Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Източна Тракия. За селото в Южна Бесарабия вижте Ескиполос (Украйна).

Ескиполос или Ески Полос или Полос (на турски: Yoğuntaş, Йогунташ) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

Ескиполос
Yoğuntaş
— село —
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 301 m
Население (2000) 636 души
Пощенски код 39000
Телефонен код 0288

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се намира в южното подножие на Странджа на 15 километра северозападно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

ИсторияРедактиране

В 19 век Ескиполос е смесено село в Одрински вилает на Османската империя. В 1830 година то има 130 български и 130 гръцки къщи. По време на Руско-турската война от 1828-1829 година Ескиполос попада в областта, окупирана от руските войски. Както и при много други селища в Тракия, след края на войната голяма част от жителите на селото се изселват в Руската империя, страхувайки се от отмъщението на мюсюлманите. Изселниците се установяват в Бесарабия, където основават село Ескиполос (Глибоке).

В 1878 в селото има 26 български и 135 гръцки къщи, а в 1912 - 40 български и 160 гръцки къщи.[1] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Полус (Polus) е село със 135 домакинства и 316 жители гърци.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Полос живеят 20 български патриаршистки семейства[3] и 160 гръцки.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Полос е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] По време на войната, в хода на Лозенградската операция Ескиполос и околностите му са сцена на драматични сражения между българската и османската армия. На 9 и 10 октомври 1912 година край селото се води сражение между части на Четвърта пехотна преславска дивизия и турския ІІІ корпус.[6] С удар на нож българският 44 пехотен полк отхвърля части от турската Афион-Карахисарска дивизия, разположени на юг от Ескиполос.[7]

Българското и гръцкото население на Ескиполос се изселва след Междюсъюзническата война в 1913 година.

ЛичностиРедактиране

Родени в Ескиполос
  •   Яне Николов (Яни, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 серска дружина[8]

БележкиРедактиране

  1. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 270.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42-43.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 303.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 517 и 871.
  6. Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 140-141.
  7. Косев. Кирил. Подвигът 1912-1913, София 1986, с. 59.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 517.