationale de Recherche Emmanuel Levinas